Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Лекарствата присядат от данъци

Дори лекарствата по каса са твърде скъпи за голяма част от българите

Повече пари в държавния бюджет или по-здрава нация? В тези две плоскости политиците разглеждат въпроса за ДДС върху лекарствата и досега неизменно избират хазната. Нашата страна, заедно с Дания и Германия, е с най-рестриктивните подходи по отношение на данъка върху хапчетата - твърдо 20% налог. А в останалите държави от Европейския съюз се прилагат диференцирани ставки.

От изследване на икономиста Атанас Владиков, изнесено на форума "Тежестта на ДДС върху личните и публичните разходи за лекарства“, става ясно, че в сегашната ситуация с обща ставка илачите са оскъпени с 16.7%, а приходите в бюджета от данъка за миналата година са 400 млн. лева. От тях 250 млн. излизат директно от джоба на хората, а другите 150 млн. лв. се връщат в държавните сметки през здравната каса.

Всъщност, един от най-големите митове е, че в бюджета ще зейне дупка, ако данъкът стане “плаващ”. При прилагането на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата, отпускани с рецепта, те ще поевтинеят с между 9 и 17 процента. Освен това ще се освободят и пренасочат към реални здравноосигурителни плащания между 68 и 150 млн. лв. от парите на здравната каса. В същото време българите ще си спестят към 200 млн. лв. за таблетки, а бюджетът ще бъде компенсиран от увеличената им покупателна способност.

"Намаляването на ДДС не може да бъде “изядено” от увеличението на цената от производителя или надценки на търговци, защото те са регулирани с наредба", уточнява Владиков.

Oмбудсманът Мая Манолова и председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов пожелаха лекарствата, купувани от здравния фонд, да се освободят от ДДС. Доплащането за медикаменти от страна на пациентите у нас е по-високо от това в Европа. За да се намали тази тежест за болните, едно от средствата е именно намаляването на данъка. По думите на Манолова от 900 млн. лв., които здравната каса отделя всяка година за лекарства, 150 млн. лв. се връщат обратно в държавата под формата на ДДС, вместо да отиват за здраве, както е по закон.

"Гражданите веднъж плащат здравните си вноски и втори път - ДДС. Така се оказва, че те внасят два пъти данък", смята омбудсманът.

Професор Гетов пък отбеляза, че пациентите променят терапиите си, за да могат да си позволят всички предписани лекарства, или те да им стигнат за по-дълго време. Предложението на фармацевтичния съюз за намаляване на ДДС е направено много отдавна, но Министерството на финансите засега отхвърля идеята. Гетов предлага като първа стъпка да бъде намалена ставката поне за хапчетата, които здравната каса заплаща. Подобен ход ще има позитивен ефект, както се случи в Румъния.

"Българинът е изправен пред избора дали да си купи лекарства или храна. И пред дилемата дали да си купи медикамента за кръвно или за глаукома, защото не може да си позволи и двата продукта. Най-бедната и болна нация плаща най-високия ДДС върху лекарствата", допълва д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Другият потърпевш, който плаща "солено" ДДС върху лекарствата, са болниците. При все че са търговски дружества, те нямат право да се регистрират по ДДС за извършваните от тях услуги. Съответно плащат данъка като краен потребител и трупат дългове. А надлимитната им дейност не се приема и за миналата година клиниките загубиха 60 млн. лв. по тази линия.

Фармабизнесът също иска по-нисък данък. Според директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители Деян Денев отпадане или диференциране на ставката ще спести на българите между 150 и 400 млн. лв. годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във