Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛОРД-ПРОТЕКТОРИТЕ НА РЕФОРМАТА

Световната банка ще получи от МВФ жезъла на пазител на реформите в България. След влизането на страната ни в ЕС Фондът вече ще се ограничава с годишни отчети за състоянието на икономиката ни, които впрочем се правят за абсолютно всички държави негови членове, включително и за могъщи индустриални страни като САЩ, Великобритания, Германия и Франция.
Световната банка ще продължи да изготвя тригодишни програми за развитието на България и да й осигурява финансиране по тях. Доказателство за това е решението на борда на директорите й от средата на юни 2006 г., който одобри поредното подобно споразумение, по което страната ни ще може да ползва заеми до 300 млн. щ. долара годишно. Програмата бе представена по време на посещението на вицепрезидента на Световната банка Шигеу Кацу у нас, което приключи на 27 юни. А конкретният размер на сумите ще зависи от проектите - било то в социалната сфера, образованието, здравеопазването, администрацията, правосъдието, или за конкретни инвестиции в инфраструктурата, които правителството успее да подготви и да договори с банката. Логично представителят й у нас ще има много повече работа и отговорности, отколкото колегата му от МВФ. От юли на тази длъжност ще бъде назначен съвсем нов човек. Това е четиридесет и осем годишният германец Флориан Фихтел. Той ще заеме мястото на досегашния постоянен представител - холандеца Оскар де Брун Копс, който ще работи по програмите на банката за развитие на частния бизнес в Русия.
Досегашната кариера на
Флориан Фихтел
ще му позволи експертно да се заеме с проблемите, които държавата ни предстои да реши според сегашното споразумение с международната финансова институция - безработица, здравеопазване и социално осигуряване. Преди да стане служител в Световната банка, Фихтел е бил помощник-съветник по Програмата за развитие на Обединените нации (UNDP) и на Асоциацията за индустриално развитие на Обединените нации (UNIDO) в Кингстън, Ямайка.
Флориан Фихтел има висше образование по икономика от Колумбийския университет в Ню Йорк и висше образование по социология от Свободния университет в Берлин. В Световната банка постъпва като консултант в Управление Западна Африка, отдел Население и човешки ресурси и се занимава с проекти в сферата на образованието и социалната защита. Впоследствие е повишен в длъжност - става старши специалист по социална защита и отговаря за финансовата подкрепа, която банката оказва на държави, преживели граждански войни - като Демократична република Конго, Етиопия, Либерия и Сиера Леоне. През април 2003 г. Фихтел е назначен за ръководител на постоянното представителство за Етиопия с офис в Асмара. Основната му задача е да се занимава с финансираните от международната финансова институция проекти в образованието, инфраструктурата и развитието на селските райони, както и за насърчаване на финансовата прозрачност и макроикономическа стабилност. От юли 2006-а Фихтел ще работи по почти същите задачи и в България.
Наред с това Флориан Фихтел ще се сблъска с всички основни проблеми, описани в докладите на Световната банка по време на
мандата на Оскар де Брун Копс
Той пое задълженията си през 2002 г. и веднага се захвана с изработването на втората тригодишна програма за развитие на нашата страна. По нея бе договорено - в рамките на три години, правителството да получи заеми за общо 750 млн. щ. долара, от които 450 млн. щ. долара в подкрепа на платежния баланс, а останалите по конкретни държавни проекти. В програмата се наблягаше на необходимостта от бърза и кардинална реформа в областта на фирменото законодателство, на съдебната система, на социалното осигуряване, образованието и здравеопазването.
Във всички доклади на Световната банка през мандата на Оскар де Брун Копс се споменаваше, че правосъдието ни е неефективно и че законите не защитават интересите на кредиторите. Все неща, заради които преди един месец Европейската комисия отново натри носа на управляващите и изпрати България на поправителен. Но тези проблеми биваха дебело подчертавани в докладите на банката отпреди три-четири години. Нещо повече, Оскар де Брун Копс ги посочваше открито по време на различни форуми и дискусии. На 2 февруари 2003 г. например, след среща с тогавашния вицепремиер Лидия Шулева, той изтъкна, че икономическият ръст в държавата все още не създава предпоставки за разкриване на нови работни места и препоръча на правителството да съсредоточи усилията си върху развитието на здравеопазването, пенсионното осигуряване и образованието, за да бъде повишен стандартът на живот. Копс поиска да бъде осигурена и възможност за по-добър контрол на Световната банка при изплащането на социалните помощи. Повод за настояването ми даде обстоятелството, че има хора с доходи, които получават помощи, а крайно бедни са лишени от тях, заяви тогава той. Всъщност у нас отдавна е обществена тайна, че има доста хитреци, а и дебеловрати граждани, които въртят тъмен бизнес, но се водят безработни и получават държавна подкрепа. Странно е само защо никой не говори за това.
