Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Лека мъгла се стеле над LNG терминала край Александруполис

На подписването на споразумението за терминала край Александруполис присъстваха премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Кириакос Мицотакис.

„Животът е илюзия“, казвали древните индуси, а българският икономически живот потвърждава тази мъдрост всеки ден. Дали тя ще бъде потвърдена и от придобитото дялово участие на България в бъдещия терминал за регазификация на втечнен природен газ край Александруполис – ще видим в бъдеще. Засега просто ни остава правото да се съмняваме.

В края на август българската държавна компания „Булгартрансгаз“ възторжено обяви подписването на споразумение за придобиване на 20% от акционерния капитал на гръцката частна фирма „Газтрейд“ С.А., която трябва да реализира проекта за изграждане на терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG терминал) край Александруполис.

По време на подписването бе съобщено, че бъдещият терминал „ще бъде нов, независим енергиен портал за пазарите в Югоизточна и Централна Европа“. Чрез газопреносната система на Гърция той ще се свърже с изграждащия се в момента интерконектор Комотини – Стара Загора, по който неруски природен газ, доставян по нов, различен от Русия и Турция маршрут, ще достига до българските потребители. Така най-сетне ще се осъществи лелеяната от десетилетия мечта за диверсификация на доставчиците и маршрутите на синьото гориво за нашата страна.

Добре, само дето

„звучи прекалено хубаво, за да е вярно“!

А и влизането на България с 20% капитал в един частен чуждестранен проект наистина поставя куп въпроси, на които, поне досега, никой не е дал адекватни отговори.

Първо, трябва ли, за да получаваш газ през даден LNG терминал, да придобиеш дял в него? По-разбираемо въпросът звучи така: Трябва ли да станеш акционер в една инфраструктура, за да я ползваш? Или още по-ясно - трябва ли всеки водач на лек автомобил или всеки превозвач да стане акционер в АМ„Тракия“, за да се движи по нея?

Абсурдно, нали?! 

Защо тогава аплодираме придобиването на 20% държавен дял в частна компания, която някога ще строи един терминал, от чийто капацитет ще ползваме само 9% годишно? На практика капацитетът му ще е 5.5 млрд. куб.м газ, а  другата ни държавна компания „Булгаргаз“ вече има запазени доставки на 0.5 млрд. куб. м годишно, и то за 10 години напред!

Достатъчно показателен е примерът с LNG терминала на о. Ревитуса, недалеч от Атина, през който български компании доставят втечнен газ от САЩ и Катар за нашите потребители, без да притежават дори и една акция в него!

Да не говорим, че в рамките на ЕС не е необходимо да притежаваш една инфраструктура, за да имаш достъп до нея и да я ползваш. Впрочем кое е по-печелившо – да имаш достъп до нея само когато ти е необходимо, или да участваш като акционер, което ще рече и да имаш разходи като инвеститор, за поддръжка и т.н.? Е, ако терминалът е много печеливш – естествено, че ще е изгодно да си акционер в него. Ще има печалба, ще се разпределя дивидент и пр. Дали обаче ще е така?

Второ, ако проектът е толкова добър,

защо богатата фамилия Копелузу не го реализира сама,

а вече повече от 10 години единствено говори за него? И защо не го е направила досега, ами само го промотира по разни газови и енергийни конференции и търси кой да влезе в него, за да плаща? Практиката показва, че когато един проект наистина е добър, никой не бърза да го дели с когото и да било, за да придобива съответно и цялата печалба от него. В конкретния случай нещата очевидно не стоят така. През февруари приключи обвързващата фаза за резервиране на капацитет в бъдещия LNG терминал, като бяха запазени под 50% от него - едва 2.6 млрд. от 5.5 млрд. куб. метра. И почти 1/5 от този резервиран капацитет е за „Булгаргаз“. Ами към останалите 2.9 млрд. кубика защо не бе проявен интерес?

Трето, картината става още по-ясна, след като видим кои са участниците в проекта. Освен „Газтрейд“ С.А. (40%) и новият акционер „Булгартрансгаз“ (20%), това са базираната в Гърция международна компания GasLog Cyprus Investments Ltd. (20%), както и гръцката държавна газова корпорацзия DEPA (20%), която е в процес на приватизация. В Гърция и децата знаят, че основният интерес към нея е именно на фамилията Копелузу. Така че, ако милиардерската фамилия купи DEPA, изведнъж  ще се окаже с 60% дял в бъдещия терминал. Кой ще диктува тогава условията, не е трудно да се досетим.

Четвърто, държавата в лицето на „Булгартрансгаз“ вече е платила „малко над 13 млн. евро“, за да придобие 20% от акциите на „Газтрейд“ С.А., което  ще рече, че капиталът й е близо 70 млн. евро.

Проектната стойност на терминала обаче е малко над 282 млн. евро.

Това предполага, че за неговото изграждане България ще трябва да плати общо над 56 млн. евро собствени средства или привлечен капитал. А според решението на Министерския съвет участието на държавата в проекта се ограничава до 16.8 млн. евро, каквото и да означава това!

Пето, когато държавата реши да инвестира в даден проект обикновено се създава отделна проекта компания с ограничен бюджет, за да не се нарушават финансовите потоци и за да се ограничи евентуалният риск. Така бяха създадени проектни компании за АЕЦ „Белене“, за изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и др. Но сега имаме директното участие на държавната „Булгартрансгаз“ с миноритарен дял в капитала на чуждестранна частна компания. И е любопитно дали някой чиновник изобщо се е замислил как би се отразило това на финансовото състояние и на тарифната политика на нашата фирма в близко бъдеще?

Шесто, на този фон не е ли повече от странно, че гръцкият аналог на „Булгартрансгаз“ – операторът на цялата гръцка газопреносна мрежа DESFA, не участва в проекта? Защо, при положение, че газът от бъдещия терминал край Александруполис ще се движи до българската, както и до останалите граници на Гърция, именно по нейните тръби?

Седмо, дали над всичките тези въпроси не са си блъскали главите в румънската компания Romgas, след като се отказаха да участват в начинанието също с 20% дялов капитал?

Не на последно място е редно да се запитаме, дали би било оправдано участието на България в един регазификационен терминал във време, когато

цените на втечнения природен газ тръгнаха рязко нагоре?

И накрая – да, чудесно е да се строи нова инфраструктура, за да имат търговците и потребителите повече възможности за доставки на евтино синьо гориво. Но да не забравяме, че Русия инвестира огромни пари и вече се превръща в най-големия износител на втечнен природен в света. Ами ако нейният LNG е много по-евтин, след като ще изминава неколкократно по-късо разстояние до Александруполис, отколкото американския или катарския? Тогава може би ще се питаме като шопа: „Оти ги ручааме жабетата? Или пък от чисто политически инат ще купуваме по-скъпия щатски шистов природен газ от Пенсилвания, защото ще ни мирише по-хубаво?

Разбира се, никой нормален човек у нас не харесва енергийната ни зависимост от Русия и използването й за оказване на натиск. Но най-интересното в цялата история е, защо, след като американците толкова много искат да ни доставят техен газ и да ни извадят изпод руската енергийна опека, тяхната огромна компания „Шение“ – износител на втечнен природен таз, не инвестира сама в изграждането на терминала край Александруполис. Така ще държи и газа, и терминала – и всичко ще зависи от нея!

Бисер Липов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във