Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

“Летище Божурище” "отлетя" срещу куп панелки

Вече е готов докладът на временната анкетна комисия, която беше създадена в Народното събрание (с решение от 4 декември 2013-а), за да изясни всички обстоятелства около сделката за продажбата на "Летище Божурище" през 2005-а. Както и процедурата по обявяването му за паметник на културата през 2008 и 2010 година. Kомисията, в която участват осем народни представители - по двама от всяка парламентарна група, е председателствана от червения депутат и бивш министър на транспорта в кабинета Станишев - Петър Мутафчиев , е решила, че събраните и обобщени данни за тази скандална сделка трябва да бъдат изпратени в прокуратурата. Държавното обвинение ще трябва да се произнесе кой е виновникът това истинско "кале" на българската авиация да "падне" - не само без всякаква съпротива, но и


да е "спазарено" като подарък

Очевидно народните избраници въпреки политическите си различия са стигнали до заключението, че реализацията на сделката е съпроводен с, меко казано, необясними решения. Разбира се, част от констатациите в предварителния доклад (с който в. "БАНКЕРЪ" разполага) са "туширани" в окончателния му текст, който до дни трябва да влезе в прокуратурата. Този документ се оказа доста любопитно четиво, което дава ясна картина за съдържанието на вземаните през годините решения.


Сделката е била "подготвена" още през 2005-а, но реалният клиент - акционерното дружество "Индустриален парк София", собственост на италиански инвеститори, е подписало договора едва през 2007 година. Документите показват, че на 22 април 2005-а с решение на Министерския съвет (№309)имотът от публична се превръща в частна държавна собственост. Два месеца по късно - на 7 юни, кабинетът решава да даде възможност историческото "Летище Божурище" да бъде заменено срещу...апартаменти. Само още месец след това - на 13 юни, вече е посочен и новият собственик - "Индустриален парк София". Неговото "задължение" - срещу това да получи летището ведно с 1045.532 дка земя и 16 сгради, е конкретизирано така: той трябва да предостави 106 апартамента в Пловдив и София. А записаните в документите основания за тези решения са "реализиране на стратегия за развитие на социалната политика"...


След това "дълбоко хуманно" представяне на "необходимостта" от тази замяна започва до болка познатата


игра с оценките на имотите

Първоначално държавната собственост е била оценена на 12 747 600 лева. Но очевидно докато се стигне до сделка, "бумът" в строителството и съответно на цените от 2007-а все пак е накарал тогавашните управленци и в частност министъра на регионалното развитие по това време Асен Гагаузов да се засрамят и тя е актуализирана на 13 153 98 лева.


Странно защо обаче сградите и съоръженията са оценявани едва ли не "на кило", без да се отчете тяхната специфика като част от летищен комплекс. А пистите пък съвсем са "изчезнали" от полезрението на оценителите. С други думи - инфраструктурата някак си удобно е "пропусната" в цената на обекта... За илюстрация колко безочливи са продавачите ще кажем, че пистата за излитане и кацане, чиято цена по правило дори е по висока от тази на магистрала, е продадена по...26 лв. за квадратен метър. Справка на Министерството на отбраната, представена на комисията, показва, че пистата е "оценена" за малко над 751 хил. лева.


В тази връзка се натъкнахме и на още една доста интересна констатация, което е отбелязана в нередактирания доклад .В тази част от текста се казва, че определените за замяна през 2005-а четири държавни имота, от които единият е летището, а останалите три са земеделски земи, са оценени доста любопитно. Летището, където са построени сгради и съоръжения с площ от над 4000 кв. м, (заедно с пистите) е с оценка по 9.8 лв. за квадратен метър. Докато съседните имоти, които са реална земеделска земя, са оценени за...17.50 лв. за квадратен метър...?!


Тези "странности", оказва се, не са единствените

В разпореждането на Министерския съвет от 7 юни 2005-а изрично е посочена пределно допустимата цена за оценката на апартаментите, които частният инвеститор ще замени срещу огромния държавен имот. И тя е 520 евро за квадратен метър. При оценяването на апартаментите на частника обаче това "ограничение" удобно е пропуснато и някои от апартаментите в Пловдив например са оценявани по 700-750 евро...(?!)


Заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев и член на комисията е категоричен, че от тази замяна държавата е била ощетена с поне 4 млн. лева. Запознати с пазара на имоти по това време обаче смятат, че келепирът за инвеститора е много по-голям.


Тези числа недвусмислено показват, че социалните мотиви, с които е обоснована сделката, са просто един балон. Простата сметка показва, че среднатка цена на едно жилище при тези параметри на оценяване е 124093.566 лева...?! Да напомним, че въпросните апартаменти е трябвало да получат българските военнослужещи.


Освен с пладнешкия обир

комисията се занимава и с проблема паметник на културата ли е "Летище Божурище", или не.На практика тя беше създадена само ден след решение на петчленен състав на Върховния административен съд , който постанови, че италианският концерн "Индустриален парк" печели делото за "Летище Божурище" срещу бившия министър на културата Вежди Рашидов. Съдът отменя неговата заповед, с която летището е обявено за "групова урбанистична и културна ценност - комплекс от национална ценност, което притежава стойност за историята на страната и от значение за европейското наследство". ВАС върна обратно преписката в Министерството на културата и сега на ход е министърът на културата Петър Стоянович.


