Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Курортите ще цапат морето и занапред

Уникалността на българското Черноморие навремето може и да е била в златните плажове и райските заливи, но през последните няколко години все по-категорично се отличаваме с кафявите и зловонни гейзери на петдесетина метра от брега. Отпадните води от иначе сочените за големи курорти Созопол, Несебър, Синеморец и Черноморец продължават да се изливат директно в морето, тъй като липсват съоръжения за пречистването им. Нелепото е, че за разрешаването на проблема още от 2007 г. Европейският съюз ни е отпуснал около 700 млн. лв., но нашенските управници все си намираха други приоритети.


На практика цели 26 населени места по крайбрежието се нуждаят от системи за пречистване на отпадъчни води. В 14 от тях има пречиствателни станции, но те са по на 30-40 години и трябва да им се направи мащабна реконструкция. Такъв е случаят с може би най-критичния обект по Черноморието - станцията в Ахелой. Тя е строена в началото на 70-те години на миналия век и освен едноименния град обслужва още Несебър, Слънчев бряг, Равда и Свети Влас, както и Каблешково и Тънково. Максималният й капацитет на натоварване е 45 хил. души, което някога може и да е било достатъчно, но сега само местното население е толкова, а курортистите - шест-седем пъти повече.


Хубавото е, че след години на туткане и половинчати мерки на 7 август най-сетне бе подписан договорът за разширяване и реконструкция на пречиствателната станция. Проектът Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър - Слънчев бряг - Равда е на стойност 98 млн. лв., осигурени от оперативната програма Околна среда. Строителството ще започне най-рано през есента, защото тепърва ще се провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители, а срокът за завършването на дейностите е до края на 2014-а.


Дотук обаче свършват добрите новини, тъй като отсега е ясно, че и след разширението на станцията, в пика на летния сезон, морето отново ще бъде оцветявано в кафяво. Причината е, че според проекта съоръжението ще има капацитет да обслужва 300 хил. жители, което е по-малко от хората в района дори през май и септември. В основата на тази недомислица стои един още по-голям абсурд - никой не може да каже колко точно са почиващите в морските ни курорти. Данните на различните институции за туристите се разминават толкова драстично, че възниква въпросът как е възможно държавни служители да получават заплати, за да водят такава статистика? Уж плажовете са пълни с хора, а броят на наличните легла, за които се плаща данък, е символичен. Консумацията на вода в населените места пък се различава в пъти с изчисленията на местните власти.


Всъщност това, че у нас официално почиващите са много по-малко от реалното, не е тайна за никого и дори държавата неотдавна си призна, че изобщо не е наясно колко хора прекарват отпуската си на морето. А именно на тази база би трябвало да се определи какъв да е капацитетът на бъдещите пречиствателни станции. Така например среднодневните данни за броя на летовниците в агломерацията Несебър - Слънчев бряг -Равда през юли и август варират от 350 до 650 хил. души. Дори и да приемем по-ниското число за вярно, след още две години, когато се очаква да е готово съоръжението за пречистване на мръсните води, хората ще са поне с 10-15% повече. Това прави около 100 хил. над разчетения капацитет на новата станция.


Същото е положението и в един от най-популярните южни курорти - Созопол. Колкото и да е странно за всеки съвременен европейски човек, днес там няма никаква пречиствателна станция. Договорът за строителството на такава бе подписан на 6 август и е на стойност 77.4 млн. лв., които също ще дойдат от програмата Околна среда. С тези пари трябва да се подобри състоянието на амортизираната ВиК мрежа и да се изгради съоръжение за отпадъчни води за 65 хил. жители. В същото време според градската управа почиващите в разгара на миналия сезон са достигнали 80 хил. души, а прогнозите за този са за ръст от 10 процента. Според ВиК дружеството пък, което е направило изчисления на базата на консумацията на вода в абсолютния пик, там е имали около 40 хил. души. По информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обаче броят на леглата в Созопол през 2011-а е бил 2000, тъй като за толкова се плаща туристическа такса.


Луксозни хотели и заведения край мръсни, смрадливи води - дали ще ни изтърпят още дълго чуждестранните курортисти, на които толкова много разчитаме? Истината е, че без коректни данни наливането на милиони в пречиствателни станции няма да постигне желаните резултати и след някоя и друга година ще се окаже, че пак сме доникъде с екологията по морето. Да не говорим, че по принцип подобни съоръжения е необходимо да се строят с дългосрочна визия и на базата на прогнозите за развитието на туризма.


nbsp;


Министърът на околната среда и водите Нона Караджова подписа през седмицата още шест договора за изграждане на инфраструктура в сектор Води с общините Етрополе, Казанлък, Сопот и София. Финансирането, в размер на 190 млн. лв., е осигурено по оперативната програма Околна среда.


В Сопот ще се изгради модерна канализационна мрежа и ще бъде подменена остарялата водопроводна мрежа. Проектът е на стойност 35 млн. лв. и с включването на нови 12 хил. жители ще се постигне пълно натоварване на пречиствателната станция.


С почти 45 млн. лв. пречиствателни станции ще се строят и в общините Етрополе и Казанлък.


София ще получи 110 млн. лв. за изграждане на колектори и канализационна мрежа на Бул. Сливница в гр. Банкя, в кварталите Градоман,Михайлово, Вердикал, в с. Иваняне и други. След реализацията на тези дейности се очаква около 250 хил. души да бъдат включени към канализационната система, което ще доведе до оптимизиране работата на пречиствателната станция за отпадъчни води Кубратово.

Facebook logo
Бъдете с нас и във