Година по-късно - през април 2003-а, Оскар де Брун Копс коментира още един недъг на местния бизнес, който и до момента не е излекуван. Пред участниците в петото издание на проведения в София Български банков форум представителят на международната финансова институция подчерта, че България се нуждае от адекватни правила за одит и подобряване на фирменото законодателство. Част от съдебните процедури, свързани със събирането на лошите кредити, не работят добре, каза Оскар де Брун Копс. Разбира се, заявлението му бе твърде меко и дипломатично. По сведения на потърпевши много дела срещу нередовни длъжници у нас се решават от съда в зависимост от това, коя от страните ще направи по-големи вноски в Светия джоб на магистратите.
През 2004 г. - по време на софийския форум Пазар на стоки и услуги в здравния сектор на обединена Европа, Оскар де Брун Копс посочи, че проблемите в здравеопазването ни се дължат преди всичко на ширещата се в него корупция. По думите му правителството (б.ред. - на Сакскобургготски) не прави нищо, за да се пребори с тази порочна практика. В истинността на тази констатация се е уверил всеки български гражданин, потърсил здравна помощ. Но както се казва: Кучетата си лаят, керванът си върви, а политиците продължават да се тъпчат с пари. Все пак добре е, че от време на време за тези неща открито говорят висши чуждестранни чиновници.
Впрочем една от задачите и на Флориан Фихтел ще е да обявява възможно най-гръмогласно всички неуредици, с които се сблъсква в България. Това е един от най-ефективните начини да се тика напред буксуващата българска реформа. В този смисъл представителите на Световната банка изпълняват ролята на лорд-протектори. Тоест на онези специални хора (някъде по-известни като регенти), които надзирават поведението на малолетните монарси. Подобно на тях те са гаранти, че икономическите, социалните и обществените реформи у нас ще се провеждат. От техните оценки зависи дали банката ще отпуска необходимото ни финансираме, или ще ограничи кредитите си до възможния минимум.
Първият лорд-протектор на нашата страна бе британецът Джон Уилтън
Той започна да работи по икономическите проблеми на България още през 1990 г., когато държавата пристъпи към първите си преговори със Световната банка за отпускането на спешен заем за доставката на петрол. Споразумението бе подписано през 1991-ва по време на кабинета на Димитър Попов, в който финансов министър бе Иван Костов. Полученият кредит от 150 млн. щ. долара помогна за разрешаването на кризата с горивата. Усвояването му обаче стана повод за допълнителни политически скандали, за обвинения в далавери, а през 1993 г. и за нахлуването на барети в сградата на държавната по онова време фирма Химимпорт. Тогава, вече като постоянен представител на Световната банка, Джон Уилтън се въздържа от коментари по случая.
Уилтън бе и един от основните участници при сключването на споразумението за уреждане на просрочените задължения от 12 млрд. щ. долара, наследени от управлението на Тодор Живков, към банките кредиторки от Лондонския клуб. Една от клаузите в него предвиждаше България да плати част от тези задължения с парични преводи. Парите за това бяха набавени със заеми, отпуснати ни специално за целта от МВФ, Световната банка и ЕС. При подписването на сделката - на 29 юни 1994 г., в интервю за в. БАНКЕРЪ Уилтън очерта най-големите опасности за българската икономика, подчертавайки, че правителството трябва да намали бюджетния дефицит, да не допуска безконтролно нарастване на работните заплати и да ограничи загубите на държавните предприятия. Ако те продължават да губят, това не може да не се отрази крайно негативно и на банковия сектор. Той ще бъде тласнат надолу, пророкува Уилтън през 1994-а, но не дочака да види как прогнозите му се сбъдват.
Извън служебните си задължения британецът се прослави като ценител на изкуството. Явно повлиян от съпругата си, която бе художничка, Уилтън стана инициатор на организирането на изложби, на които бяха представяни и нейни творби. Двамата си заминаха през лятото на 1995 г., когато за постоянен представител на Световната банка у нас бе назначен
аржентинецът Алберто Мусалем
Преди да започне работа в България, докторът по икономика от Чикагския университет се бе занимавал осем години с икономическите проблеми на страните от Централна Америка и от Средния изток. Но едва ли когато е поемал щафетата от Джон Уилтън, си е представял, че ще се сблъска с едно от най-антипазарно настроените правителства и ще стане свидетел на една от най-тежките финансови кризи, връхлитали някога държава от Източна Европа. Още с идването си Мусалем постави за пореден път въпроса за намаляване на загубите на държавните предприятия. Един от пътищата за това бе изолацията от достъп до кредити и ликвидацията на губещите фирми. Тези мерки обаче въобще не пасваха на еуфоричните намерения на кабинета на Жан Виденов.