Заповедта на Рашидов е отменена, защото са допуснати съществени нарушения при издаването й, включително, че не са уведомени заинтересовани лица и че е очертан териториалният обхват на обекта на временната защита. Освен това заповедта му не е обнародвана в "Държавен вестник". Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започнала при министър Стефан Данаилов, който обаче пропуска да определи в заповедта си границите на паметника на културата с национално значение.


Един от основните аргументи на адвокатите на италианската фирма по време на делото - че когато било променено предназначението на терена по Закона за устройство на територията, имало становище, че там няма нито исторически, нито архитектурни паметници. И чак две години след придобиване на имота той станал "паметник на книга".


С други думи, италианците могат още утре да вкарат булдзерите и да ликвидират историята ни. Именно реакцията на граждани и организации и изразеното от тях недоволство бяха причината да бъде създадена тази комисия. Но както вече стана ясно, тя не е свършила особена работа, защото установи единствено фактите, но така и не взе най-важното решение - за налагане на мораториум върху сделката с историческото летище. И ако това не стане и не се ограничи строителството, една част от нашата история, с която действително можем да се гордеем, със сигурност ще остане "само на книга"....


"Много лесно започнахме да се търгуваме, да се отказваме от националната си идентичност. Думата паметник идва от думата памет. Нация, идентичност, паметник на културата - не всичко е кебапчета и кюфтета, не всичко е пари. Финикийският знак не е обменна единица за нация", това каза Вежди Рашидов, когато комисията заработи.


И в унисон с думите му трябва да кажем, че със сигурност този, който не уважава историята си, няма как да гради не бляскаво, а и дори сносно бъдеще...


 


 


“Летище Божурище” - история за продан


Строежът на летището започва през 1912-а и то е не само първото българско летище, но и едно от първите в Европа. Тук се случват събития с особено значение не само за историята на българската авиация, но и за българите въобще. На практика историческите събития тук започват даже преди то да е построено. Още през 1906 в района му се извършват първите в България полети с балон.Малко след откриването на летището, през далечната 1915-а, пак тук се открива първото българско “Аеропланно училище”. Същата година оттам излита и първият български самолет, бипланът “Йорданов-1”, проектиран от Асен Йорданов тогава още гимназист. Той по-късно става един от родоначалниците не само на българската, но и на американската авиация, всепризнат авиационен експерт, с огромен принос в теорията и практиката на авиацията в световен мащаб. Йорданов участва в разработката на легендарния Douglas DC-3. За него Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, ще каже: “Не само аз, но и повечето американски пилоти сме се учили на авиация от Асен Йорданов.”Основният камък на летището е положен през 1917 година. Тогава до “Летище Божурище” се открива Държавната аеропланна работилница ДАР, която става родното място на българските самолети с марката “ДАР”. С нея България се нарежда измежду малкото европейски страни, притежаващи собствена авиационна индустрия, която създава собствени модели самолети.През 1919-а след подписването на злощастния за България Ньойски договор страната ни е лишена от бойна авиация. България е принудена да разформирова военновъздушните си сили, а всички български бойни самолети трябва да бъдат унищожени. Те са събрани отново на летище Божурище. Много от тях са все още с надупчени криле от куршумите през Първата световна война. Пилотите са принудени да откарат машините си в гробището до “Сухото дере”, откъдето те вече никога няма да излетят. Прославената след Одрин и Балканската война българска бойна авиация се превръща купища старо желязо и пепел...Победителите настояват и “Летище Божурище” заедно с аеропланната работилница да бъдат също ликвидирани и изравнени със земята. С невероятни усилия на широката българска общественост обаче летището е спасено. Превръщат го в гражданско, а през 1930-а тук е построена и първата българска аерогара.През 1937-а, пренебрегвайки забраните на Ньойския договор, на “Летище Божурище” цар Борис III в тържествена обстановка връчва бойните знамена на подразделенията на новосформираните български военновъздушни сили. От този ден тук отново е българско бойно летище.На 20 декември 1943-а от пистата на “Летище Божурище” със своя “Месершмит Bf109 Gustav” излита и легендарният поручик Димитър Списаревски за последната си мисия по отбраната на София.  Списаревски насочва своя “Месершмит” към група от 150 американски бомбардировача и се врязва със самолета си в “лидера” на формацията.Американският “Либерейтър” се разцепва във въздуха и не стига до София, а самолетът на Списаревски пада близо до Пасарел. Объркани от подвига на българина, останалите бомбардировачи се прегрупират и се връщат в базите си, без да достигнат София.София е спасена от бомбардировката, а Списаревски посмъртно е произведен в чин капитан. Гробът му в алеята на авиаторите в софийските гробища и до ден-днешен се почита от пилоти и граждани.В периода на социализма (1944-1989) “Летище Божурище” продължава да е люлка на българската авиация. Там се помещава и извършва дейността си Софийският аероклуб, отначало към ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), а по-късно - към ОВТПН (Отдел за военнотехническа подготовка на населението). В този период на Божурище са направили първите си парашутни скокове хиляди български парашутисти и са полетели за първи път стотици български пилоти.Сделката с “Летище Божурище” може да бъде окачествена само по един начин - като престъпление към историята на България. А как да наречем тези, които я реализираха, и тези, които пропуснаха да го защитят като паметник на културата...?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във