Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРИЗАТА Е ТЕЖКА, ПРЕДСТОИ КАТАСТРОФА

Г-н Карамфилов, в момента се водят усилени дискусии върху промените в Закона за горите. Вие обаче смятате, че е необходим изцяло нов норматив, вместо да се ремонтира старият...
- Убеден съм, че с корекциите в никакъв случай няма да се постигнат резултатите, които обществото очаква от структурната реформа в горите. Коалиционните партньори в правителството изразиха воля за промяна. Но за голяма изненада в продължение на няколко месеца просто се пробутва една некачествена подмяна на закона. От създаването на Държавната агенция по горите изминаха осем месеца, а нямаме никакъв нормативен документ. Единственото, което е налице, е проектът за изменение и допълнение на Закона за горите и смея да твърдя, че това е подигравка със законотворчеството. Ние не знаем дори кои са неговите автори. Като човек, работещ в системата, за пореден път бях поканен през миналата година да участвам на експертно съвещание, където изразих становището си, но от това не последва нищо. Вече се уморих от седянки и дори чух мнението, че претенциите на хора като мен бавят вкарването на проектозакона за обсъждане в парламента.
А защо се бави обсъждането в пленарна зала?
- Смятам, че се бави съзнателно, и ще се обоснова защо. Още в предишното Народно събрание се обмисляше създаването на Национална горска компания, с което се акцентираше върху стопанската дейност и отделянето на контролни функции в горите. После се появи т.нар. Закон Моллов, чийто вносител бе Пламен Моллов от НДСВ. Той бе спрян, въпреки че не бе лош. След него съм участвал в обсъждането на над 12 или 13 проекта, но нито един вариант не бе внесен в пленарната зала. Сега и тройната коалиция също афишира желанието си за промяна и дори в предизборната програма на БСП се казва, че в горския сектор кризата е тежка, предстои катастрофа. Между другото в нея за първи път се споменава, че годишно в българските гори бракониерите изсичат 1 млн. кубика дърва.
Реална ли е тази цифра?
- Според мен тя е много по-голяма и това може да се докаже. БСП има голям проблем, тъй като декларира сериозни намерения, които изискват време. А обещаваната мащабна промяна трябва да бъде обществено подкрепена и да елиминира негативите в горския сектор, където царят сива икономика, корупция, незаконна сеч...
Могат ли да се представят някакви факти?
- Социалистическата партия разработи свой проект под името Устойчиво управление на горското стопанство, в който се казва, че 3% от горите са изчезнали и в сектора се наблюдава дестабилизация и упадък. Ако площта на горите през периода 1991-2001-ва е намаляла с 3%, то това означава, че 1.2 млн. дка гори просто ги няма. Веднага направих справка за тези цифри и се оказа, че заради самозалесяване горите у нас са се увеличили. Значи някой е написал грешни данни.
Мислите ли, че премиерът е бил подведен?
- Да, но и това не е всичко. По-нататък в програмата пише: Изпълняват се до 45% от предвидените лесовъдски мероприятия. Което предполага отрицателно развитие на горскостопанския отрасъл. И още: незаконен дърводобив в размер на около 1 млн. кубика годишно. Питам - като се знае, че гората е в такова състояние и три години не се прави нищо, а негативните тенденции се задълбочават, кой ще отговори колко се изсича в момента и къде отиват тези пари? Държавният горски фонд е общонароден, както се казва - всеки от нас си има горичка в него. Незаконното изсичане е кражба от всички нас. Икономическите показатели на системата показват приблизително 90 млн. лв. приходи от дърводобива и към 95 млн. лв. разходи за поддръжка на горската администрация. С други думи, тази администрация паразитира върху българската гора. На практика не само че не се инвестира в лесокултурни дейности и в инфраструктура, но гората е предоставена на някаква държавна администрация, която живее на гърба й.
Горските не са цъфнали и вързали. Както знаете, те още са в стачна готовност заради ниските си заплати...
- Затова пък някои хора живеят добре. Корупцията и сивата икономика имат полза от сегашната ситуация. Което в голяма степен отговоря на въпроса защо се бави реформата. За съжаление има икономически и политически сили, за които тя е ненужна. Сегашната обстановка е хранителна среда за корупционни схеми. Крият се доходи, печалби, работи се с временни работници, плаща се на ръка, няма отчетност. Фискът е тотално ощетен т.е. резултатът от целокупната дейност в горите просто изчезва, няма го.
Коя според вас е основаната причина за тази ситуация?
- Системата контролира сама себе си. Няма външен контрол, няма респект. Държавното лесничейство, което е структура на местно ниво се контролира от районното управление по горите, което пък се контролира от Националното управление на горите, а сега от държавната агенция. Когато човекът от местното ниво (най-често директорът) и човек от регионалното ниво, покровителствани от човек от националното ниво, искат да направят каквато и да е корупционна схема, няма кой да им попречи. Служителите на всички нива са свързани с незаконни печалби от гората.
Отчетено бе, че през миналата година незаконната сеч е била 46 хил. кубика...
- Зад това стоят бедните българи от селата, от малцинствата, които влизат с каручките си в гората. Но те не са проблем. Един милион кубика не се краде с каручки. Този грабеж не може да става без участието на горската власт и точно тя е тази, която живее добре. А онези, които излязоха на улицата да протестират заради ниските си заплати, са част от колегията, пред чиито очи се извършва грабежът.
Защо след толкова декларации за промяна от норматива не могат да отпаднат прословутите заменки?
