Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

"Купувай и владей" движи фармабизнеса

Заводът на "Актавис" в Дупница чака бъдещите си собственици.

Фармацевтичният бранш остана един от малкото, които не познават финансови проблеми и стагнация в оборотите. Напротив, там дори компаниите се купуват "на едро". По данни на "Ройтерс" от януари досега в здравния сектор са сключени рекордните 1577 сделки на обща стойност 395 млрд. щ. долара, което е почти двоен ръст в сравнение с предишната година. Най-маститата продажба през юли също се случи във фармабизнеса, след като израелската фирма  "Тева" се споразумя да вземе генеричното подразделение на американската "Алерган" за общо 40.5 млрд. щ. долара. Предстоящата сделка е много важна и за българския лекарствен пазар, тъй като в случая е изтъргувана "Актавис", която има два завода у нас - в Троян и Дупница, дава работни места на над 2000 души и държи солиден пазарен дял.

С покупката на "Актавис" "Тева" влиза масирано на още 40 пазара и вече ще продава в общо 100 държави. За 2014-а израелците направиха оборот за над 26 млрд. щ. долара, а след сливането със сигурност ще го вдигнат с няколко милиарда, тъй като "затварят кръга" с придобитите нови производства на генерични медикаменти, биоподобни и специализирани продукти. "Алерган" пък, освен 33.75 млрд. щ. долара в брой, получава и дял акции на "Тева" на стойност 6.75 млрд. щ. долара, който ще докара някой друг милиард отгоре, ако бъде пуснат на борсата.

"Българската връзка" в тази операция е съществена, тъй като "Актавис" държи 15% от пазара на лекарства и се нарежда на трето място по стойност на продажбите у нас. Почти половината от продукцията на заводите й се пласира в страната, а хапчетата за износ потеглят предимно към Европейския съюз и Русия, Украйна и Беларус. Само в производството в Дупница през последните 15 години са инвестирани 195 млн. долара, а неотдавна заводът там получи най-стойностния сертификат за качество от Американската агенция по храните и лекарствата. Капацитетът му е около 6 млрд. капсули на година, групирани в 198 продукта от 105 лекарствени групи, които покриват почти всички видове терапии. Най-добре са поставени хапчетата за сърдечно-съдовата система, аналгетиците и лекарствата за нервната система. Освен това в българските предприятия на "Алерган" се правят лекарства и на много други фирми, които впоследствие излизат за продажба под различни търговски марки.

Самата "Тева" е най-голямата генерична компания в света с произвежданите 64 млрд. капсули годишно, с над 43 000 служители и офиси в 60 държави. Любопитното е, че заради ценовите регулации и налаганите "твърди цени" на нашия пазар израелците бяха напът да се оттеглят от него, като спряха продажбите на 19 свои продукти от неврологията, кардиологията, психиатрията и онкологията. За обратния завой в бизнес стратегията им вероятно е повлияло и намерението на българските здравни власти да въвеждат прогенерична политика. Тоест здравната каса планира за в бъдеще да харчи по-голямата част от лекарствения си бюджет за евтини, но също толкова ефективни аналози за сметка на скъпите оригинали.

Главните причини за окрупняването и по-тясното профилиране във фармабизнеса според експертите са две. Водещо, естествено, е подобряването на финансовите резултати и по-големи печалби за акционерите на мултинационалните генерични и научноизследователски компании. Всяко сливане повишава цената на акциите, които се търгуват усилено на най-големите световни борси. А това значи свежи пари за разработване на нови терапии и превземане на нови пазари. Според някои анализатори по "ефекта на доминото" сделката между "Тева" и "Алерген" може да предизвика нови мащабни поглъщания. Американският фармацевтичен гигант "Пфайзер" се е прицелил в цялата "Алерган", оценявана на около 129 млрд. долара или поне в бизнеса й с маркови лекарства и продукти, в който влиза и добре познатият на дамите "Ботокс". Фирмата е поставена в позицията активно да търси нови пътища за бизнеса си, тъй като патентите за най-продаваните й лекарства изтичат. Не е изключено и "Алерган" да тръгне на "на лов за слонове", като потенциалните мишени са "Амген" и биофармацевтичната "Абви". От "Тева" също намекнаха, че не е изключено да купят ново звено за фармацевтични продукти. Така че здравният пазар ще продължи да се развива динамично.

От друга страна, публичните здравни фондове по света оказват все по-голям натиск на фармабизнеса да намалява цени на лекарствата. Според Николай Хаджидонев, председател на организацията "БГФарма", която обединява генеричните фирми, този факт принуждава индустрията да оптимизира производствата си. Компаниите с широко портфолио на продукти имат и по-силни позиции при преговорите за отстъпки. Казусът е особено актуален в България след последните поправки в Закона за здравното осигуряване, според които Националната здравноосигурителна каса няма да заплаща лекарства без аналог, за които производителите не са предложили отстъпка от цената. Те бяха последвани от наредбата за създаването на "пакт за стабилност", задължаващ предприятията, чиито медикаменти се покриват напълно или частично от касата, да й връщат 80% от ръста в плащанията. Здравноосигурителният фонд вади около 1 млрд. годишно за лекарства, като към 400 млн. лв. са за илачи срещу рак. Според новите разпоредби, ако той похарчи 1.3 млрд. лв. по това перо през 2015-а, индустрията ще трябва да поеме 240 млн. лв. заради надхвърленото потребление. Бизнесът обаче не е очарован от тази перспектива, тъй като почти целият ръст на разходите им се прехвърля на плещите. Компаниите, които са инвестирали най-много средства за нелечими досега болести, ще бъдат най-потърпевши и вероятно ще изтеглят от пазара по-нерентабилните си лекарства, за да не се лишат от цялата печалба. Същото ще се случи и ако производителите и държавата не стигнат до договорка.

Друг фактор за преразпределянето на фармабизнеса е споменатото масово изтичане на патентите на оригиналните медикаменти. С  драстично увеличаване на разходите за създаването на нова лекарствена молекула (от 344 млн. евро преди 20 години до 1.5 млрд. евро сега) иновативните компании все по-често обогатяват асортимента си с генерични и биотехнологични продукти. Сливането на производства носи и по-бърз финансов ефект, защото новите лекарства се разработват дълги години. Паралелно големите играчи се ориентират да правят това, в което са най-добри. Например две от най-големите иновативни компании "Новартис" и "ГлаксоСмитКлайн" размениха бизнесите си с онкомедикаменти и ваксини, което преди няколко години би било немислимо. Апетитна хапка са и по-малките дружества, работещи във все още не добре развити сфери като биотехнологиите, лекарствата за редки болести и персонализираните терапии. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във