Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛЮБОМИР ДАЦОВ: ИМА РЕАЛНОСТИ, ОТ КОИТО БЮДЖЕТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА

Г-н Дацов, вярна ли е тезата на неправителствените експерти, че бюджет 2006 е изграден на т.нар. исторически принцип?
- Да. Всъщност има само един период в историята на световната фискална политика, когато бюджетът не е правен на историческа база. Този експеримент е проведен в САЩ, като бюджетът е бил изграден на т.нар. нулева база - без да се влияе от предишната година. После бюджетният директор, предложил този подход, е бил уволнен и от следващата година са минали на друг принцип. Не знам дали колегите имат точно този случай предвид, като обясняват, че и нашият бюджет е правен на исторически принцип. Разбирането, че могат да се правят самоволни сметки, е било валидно преди 15 години. Сам по себе си бюджетът винаги трябва да е подчинен на някакви рамки и това, че той се движи в границите на 39-40% от брутния вътрешен продукт, не означава, че се прави на исторически принцип. По-важното е за какво се дават бюджетните пари и какво се постига с тях. Но засега бюджетните критици коментират само общите икономически показатели, които се отнасят до макроикономическата стабилност. Те изобщо не навлизат в дълбочина в останалите нива на управление чрез бюджета - т.е. разходите по отделните сектори и качеството на публичните финанси.
Преди година бяхте на мнение, че бюджетът за 2005-а е обременен от социални разходи, затова не могат да се направят необходимите икономически реформи. Така ли ще е и догодина?
- Обременен не е точната дума. Естествено, че държавата има много функции и социалната е сред основните. Не може да няма разходи за социални дейности. Въпросът е какво се прави с парите, дали се насочват там, където са най-необходими. Има критики, че социалните помощи карат хората да не си търсят работа. Такъв проблем наистина съществува, затова е необходимо средствата за безработните да се насочват така, че те да са мотивирани да излязат на трудовия пазар.
Вече открито ви критикуват, че и през следващата година разходите за здравеопазване, образование и социална политика ще са недостатъчни. Особено на фона на предизборните ангажименти на управляващите.
- Не мога да коментирам предизборните обещания на политическите партии. Сега се прави правителствена програма и се надяваме, че тя скоро ще е готова. Но има и реалности, от които бюджетът не може да избяга. Не съм съгласен с определението недостатъчност на ресурсите, което отново се пришива към проектобюджета. Досега никой не е обяснил как точно стига до заключението, че въпросните ресурси не са достатъчни. Ако някой иска да похарчи огромни суми, а те не са отпуснати от бюджета, естествено е да твърди, че парите са недостатъчни. Но от гледна точка на Министерството на финансите е важно какви услуги се предоставят на хората и какво е тяхното качество. Тогава може би ще излезе, че средствата са предостатъчни. Позицията ни по този въпрос винаги е била последователна: парите на данъкоплатците трябва да се харчат по възможно най-ефективния начин.
Значи ли това според вас, че примерно средствата за здравеопазване се харчат неефективо?
- Не казвам, че парите за здравеопазване са достатъчни, че услугите са качествени. Това може да стане чрез частните здравноосигурителни фондове. Хората трябва да разберат, че даже ще им излезе по-евтино да се осигуряват в тях, вместо да плащат директно в болниците.
Другият голям проблем, който е необходимо да се реши, за да се укрепи здравната система, са парите, плащани под масата. Те не се облагат с данъци, нито отиват в касите на болниците. Трябва да се намери механизъм за легализирането и изкарването им на светло. Тогава системата ще бъде по-структурирана и хората ще знаят колко трябва да платят и какви услуги ще получат. Докато сега се дават пари за лечение или за частни уроци, без да е ясно каква точно услуга се получава. Та нали тези системи съществуват, за да обслужват гражданите, а не самите себе си?
Наистина ли с бюджета за 2006-а се бетонира фискалното статукво?
- Какво означава бюджет на статуквото? Ако разбирането е, че бюджетът се движи в едни и същи рамки, то може би наистина е така. Но пък и критиките към него са едни и същи, затова и те са критики на статуквото. При тях няма многообразие, нито нови моменти.
За един бюджет не може да се съди по неговата рамка. Размерът на БВП, нивото на дефицита и т.н. нямат отношение към онова, което получават гражданите. Тези параметри имат отношение единствено към макроикономическата политика - тоест към онова нещо, което никой не може да види и да пипне, но което в общи линии определя живота ни през следващите години. Става дума за стабилността и рамката, в която живеем - инфлация, икономически ръст, възможности за осигуряване на нови работни места... .
Какво е вашето лично определение за новия бюджет?
- Бюджетът за 2006 г. може да е всичко друго, но не и такъв, който да нарушава възможностите за растеж. Точно обратното - с размера на БВП, с политиката по бюджетното салдо и по структурата на данъчните приходи той е насочен към големите проблеми в икономиката. Това са големият дефицит по текущата сметка и забавеният икономически ръст в Европа, която е наш основен партньор.
За първи път в бюджет 2006 се предвижда намаляване на разходите за труд чрез намаляване на социалните осигуровки. По този начин ще се стимулират инвестициите, а не потреблението. Оставят се повече средства в ръцете на бизнеса, за да се разкриват нови работни места. Освен това намалените разходи за труд се отразяват в крайната цена на стоките и по този начин ги правят по-конкурентни на международния пазар. Тази голяма промяна трябва да бъде оценена по достойнство. Защото ние едновременно решаваме актуалните проблеми и предопределяме бъдещото развитие на икономиката от гледна точка на предизвикателствата на 2007 година, когато бизнесът ще се съревновава с много повече играчи.