През септември 1995 г. Алберто Мусалем уведоми тогавашния български президент Желю Желев, че социалистическото правителство не е изпълнило поетите ангажименти за осъществяване на структурната реформа, за затягане на финансовата дисциплина в държавните предприятия и за оздравяване на банковата система. Упоритостта, с която Жан Виденов и хората около него следваха своята политика, лишиха страната от финансовата подкрепа на МВФ и Световната банка, а без нея тя постепенно започна да се срива - достигайки до... спиралата на хиперинфлацията. През зимата на 1996-а България бе изправена на ръба на банкрута и единственият начин да избегне катастрофата се оказа въвеждането на Валутния борд. В началото на 1997-а хиперинфлацията придоби космически измерения. Стигна се до избор на служебен кабинет, който подписа с МВФ и Световната банка споразумение за въвеждането на борда. Това стана факт на 1 юли 1997 година. След въвеждането му Мусалем положи необходимите усилия и за успешното сключване на първия от трите заема за преструктуриране на финансовия и производствения сектор (ФЕСАЛ).
Алберто Мусалем предаде поста си на Томас О'Брайън в средата на 1998 година. Но на практика запази завинаги връзките си с нашата страна, като осинови българче - една от невинните жертви на безумния български икономически и политически преход. Заместникът му
Томас О'Брайън бе преминал през суровата школа
на британската държавна администрация. През осемдесетте години той е бил икономически съветник на британския финансов министър от правителството на Маргарет Тачър. Точно по това време започва преструктурирането на икономиката на Обединеното кралство, която е в рецесия, а безработицата е надхвърлила 15 процента. Така че икономическите реформи у нас не се оказаха загадка за О'Брайън. Още повече че преди това се бе занимавал и с преструктурирането на икономиките на Румъния, Македония и Уганда.
В България Томас О'Брайън завари един току-що стабилизиран финансов сектор и все още непреструктурирано производство. Затварянето на губещите държавни предприятия, приватизацията, наченките на реформи в пенсионното, социалното и здравното осигуряване и в земеделието бяха сред основните задачи, които правителството трябваше да реши с помощта на Световната банка. Те бяха заложени в тригодишната програма, подписана в края на 1998 година. С изпълнението й бяха свързани отпуснатите заеми за преструктуриране на финансовия и производствения сектор ФЕСАЛ I,II и III и тези за преструктуриране на земеделието АСАЛ I и II. Освен това банката и управляващите сключиха кредитни споразумения, с парите от които бяха финансирани проекти от областта на екологията, развитието на малките и средните предприятия, социалното и здравното осигуряване, водоснабдяването, енергетиката и железниците.
По времето на О'Брайън България се превърна в един от най-добрите партньори на Световната банка за региона от Източна Европа. Тя получи кредити за 700 млн. щ. долара (половината от целия портфейл на банката за нашата страна), с които финансира различни програми, повечето от които бяха изпълнени успешно. Това бе и оценката на Андрю Воркинг - директор на международната финансова институция за България, Румъния и Хърватска, направена през март 2001 г., когато министър-председател бе Иван Костов. А е известно, че Воркинг винаги се е отнасял доста критично към работата на правителството.
През трите години, прекарани у нас, Томас О'Брайън живееше с жена си и с двете си деца в комфортен апартамент в престижния столичен квартал Изгрев - близо до офиса на Световната банка в сградата на Интерпред. В свободното си време обичаше да пие бира с приятели в ирландския пъб Джей Джей Мърфис, да посещава със семейството си Националната ротесерия на Августин Пейчинов, както и пицарията Мис Каприз.
Нощните заведения не бяха сред страстите на О'Брайън, но признаваше, че си пада по Суингинг хол (б.ред. - зад Националното радио) и клуб Трезор, където с изпълненията си на китара гастролираше и главният секретар на БНП-Париба (България) Даниел Бобле. Ирландецът играеше и футбол, тенис и скуош. Бе запален скиор и през зимата често се спускаше по пистите на Витоша и на Пампорово. Но откритието, което, по думите му, е направил за себе си, бе старинното село Лещен, близо до Гоце Делчев. То го поразило с автентичните си възрожденски къщи, където се усещал българският дух.
До 2000 г. О'Брайън нямаше много възможности да опознае нашите забележителности. Погълнат беше от сложните проблеми, пред които бе изправена икономиката на България. Твърдеше, че повечето от тях са решени благодарение на ефективната икономическа програма на кабинета на Иван Костов, но не пропускаше да посочи и недъзите, от които продължаваше да страда държавата ни. Притесняваше го бъдещето на предприятията, придобити по сложна, но финансово неподплатена схема от работническо-мениджърски дружества, по-известни като РМД-та. Смяташе, че повечето от тях не са жизнеспособни, тъй като собствеността е размита, възможностите за получаване на кредити са свързани с корупция на държавни служители и с рекет, и още нещо - че нямат достъп до модерни технологии и ноу-хау. Томас О'Брайън не спря да акцентира и върху неефективността на административния апарат и съдебната система. Не спря да повтаря, че те не улесняват установяването на нормални бизнес взаимоотношения, а напротив - създават усещане за несигурност сред чуждестранните инвеститори. Проблеми, които и досега не са решени. А видните представители на новоутвърдените бизнес структури са трайно оплетени (включително и чрез търговски дружества) с наследниците на социалистическата икономика и сенчестия бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във