Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Лобистите на властта

Когото го докопам, само една нощ ще танцува свободен, закани се премиерът Бойко Борисов на депутатите от партията си, които биха си позволили лукса да внасят лобистки поправки в законите. Това обаче прозвуча отдавна - във времето когато той самият се бореше да спечели народната любов...


И макар, че лозунгите за справедливост и за различен от досегашния морал на политиците вкараха в парламента толкова народ от ГЕРБ, а вече дори наближава краят на мандата им, реално


единственият, който бе даден курбан

бе арестуваният за... получаване на подкуп депутат Димитър Аврамов. Но дори и това се случи, не когато в началото на мандата си той внесе класическа лобистка поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (тя предвиждаше собствениците на ниви първо да ги предлагат на арендаторите за продажба), а чак когато го хванаха с белязани пари.


Политическият гръб и своеобразно гуру на Аврамов - монтанската народна представителка Искра Фидосова, също увековечи началото на парламентарната си дейност с опит да прокара специален закон, обслужващ нейния личен интерес. Предложението беше нотариуси, избрани за народни представители, да могат да продължат да работят в канторите си. Това стана още през август 2009-а веднага след като Фидосова се настани в парламентарното кресло. И макар че номерът й не мина, запознати с делата й разказват, че нейната кантора и самата тя и до днес продължава да обслужва клиенти.


Безспорните отличници на управляващата партия в тази


своеобразна класация на лобизма

които са внесли най-много законодателни инициативи, обслужващи корпоративни интереси, са Емил Димитров и Емил Радев, констатира в свое изследване Центърът за модерна политика. Разбира се, в състезанието между двамата адаши със сигурност победителят е неуморният Димитров.


За никого не е тайна, че откакто е в парламента, той работи само по спорни законопроекти. Независимо дали става дума за Закона за горите, за собствеността и за ползването на земеделските земи, за лова, за заменките, за търговията с тютюневи изделия или дори за устройство на територията. Нормотворческите му инициативи никога не са случайни и последният мотив в тях е защитата на обществения интерес.


Само преди два месеца бяхме на косъм да се сдобием с наказание от Европейската комисия заради гласуваните през 2010-а по предложение на Димитров скандални промени в Закона за лова. За да се поправим, парламентът трябваше да премахне минималната ловна квота от 3% за кафявите мечки у нас. От Брюксел предупредиха министрите на земеделието и храните Мирослав Найденов и на екологията Нона Караджова, че е абсолютно недопустимо да има ловна квота (дори и минимална) за отстрел на кафявата мечка, защото тя е защитен животински вид. И още нещо - според Закона за биологичното разнообразие от 2002-а бозайникът бе обявен за защитен вид и в България.


Спорните текстове позволиха разрешенията за отстрел на големите кафяви животни да се издават от земеделското министерство, а не от Министерството на екологията, каквато е обичайната практика. Министерството на Мирослав Найденов обаче няма отношение към опазването на ценни животински видове, а само към трофейния лов на мечки, осъществяван в ловните стопанства, което пък разкри каква е целта на тези промени.


Но тъй като самият земеделски министър е изкушен от ловджийството, а самият Димитров преди да стане депутат държеше концесиите на две от най-големите ловни стопанства - Елен край Етрополе и Шерба, Варненско, (впоследствие прехвърли бизнеса на майка си Елеонора Димитрова), разрешенията нямаше как да липсват. Нещо повече, по време на второто четене на поправките Димитров много откровено аргументира предложението си с големия финансов интерес на ловните стопанства от лова на мечки. Ценоразписът за организиран ловен туризъм на Изпълнителната агенция по горите е показателен: за отстрела на кафява мечка над 400 кг цената е 10 950 евро. Като допълнение земеделското министерство имаше желание да дава и разрешенията за отстрел на диви кози. Аргументът беше, че тъй като мъжкарят в стадото на козите пазел женските си, трябвало по-възрастните екземпляри да се убиват (?!), за да се дава път на по-младите козли. В крайна сметка тази поправка не беше приета, а Емил Димитров даде прозаичното, но по-близо до истината пояснение, че печалбата от лов на диви кози е малка - едва около 1200-1330 евро за екземпляр, което няма да покачи сериозно постъпленията в ловните стопанства.


Димитров забърка страната ни и в един скандал. Преди няколко месеца стана ясно, че Европейската комисия е поискала да бъдат спрени плащанията по два проекта, финансирани от оперативна програма Околна среда. Евродепутатът от групата на зелените Никос Хрисогелос е настоял за разследване, след като през февруари Коалиция За да остане природа в България изпратила сигнал до ЕК заради спечеления от община Етрополе проект Възстановяване на благоприятния екологичен статус на видове и хабитати предмет на защита от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 на територията на община Етрополе. Всъщност става дума за развъждане на благороден елен и глухар. Случайно или не точно там попада и ловното стопанство Елен на депутата Димитров. Проектът е бил одобрен през януари, срокът му е 24 месеца, а общата му стойност е 1 060 000 лева. На Хрисогелос очевидно му се е видяло доста съмнително финансирането на подобен проект, тъй благородният елен не е сред защитените според НАТУРА 2000. Европейската комисия далеч не е петимна да плаща за развъждането на животни, които на практика ще бъдат отстрелвани из ловните му полета на герберския депутат.


