Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Личните карти с чип излизат от чекмеджето

Още в началото на 2013-а, по време на предишния си мандат, транспортният министър Ивайло Московски обещаваше в най-скоро време да имаме регистър за електронна идентичност на гражданите. Над 17 млн. лв. бяха насочени към включването на над 200 услуги за малкия и средния бизнес в националния портал за е-управление, за надграждане на единната среда за обмен на електронни документи и изработката на първите 5 хил. електронни карти. Само че почти три години по-късно тези неща са все още мираж. Впрочем картите с чип са изработени, но не могат да се ползват поради липсата на останалите компоненти. Или, казано накратко, пак са похарчени пари на вятъра.

Последно през юни беше решено обменът на личните данни да се осъществява чрез различни физически устройства – смартфон, USB флашка, банкова карта, а някой ден в бъдещето и чрез личната карта - когато МВР се накани да й сложи чип. Първоначално се предвиждаше това да стане още тази година, но срокът бързо бе отложен за 2016-а. После пък министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова посочи, че електронната идентичност най-вероятно ще е налице през 2017-а. А дотогава нищо чудно цялата работа да се отложи още няколко пъти, както обикновено се случва у нас.

Най-яркото доказателство, че всички обещания на властта за е-услугите са предимно празни приказки, е липсата на каквото и да е законодателство по въпроса. Едва тази седмица Министерският съвет одобри проектозакон за електронната идентификация. Най-общо, неговото приемане от парламента ще позволи на гражданите да гласуват и да комуникират с държавните органи онлайн, чрез сигурна цифрова идентичност. За разлика от използваните сега персонални идентификационни кодове и номера, предоставяни от различни администрации, предвиденият в новия норматив електронен идентификатор ще е с най-високо ниво на сигурност и защита на личните данни, както изискват и действащите европейски регламенти.

Електронната идентификация ще се предоставя на всеки български гражданин или постоянно пребиваващ у нас чужденец над 14-годишна възраст и ще има валидност три години. Идентификаторът ще бъде съставян след изключително сложна комбинация от ЕГН, трите имена на български и на латиница, както и рождената дата. "Извличането на тези лични данни по обратен ред - от електронния идентификатор, е безкрайно трудно, още повече че само притежателят ще знае ПИН-кода", твърди заместник-министърът на транспорта и информационните технологии и съобщенията Валери Борисов.

Освен лични данни чипът ще съдържа информацията от всички регистри за даден човек, като например за здравното му осигуряване, за данъчноосигурителния статус и т.н. Правата на достъп на съответната институция обаче ще са само до конкретната за нея информация.

Очаква се законът да бъде приет най-късно през ноември. След това ще са необходими до шест месеца за адаптиране на системите на администрациите, така че да разрешат ползването на електронната идентичност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във