Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРИЗАТА ЩЕ ПРЕКРОИ РЕКЛАМНИТЕ ПРАВИЛА

През юли Комисията за финансов надзор обяви началото на една дългоочаквана и дългосрочна пенсионна революция. Есенцията в нея са въвеждането на мултифондовете (които предлагат възможността доброволно осигуряващите се сами да избират колко рискови да са инвестициите на парите им за пенсия) и плавното намаляване на максималната инвестиционна такса, събирана от дружествата. Почти незабелязано обаче остана едно друго намерение на осигурителния надзор - да усъвършенства наредбата и по отношение на рекламната и информационната дейност на пазарните играчи и на управляваните от тях фондове.
Целта на управление Осигурителен надзор
е да вкара в Кодекса за социалното осигуряване набор от условия, на които трябва да отговарят информационните материали и ИНТЕРНЕТ страниците на дружествата от сектора. Докато предложението за изменение и допълнение на нормативния документ върви по дългия път до Народното събрание обаче, експертите от КФН не се мотаят, ами взеха мерки да съобразят сега действащите изисквания с текущите пазарни условия. На 1 септември надзорът обяви, че ръководителят на осигурителното управление Бисер Петков е утвърдил нови правила за рекламата и информационните материали на компаниите от пенсионния бранш. Те влизат в сила на 1 октомври.
В момента
условията, на които трябва да отговарят информационните материали
не са описани в никакъв нормативен акт. Единственото, което се казва по темата в кодекса, е, че пазарните играчи не могат да рекламират продукти и услуги, които не предоставят в момента, нито да обещават бъдеща доходност от инвестициите и да включват в рекламата си неясни формулировки на постигнатите резултати. Всички останали изисквания се съдържат в утвърден от заместник-председателя на КФН документ. Той обаче може да налага санкции единствено за нарушения, определени в кодекса, а техният обхват е много тесен и далеч не покрива всички некоректни рекламни и информационни трикове, които фондовете ползват, за да популяризират дейността си.
Вероятно някой ще се запита защо надзорът се занимава с уреждането на такива спомагателни дейности като рекламирането, при положение че секторът има да решава сериозни въпроси, каквито са гарантирането на достойна пенсия и справянето с проблемите, възникнали от световната финансова криза.
От началото на годината дружествата доста се отдалечиха от желаната цел - добра доходност от инвестирането на парите от индивидуалните партиди на осигурените. В същото време потребителите на този вид услуги продължават да са слабо заинтересовани и не разбират рисковете, които поемат с осигуряването. С други думи, единици са тези, които осъзнават, че реализираните загуби са за тяхна сметка. Затова по думите на заместник-председателя на КФН Бисер Петков е наложително при осъществяване на информационна и рекламна дейност компаниите да посочват в материалите си, че не могат да гарантират минимална доходност, нито пълния размер на внесените във фондовете средства.
В немалко жалби до Комисията за финансов надзор се твърди, че потребителят е подписал договор за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, тъй като е бил заблуден от писмена информация за постигнатата от него доходност, но не му било казано, че стойността на дяловете му може да се понижи, нито че не се гарантира положителен резултат от инвестициите, коментират представители на надзора.
Но
незаинтересоваността и инертността на потребителите
не са единственият проблем. Изглежда, някои от самите пазарни играчи се възползват от ниската информираност на осигурените и с некоректно поведение се опитват да крадат по някой и друг клиент от конкурентите си. В архива на Комисията за защита на конкуренцията могат да се намерят достатъчно примери за некоректни пазарни практики. И те не се изчерпват единствено с фалшифицирането на подписи на заявления за прехвърляне в друг осигурителен фонд. Въвеждането на изискване за нотариална заверка на подписите намали значително злоупотребите, но проблемът в малките населени места, където кметовете изпълняват функцията на нотариус, остава, коментират представителите на бранша.