Още по-смешна според еколога Белев била тази част от проекта, която касае глухарите. Те са защитен вид по НАТУРА 2000 и биха могли да попаднат в целите на проект за биоразнообразие. Само че има една подробност - в Етрополе глухари няма как да живеят, защото районът не е подходящ за тяхното местообитание. Белев коментира, че тази рядка птица задължително живее в гори от бял бор, каквито в района на Етрополе почти няма. За сметка на това обаче общината е декларирала, че ще пребори майката Природа и ще залеси баирите с бял бор с европейски пари, за да могат там да се заселят глухарите. Екологът коментира още, че в Европа вече са били приети няколко проекта за размножаване на глухари, но успешен се оказал само един. По него са уловени глухари в Норвегия и са пуснати в естествена среда във Великобритания.


Белев твърди, че подобно начинание обаче е много скъпо и би надхвърлило многократно сумите по проекта.


В бюджета са включени и харчовете за закупуване на лекотоварен автомобил, с която екипът на проекта да обикаля из ловните полета в района на Етрополе. В името на биоразнообразието са предвидени още три лаптопа, два фотоапарата, два бинокъла, два GPS-а и един проектор, плюс парите за медийни публикации. От Министерството на околната среда и водите съобщиха, че са замразили всички пари по скандалния европроект.


Самият Димитров определи случващото се като организирана срещу него


атака, водена от едназелена шайка

Очевидно е обаче, че тази шайка има своите основания. Какво ли пък трябва да кажем за промените в Закона за горите, които продължават да създават напрежение както сред природозащитниците, така и сред браншовите организации в дърводобивната промишленост. Най-арогантното посегателство върху природата беше направено с т.нар. поправка Витоша ски, която отпадна само благодарение на протестите и президентското вето. В същото време обаче други текстове в същия норматив бяха приети именно по време на хаоса около тези протести. Водещата комисия по закона (земеделската) даде възможност за биомаса да се смята не само отпадъчната дървесина, но и всяка, която не попада в категориите едра и средна технологична дървесина. Тази поправка беше прокарана от народния представител Димитров въпреки протести от страна на представители на дърводобивния отрасъл и на практика по този начин той обслужи както себе си, така и компаниите, производители на енергия от възобновяеми енергийни източници от биомаса.


Емил Димитров беше депутатът, който внесе предложение в Закона за възобновяемите енергийни източници цената от централите с биомаса да се актуализира ежегодно на база на цената на биомасата и да я определя Министерството на земеделието. Негово беше и предложението в Закона за горите да се впише, че държавните горски предприятия могат сами да добиват 25% от цялата си дървесина. От гледна точка на бизнеса от текста има смисъл - така фирмите, които имат нужда от постоянен поток от дървесина, могат да сключват дългосрочни договори за доставка с държавните предприятия. Проблемът е, че една от тези компании е Фабрика Медикет, която от години извършва дърводобива в държавните гори в Етрополския балкан по силата на подписан договор с Регионалната дирекция по горите - София.


Заради интересите на Емо Фаса (както още е известен депутатът) в Пловдивския регион останали над 600 човека без работа, след като пет фирми от региона затвориха врати (част от тях вече преместиха бизнеса си в чужбина). Причината бяха съкращенията след наложени от влезлите в сила промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия в края на юни и бяха въведени две нови забрани. Едната забрани производството и износа на заготовки на цигари с филтри, а с втората - продажбата на цигари и пури по интернет. Именно Емил Димитров предложи да се забрани търговията с т.нар. цигарени гилзи - свита хартия с филтър, която се пълни с рязан тютюн. Въпреки обясненията на митниците за проблеми с контрабандата на тютюн логично се появиха и подозренията, че поправката обслужва Булгартабак и неговите дистрибутори. А един от най-мощните сред тях е фирма Симеон 2, чийто собственик беше Димитров, преди да влезе в парламента, и която той също прехвърли на майка си Елеонора.


Най-парадоксалното предложение на Емил Димитров обаче беше лобистката поправка в Закона за устройство на територията, въпреки че самият той няма нищо общо с Комисията по регионално развитие и благоустройство, която би трябвало да управлява и коригира нещата около този закон.


Това възмути дори съпартийците му. През лятото той пробва да вкара забрана заведенията в курортите от национално значение да изнасят маси по тротоари, улици, пешеходни алеи и в зелените площи. Димитров предложи в курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Дюни, Пампорово, Боровец и т.н. заведенията да могат да се възползват от тротоарното право единствено ако имат собствен имот към обекта. И това предложение не беше случайно - туристическата фирма Елеонора транс (отново на майка му) е собственик на два хотела в Слънчев бряг.