- Заменките на гори са 100% спекулативни и корупционни. Шефът на Агенцията по горите Стефан Юруков обяснява, че от лесовъдска гледна точка те са равностойни. Това бил един от механизмите да се комасират горите. Откровена лъжа и аз не вярвам г-н Юруков да не знае истината. Според държавните изисквания, хубава гора с определени показатели може да се замени с друга гора, която да е най-малкото със същите параметри или да е по-добра. Тъй като едната оценка трябва да съвпадне с другата като парично изражение, тези, които искат да заменят, дават малко повече гора, за да не доплащат. Това е добър механизъм. Но не в равностойността е същността на въпроса. В момента от първостепенно значение е къде се намира гората - дали един декар земеделска земя в Манастирски ливади в столицата струва колкото декар край Лом? Около 1.5 млн. души в България са собственици на гори. Но кой прави земенки? Ако се разбере кой успява да ги прокара в комисията, за какви територии става дума и къде са земите, много неща ще излязат на светло. Не заменят от единия скат на Балкана на другия, а покрай морето, в Боровец, Пампорово, Предела, Паничище, Банско. Заменят там, където веднага след това от продажбата на земята се печелят стотици евро на квадратен метър.
От тези операции държавата, разбира се, не печели нищо.
- Абсолютно нищо. От една страна, имаме дребни горовладелци, които не знаят какво да правят със собствеността си и са готови да продават на безценица. Най-високата цена, която аз съм чувал (разбира се, може да има изключения), е 1000 лв. за декар гора. Спекулантите предизвикват процедура за замяна и купуват. Ощетени са горовладелците, на които никой не позволява да правят подобни замени. Минава процедурата по замяна, и според лесовъдските оценки, се заменя равностойно. На следващия ден спекулантът продава новата земя, получена от държавата, на баснословни цени и печели милиони. Възможно ли е това да не се знае от шефовете на горите? Ако държавата продава терените на базата на средна пазарна цена, ще дойдат още много пари в България за строителството на голф игрища, СПА центрове и т.н. Сега тези пари се прибират от спекулантите, а не от държавата. Не вярвам хората, които одобряват процедурата, да не участват във въпросното мероприятие. Това се знае и бе критикувано многократно. Но вместо да се даде възможност на малките горовладелци да намерят изход от ситуацията, промените на Закона за горите започват със заменките.
Какво се предвижда?
- Да се прави компенсационно залесяване. Тоест този, който прави заменка, трябва да даде пари за бъдещо залесяване на гората. Средната цена за залесяване на декар е 1000-1500 лева. Фактически, освен че ще купи за 1 лв. кв. м гора, спекулантът ще даде още 1-2 лв. за залесяване и впоследствие пак ще вземе стотиците евро.
Имате ли друго предложение?
- В лесовъдската оценка, на базата на която комисията взема решение за замяна, е необходимо да се добави още един ред - пазарната стойност на имота съобразно местонахождението. Така ще влязат милиони в бъдещия фонд Българска гора, данъците от сделките ще отидат във фиска... Но такъв текст няма.
Всичко ли е изчистено около фонда Българска гора?
- В проекта за изменение на закона пише, че тарифните такси от дървесината, които са основният източник на приходите, ще се разделят на две - половината ще влизат във фонда, а останалите ще отиват при председателя на Агенцията по горите. Предвиждат се също 7-членен състав да управлява този фонд, който не е нищо повече от една приходно-разходна сметка в БНБ. При добра обосновка, може да се защити всеки разход. Така че не е ясно какво ще влиза и какво ще излиза от фонда. Ако попитате някой от авторите на законопроекта - какво очаквате да влезе във възстановения фонд през тази година, няма да може да ви каже.
Не са ли твърде мрачни прогнозите ви?
- Директорите на горските стопанства не са мениджъри. Те са много добри специалисти по горско стопанство и знаят да залесяват и да секат. В момента, в който станат предприятия, техният господ ще стане печалбата. Директорът ще влезе в една среда, в която се сключват договори, плащат се неустойки, калкулират се печалби, изобщо - в друг свят. Цялата нормативна уредба на този държавен служител трябва да бъде регламентирана. Необходимо е той да бъде обучен. А кой ще контролира един директор, който ще сече най-добрата дървесина, за да има повече печалба? Сега порокът е, че системата контролира сама себе си, а утре ще създадем още 150 държавни предприятия, които ще експлоатират и стопанисват горите. Ние се нуждаем от закон за защита на горите, а не от закон как да грабим горите. През 1997-а лишиха горските стопанства от стопанска дейност и ги направиха лесничейства. Това трябваше да стане и с ловните стопанства. Но какво се случи тогава - ловното лоби, т.е. директорите на ловни стопанства, които са силни, защото контактуват с бизнеса, с политици, видяха заплахата да останат без стопанската дейност и да стоят с паничката на бюджетна издръжка, както всички държавни лесничейства. В крайна сметка те успяха да прокарат чрез Закона за лова да станат държавни предприятия. Така запазиха стопанската си дейност. След това обаче се изродиха - вече не са държавни дивечовъдни, а дърводобивни станции. Заеха се с голяма сеч и големите печалби дойдоха, но, според мен, това не е добрият опит. Те не са модел за подражание, тъй като приличат на малки феодални владения. Вземете им на ловните директори дърводобива и те ще полудеят. Аз съм бил шеф на ловно стопанство и ще ви кажа - в България никога не се е печелело от лова.
Разговора води Лилия Мирчева

Facebook logo
Бъдете с нас и във