Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЗК захапа БТК

Засега клиентите на "Виваком" не усещат драмите със собствеността на компанията.

Има ли смяна в собствеността на Българската телекомуникационна компания? Отговорът на този изключително важен въпрос ще търси Комисията за защита на конкуренцията. През седмицата антимнополният орган образува производство по сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказва предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. В хода на производството КЗК ще изиска информация от страните по сделката SHCO 79 s.a.r.l., "Бромак телеком инвест“ АД, Бромак ЕООД и БТК, като наред с това ще потърси съдействие от Съвета по конкуренция на Люксембург и от Генерална дирекция Конкуренция на Европейската комисия.

За да стане ясно какво точно се случва, е добре най-напред да се върнем към средата на 2012-а, когато след дълги преговори консорициумът между българската Корпоративна търговска банка (КТБ) и инвестиционното звено на руската ВТБ банк - VTB Capital, официално придоби телекома. Прехвърлянето на собствеността бе осъществено на извънборсов пазар за сумата от 265 млн. евро. Официалният купувач бе “Вива телеком България”, но негов пряк притежател е регистрираното в Люксембург InterV Investment. То от своя страна е в ръцете на V2 Investment, също от Люксембург, което пък е изцяло притежание на V Telecom Investment General Partner S. A. - отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното 43.3% от капитала държи фирмата на Цветан Василев “Бромак телеком инвест”, VTB има 33.3%, а бившите кредитори на БТК - 23.43 на сто. 

През август 2014-а един от шефовете на “Бромак телеком инвест” - Бисер Лазов, който бе сред най-близките до Василев хора, но след затварянето на КТБ в края на юни мигновено преминаха в другия лагер и впоследствие станаха свидетели на прокуратурата срещу него, направи опит за прехвърляне на акциите на дружеството към определен финансов инвеститор. Схемата обаче не сработи.

През септември миналата година в игрите за овладяването на БТК се включва и ТЦ-ИМЕ. Но зад това действие не стои някой от акционерите й (“Кен трейд”, КТБ или офшорката EFV International Financial Ventures), а споменатият вече изпълнителен директор Теодора Танева. Тя също бе довереник на Цветан Василев, но също като Лазов бързо се преориентира и стана основен защитен свидетел срещу банкера. Според публикация на в. “Труд” в средата на септември Танева е пратила уведомление до квесторите на КТБ, че ТЦ-ИМЕ ще предприеме необходимите правни и фактически действия в изпълнение на споразумение, сключено на 5.09.2012 г. с “Кръшър инвестмънт лимитид” (Crusher Investment Limited). На базата на този договор в полза на ТЦ-ИМЕ трябва да бъдат прехвърлени акции (дялове) от капитала на V Telecom Investment General Partner S. A., Люксембург, което, както вече отбелязахме, е собственик на капитала на БТК.

В писмото до квесторите Теодора Танева пише още, че целта на тези действия е “всички активи, придобити от ТЦ-ИМЕ със заемни или кредитни средства, да послужат за обезпечаване на съществуващите към момента задължения на дружеството към “Корпоративна търговска банка” АД. Никак не е за пропускане обаче фактът, че по искане на “Сиболе сървисис инкорпорейтид България” и с определение на Софийския градски съд от 17 юни миналата година ТЦ-ИМЕ бе обявено в процедура по несъстоятелност, имаше назначен синдик и сметките му бяха запорирани. Според Цветан Василев несъстоятелността е поискана “с една цел - да присвои 14.5 млн. евро и да се добере до акциите на БТК". Случайно или не, съдия по делото за несъстоятелност е Румяна Ченалова, която се очертава като основен фактор в търговските спорове, по които страна са Корпоративна търговска банка и Василев.