Но и без тази порочна практика опитите за подливане на вода остават доста многобройни. Например разпространява се информация, според която компанията конкурент вече не съществува или е фалирала, съобщават се неверни данни за правния й статут, предлагат се допълнителни екстри, като дебитни карти с малки суми по тях... Все фактори, под въздействието на които осигурените са склонни да сменят фонда си.
Но докато подобни прояви могат да минат и за
набеждаване от злонамерен конкурент
Комисията за финансов надзор разказва и за случаи, в които компаниите доказано се опитват да въведат в заблуждение потребителите чрез реклами. Експерти от КФН казаха за БАНКЕРЪ, че от началото на 2008-а в надзора са постъпили две жалби, в които осигурени лица твърдят, че са подведени от информационни материали на пенсионноосигурителни дружества. И в двата случая ставало въпрос за една и съща компания. През юли пък надзорът констатирал нарушение на Кодекса за социално осигуряване, след като един от пазарните играчи си позволил да включи заблуждаващи данни в своя реклама. Дружеството било задължено да спре разпространението на информационния материал и му била наложена финансова санкция.
Цитираните примери обясняват защо КФН иска да сложи
ясни рамки на позволените способи за информиране
на потенциалните клиенти. Впрочем най-съществената промяна в изискванията, утвърдени в началото на седмицата от Бисер Петков, е, че при оповестяване на постигнатите инвестиционни резултати дружествата трябва да следват точни правила и да изчисляват определени показатели. Осигурителните компании ще бъдат длъжни да информират потенциалните си клиенти освен за постигнатата доходност (номинална и реална, т.е. коригирана с темпа на инфлацията) също и за равнището на поетия инвестиционен риск.
Впрочем сериозните пенсионни дружества на българския пазар апелират доста отдавна за ясни правила при рекламирането. В началото на 2007-а например, по време на традиционната годишна пресконференция на Алианц България Холдинг, изпълнителният директор на пенсионното дружество в групата София Христова заяви: Хората трябва да са наясно какъв риск поемат и да правят информиран избор къде да вложат своите пари. В момента по-малките пенсионните фондове правят по-рискови инвестиции, за да не изпаднат под обявената минимална доходност. Те обаче трябва да работят с ясното съзнание, че пенсионните фондове са консервативни инвеститори. Или казано по-друг начин, важно е какъв ще бъде резултатът в края на осигурителния процес, а агресивната инвестиционна политика дава по-високи положителни резултати в добри времена, но е и предпоставка за висока загуба, когато пазарът е в криза. Затова осигурените трябва да са наясно как точно се управляват парите им.
От 1 октомври
показателят, който ще ориентира потребителите
каква е вероятността за реализиране на печалба или загуба, е коефициентът на Шарп. Той съпоставя доходността от управлението на инвестициите и поетия риск за постигането й. Философията, която е залегнала в основата му, е, че е оправдано инвестиционен риск да се поема само за реализиране на печалба, превишаваща т.нар. безрискова доходност. Самата му стойност се получава чрез сложна формула, като за безрискова доходност се приема ефективният лихвен процент по овърнайт депозитите в евро, който се обявява от Европейската централна банка. Важното за потребителите е, че когато сравняват два фонда, при които коефициентът на Шарп има различни стойности, този, който е постигнал по-висок резултат, осигурява по-висока доходност за единица риск.
Другият нов момент в изискванията е, че пенсионните дружества вече ще могат да съпоставят постигнатите резултати при управление на пенсионен фонд с тези на другите представители на бранша. Разбира се, сравняването с доходността само на един конкурент не е разрешено. Тоест дружеството може да прави това само ако се представят съответните условия и данни за целия пенсионноосигурителен пазар за същия период.
В крайна сметка обаче реалността доказва, че не е много уместно да се дава прекалена свобода в работата на пенсионноосигурителните дружества. Най-малкото заради спецификата на този бизнес, при който потребителите трудно могат да преценят цената и ползата на предлаганата услуга и са склонни лесно да се доверяват на експертите, които понякога си позволяват да прекрачат етичните граници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във