Има ли рискове за изпълнението на планираните приходи и разходи, свързани със заложените цени на петрола, курса на долара...?
- Форсмажорните рискове никога не могат да се предвидят в достатъчна степен. Министерството на финансите винаги е имало последователна политика в тази област, независимо че дори сме били критикувани по този повод. Естествено, че има заложени буфери в бюджета. Най-малкото това е прочутото правило за отпускането на 90% (или 93% през тази година) от средствата от хазната. Смятаме, че то е основен гарант за устойчивост при проявата на форсмажори в икономическото развитие.
Има и друго. България спечели много през последните 15 години от работата си с Международния валутен фонд. Благодарение на Фонда ние имаме една от най-добре структурираните и модерни данъчни системи в Европа. Тази система е конструирана така, че да може да поема различни типове шок. Ако се появи силно отрицателно явление, то веднага се компенсира от друго положително. Или ако едни приходи намалеят заради външни обстоятелства, други нарастват. Казано с други думи, приходната и разходната част винаги са гарантирани. Отделно от това, по линия на управлението на дълга, беше намален валутният риск. Той в голяма степен е минимализиран, като Министерството на финансите възнамерява да продължи в тази насока.
Наистина ли сегашният кабинет се оказа в заварено положение що се отнася до бюджетната процедура за 2006 г., както твърдят някои червени финансисти?
- Няма как да не е така. Във всяка нормална държава бюджетната процедура започва минимум година-година и половина преди финализирането на бюджета за предишната година. Примерно след две седмици финансовото министерство ще се заеме с бюджетната процедура за 2007-ма. Така че, което и правителство да е на власт, то ще трябва да се съобразява със заложеното от предишното.
С колко първоначалните искания на министерствата надхвърляха сумите, които сега са отпуснати в проектобюджета?
- Въпросът за конкретните суми на министерствата бе актуален през май 2005 година. Техните желания за средства от хазната ще се обсъждат най-вероятно отново през май догодина и ще бъдат адресирани към бюджета за 2007-а. Тъй че засега темата е изчерпана.
Има ли я фискалната децентрализация в бюджета за 2006 година?
- Що се отнася до взаимоотношенията централна власт - общинска власт, общините по закон си имат самостоятелност и никой не може да им се бърка в управлението на ресурсите. От това по-голяма децентрализация няма. Но на мен ми се иска вече да говорим за децентрализация продукт-услуга, а не за взаимоотношенията между властите. Факт е, че държавата събира данъци, за да предостави по най-ефективния начин услуги на гражданите. Може би е време да осъзнаем, че в сферата на образованието, да речем, услугите се предоставят не от министерствата или от общините, а от самите училища. Необяснимо е защо все още не децентрализираме финансите на ниво училище? И не въвеждаме делегирането на правата на самите училища, които именно предоставят услугите?
Стана ясно, че между БСП и НДСВ има спор за данък общ доход. Жълтите финансисти смятат, че едно допълнително намаление няма да се отрази на общите приходи в бюджета, докато шефът на бюджетната комисия Петър Димитров твърди точно обратното.
- Не искам да коментирам изявленията на г-н Димитров. Министерството на финансите потвърди, че предложените от НДСВ промени в ДОД са неутрални от гледна точка на приходите в бюджета. В случая обаче става дума за сблъсък на две философии. Не бих защитавал нито една от страните, тъй като съм заместник-министър на финансите, а не политическо лице.
Неутрално ли щеше да се отрази върху бюджета, ако беше планирано през 2006-а данък добавена стойност да падне пробно с 0.5 процента, за да се даде път за изпълнение на ангажимента за намаляването му с 2%, поет от управляващата коалиция?
- Не виждам никаква причина точно ДДС да пада. Струва ми се по-логично да се случи точно обратното. Икономическата ситуация в държавата е такава, че ДДС е универсален инструмент и би трябвало да нарасне. Падането му в момента само би утежнило и без това нелеката ситуация с текущата сметка на платежния баланс. Хубаво би било, когато някой говори чисто популистки, да съобразява какво е въздействието на данъците върху макроикономиката на страната и върху стабилността.
В този смисъл намаляването на кои налози няма да се отрази негативно върху макроикономическата стабилност в България?
- Намаляването на всички директни данъци сега действа положително върху моментната ситуация. Увеличението на всички индиректни също действа в положителна посока. За да няма огромно преизпълнение, ние се опитахме да направим максимално добра оценка на приходите в бюджета. Факт е, че намалението на преките данъци няма как да се компенсира от косвените, въпреки че в голяма степен акцизът се увеличава. Той обаче е нещо, което се плаща от определени групи хора и не засяга всички потребители. Това е данъкът, влияещ пряко върху склонността за потребление, която е основен проблем за текущата сметка на платежния баланс.
С колко още могат да нараснат бюджетните разходи, ако има политически претенции или опасност да се провали приемането на новия бюджет?
- Това е решение на Народното събрание. Разходите могат да нараснат и двойно, и тройно, стига да поиска парламентът. Последното, разбира се, е в рамките на шегата. Всичко е въпрос на желани резултати. Иначе бюджетът се прави, за да се заложат цели за икономическия растеж, нивото на инфлацията и др.
Възможно ли е да се стигне до ситуация, при която да се наложи вземането на пари от едно перо, за да се дадат на друго?
- Би било хубаво да се дискутира не увеличаване на парите, а ефективността на разходите. Парламентът трябва да направи проверка как се харчат средствата на данъкоплатците. Така, ако има размествания по пера, е необходимо някой да докаже защо се прави това. Винаги съм готов да приема подобни дискусии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във