Сега в сигнала на Танева до Комисията за защита на конкуренцията се твърди, че въз основа на описаната структура на собственост върху БТК, ТЦ-ИМЕ се явява крайното дружество от българска страна, притежаващо по веригата най-голямо участие в телекомуникационната компания. Посочва се и че в началото на ноември 2014-а ТЦ-ИМЕ е сключило с КТБ  договор за залог, по силата на който предоставя като обезпечение на банката всички притежавани от него акции в капитала на "Технотел инвест" АД (б.а.- със старо наименование "Бромак инвест"). По този начин то е лишено от възможността да упражнява както юридически, така и фактически контрол върху "Технотел ивест" АД и "Бромак телеком инвест" АД. С други думи, представеното обезпечение пред КТБ е невалидно. 

В сигнала се цитират и публикации във вестниците "Труд" и "Капитал", според които след поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор "Бромак телеком инвест“ е прехвърлила дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.С.A. на SHCO 79 s.a.r.l., Люксембург. За последното дружество председателят на управителния съвет на БТК Златозар Сурлеков  казва пред "Капитал", че е под контрола на Цветан Василев и де факто няма промяна в крайния собственик на капитала. Но от ТЦ-ИМЕ информират антимонополния регулатор, че не са уведомени по никакъв начин за това прехвърляне и настояват да се провери дали въпросното SHCO 79 s.a.r.l. от Люксембург не е извършило нарушение при придобиването на телекома, като не е поискало необходимото за това разрешение.

В случая обаче може да се постави въпросът: поискала ли е ТЦ-ИМЕ разрешение от КЗК за придобиването на акциите на БТК, които твърди, че притежава? В регистрите липсва подобна информация и ще е интересно да видим дали антимонополистите ще обърнат внимание на тази подробност. Противното би означавало, че се прилага двоен стандарт при проверките.

Иначе, ако бъде установено нарушение на Закона за защита на конкуренцията, неподалите искане за концентрацията дружества биха могли да бъдат глобени с до 10% от оборота си за миналата година, но не по-малко от 60 хил. лева. Заради нарушението КЗК може да разпореди и разваляне на сделката, съответно връщане на предишното положение. Само че подобен ход ще е прецедент в историята на антимонополната комисия, която досега дори не се е сезирала при много концентрации на големи предприятия и те са минавали без каквито и да е разрешения. Такъв е случаят например с "Табак маркет", което държи веригата павилиони Lafka, и беше продадено от "Булгартабак" през пролетта на 2014 година без санкцията на КЗК.

 

Има и други проверки

Комисията за защита на конкуренцията започна в края на миналата година задълбочено проучване за намерението на БТК да придобие обратно доставчика на цифрови радио и телевизионни програми "НУРТС България", който продаде преди повече от четири години. За евентуалната сделка КЗК бе уведомена през септември 2014-а, но след първоначалния анализ е стигнала до извода, че бъдещото обединено предприятие ще оперира едновременно на два съседни продуктови пазара - този на наземното цифрово разпространение на тв програми и разпространението им чрез платените платформи – сателит и Internet Protocol.

"Участието на групата БТК на двата продуктови пазара би създало конкурентни предимства след сделката пред останалите доставчици на платена телевизия, като например при договаряне на цената за предоставяне на правото за разпространение на програмите (авторските права) с доставчиците на медийно съдържание", констатират антимонополистите. 

Освен това е установено, че участниците в концентрацията имат много добре развита инфраструктура, част от която е със стратегическо значение. Анкетираните от комисията оператори на разглежданите пазари са изразили опасения, че след сделката мрежите на БТК и НУРТС, които сега ползват под наем, ще станат по-труднодостъпни. Същевременно те нямат никаква възможност да дублират тази инфраструктура, тъй като изграждането на собствени обекти в редица "ключови места" е практически невъзможно или  най-малкото икономически нецелесъобразно поради необходимостта от значителни инвестиции. "Ето защо КЗК счита, че при евентуално ограничаване на достъпа до тази инфраструктура (или необосновано прекратяване на договорните отношения) от техния конкурент БТК ЕАД такова едно поведение би затруднило сериозно тяхната дейност и би повлияло на качеството и цената на предоставяните от тях услуги", отбелязват експертите. 

Точно поради тази причина е започнало задълбоченото проучване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във