След него в класацията на лобистите е Емил Радев. Името му отдавна върви с добавката тихия депутат с шумните лобистки скандали. И за него се говори, че е


протеже на Искра Фидосова

Той беше между първите, които се възползваха от властта, и веднага след като се вля в редиците на управляващата партия, съпругата му стана главен секретар на Върховния административен съд (ВАС). А той започна да променя Закона за съдебната власт, с който да разшири правомощията й. Депутатът внесе две предложения в норматива, с които се дават извънредни правомощия на шефа на ВАС. Според първото - когато длъжността на съдия от административния съд не е заета или един съдия е възпрепятстван да изпълнява задълженията си и не може да бъде заместен от колега от същия съд, председателят на ВАС да може да командирова съдия от друг съд. Не бяха предвидени подобни правомощия за шефа на Върховния касационен съд. Според второто - шефът на ВАС може да мести административните съдии от едно отделение в друго единствено по свое усмотрение, без тяхно съгласие и без решение на пленума на съда. Радев обясни, че мотивите му били да разтовари магистратите от дела, за да си организират по-добре работата.


Случаят бе определен като явен опит да се феодализира Административният съд.


В края на 2010-а стана ясно, че партията, дошла


на крилете на прозрачността

и гражданските свободи, смята да ограничи достъпа до единствената работеща държавна електронна система - Търговския регистър, и да го ползват само притежателите на електронен подпис и цифров сертификат. Точно Радев стана радетелят на тази рестрикция, макар че той изпълняваше само спомагателни функции, тъй като идеята бе на правосъдното министерство.


Името му беше забъркано и в прокарването на лобистки текстове в Закона за черноморското крайбрежие, които според запознати обслужваха големите концесионери. Само преди три месеца се разбра още, че Радев е внесъл предложение за поправки в Закона за задълженията и договорите и да се въведе от 2013 г. 10-годишна давност за длъжниците. По този начин дълговете, които се предават и на наследниците, отиват в историята. Абсолютна давност важи за борчовете на физически лица за парно, ток, мобилни телефони, банкови кредити и лизинги. Законът на практика ще важи и със задна дата. При влизането му в сила през 2013-а ще се заличават автоматично дългове, възникнали през 2003-а и несъбрани досега. Чрез тези текстове на практика редовните платци се оказаха... глупаци.


Редно е да припомним и скандала с лобистката поправка в Закона за наркотичните вещества от 2010 година. Там пък изплува името на председателя на Комисията по европейски въпроси Светлин Танчев. Тогава беше направен много хитър опит да бъде погазен законът, а депутатът опита да подмени вече гласуван текст в Народното събрание. Услугата обслужваше алкохолния милиардер Миню Стайков и позволяваше да се рекламират наркотици, ако името им е сменено с някой по-алегоричен синоним - става дума за водка Мери Джейн и за листенцето марихуана на етикета. След като работата се размириса, бе създадена комисия, която да разследва случая. Разпитваните парламентарни служители разказали, че Танчев лично е настоявал да се промени смисълът на закона и да се разреши реклама с изображение на дрога.


Като изброяваме всички тези случаи, не можем да не споменем и гласуването на


закон за генномодифицираните организми

който челно сблъска няколко лобита в ГЕРБ. Екоминистърът Нона Караджова се опита да разреши ГМО у нас с лъжата, че така иска ЕС. Благодарение на будните граждански организации маневрата й бе разкрита и кампанията пропадна.


Законът за физическото възпитание и спорта също беше определен като лобистки. Според него хижи и спортни обекти с национално значение ще се отдават под наем на фондации и спортни федерации. С новите редакции в норматива управляващите


улесниха процедурата за преотстъпване

на спортните обекти на спортни клубове, федерации и фондации и това вече няма да се случва чрез търг или конкурс, а с преотстъпено право на ползване. Този механизъм ще важи и за обекти на социалния туризъм, каквито са планинските хижи. Правото пък се дава за необичайно дълъг срок - 20 години, като за тази привилегия съответното спортно сдружение няма да дава никакви пари, а ще заявява инвестиционен план за модернизация и за поддръжка на съоръженията. Законът обаче не каза нито с какви инвестиции трябва да се ангажира ползвателят, нито какви ще са последствията, ако не изпълни заявените намерения. Да не говорим, че неяснотите в текстовете създадоха възможност всеки трима ортаци, регистрирали спортен клуб, да се явяват на търгове и конкурси наравно с големи и утвърдени спортни сдружения с история. И ако са по-симпатични на управляващите, да станат предпочетеният партньор...


От всичко казано дотук едно е ясно - под слънцето няма нищо ново.

Facebook logo
Бъдете с нас и във