Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМЪЛ ПЛАЩА МИЛИАРДИ ЗА ШАЛТЕРА НА БАЛКАНИТЕ

Руската федерация е готова да даде държавни гаранции за българския проект. Това заяви във вторник (11 април) пред български журналисти в Москва Владимир Паригин, началник на управлението за строеж на нови АЕЦ в чужбина на Атомстройекспорт (АЕС), един от кандидатите за строеж на централата в Белене. По думите му Газпромбанк била готова да финансира руското участие в строежа на АЕЦ Белене при изключително добри условия, които ще се отразят благотворно върху крайната цена на проекта, съответно върху себестойността на произвежданата от централата електроенергия. Паригин съобщи още, че френската компания Фраматом (партньор на АЕС в българския ядрен конкурс - б.а.) също имала готовност да финансира проекта. Припомняме, че стойността му е над 3 млрд. евро.
Каква точно е сумата, с която Газпромбанк ще се включи в начинанието, колко ще дадат французите и как ще си поделят собствеността върху българската централа не бе уточнено. Може би защото до момента българското правителство все още не е решило каква ще е структурата на компанията инвеститор в проекта, която ще е и бъдещият собственик и оператор на ядрената мощност. Не се знае също дали страната ни ще запази мажоритарен дял в новия АЕЦ, или ще се задоволи с по-малко, както и дали в българската квота ще се включи само държавата, или ще бъдат допуснати и наши частни капитали. Финансовите параметри на руската оферта ще станат ясни най-рано през май, когато приключат същинските преговори с НЕК , обясни още Паригин и уточни, че в хода на дискусиите предложенията могат чувствително да бъдат подобрени.
Ексклузивната новина от Москва като че решава едни от най-сериозните проблеми на българското правителство за строежа на централата в Белене - чисто финансовите. Така обаче е само на пръв поглед. Защото с гаранциите на Кремъл и парите на Газпром (управлявани впрочем също от стопанина на Кремъл) реалният собственик на втората българска ядрена централа няма да е българската държава, а Руската федерация. И каквато и да е сумата, която Газпром ще вложи край Белене, всички предимства ще са за Москва. Определящи за управниците там ще са преди всичко чисто политическите изгоди. С 2000-те мегавата от новата ядрена мощност, които на практика ще са собственост на руското правителство и ще се управляват от него, то ще получи възможност за сериозно въздействие не само върху българския електроенергиен пазар, но и върху регионалния. А чрез него - и върху правителствата на всички страни в региона, които след 2011 г. (когато се очаква да заработи първият блок в Белене) ще изпитват сериозен дефицит на електроенергия. Тогава шалтерът на Балканите ще се държи от Кремъл.
Впрочем Москва може да завладее ключови позиции на регионалния енергиен пазар още през тази година. Почти веднага след като Газпром придобие молдовската ГРЕС (според съобщения от седмицата сделката вече е договорена). И когато бъде структурирана бъдещата инвестиционна компания за АЕЦ Белене, в капитала на която най-вероятно ще бъдат апортирани блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй (заедно с над 400 млн. евро задължения за модернизацията им). Това на практика се очаква да стане още в края на 2006-а. Такава ще е реалната ситуация, въпреки че официално обявените планове са страната ни да се опита да запази мажоритарния дял в бъдещата ядрена структура, обясняват финансисти. Защото руснаците ще дадат кредити в размер на минимум 3.5 млрд. евро и руски държавни гаранции за тях. А в корпоративните отношения винаги диктува този, който дава парите (тоест Кремъл). А когато става дума за АЕЦ, определящ е и този, който държи сандъчето с горивото за ядрените блокове (в случая пак Кремъл, който чрез Министерството по атомна енергия Росатом е мажоритарен собственик и на корпорацията Атомстройекспорт и на компанията за ядрено гориво ТВЕЛ).
Впрочем примерът не само с АЕЦ Белене, но и с Молдовската ГРЕС може да бъде определен като еталон за имперските амбиции на Москва. Централата с мощност над 2000 мегавата в момента е пак руска собственост - на Интер РАО ОЕС, но според източници, близки до правителството в Кишинев, много скоро ще бъде купена от Газпром. По неофициална информация газовият холдинг бил готов да плати за електроцентралата около 150 млн. щ. долара, а молдовското правителство е дало съгласие произвежданият в нея ток да бъде изнасян чрез Румъния към Балканите. Първият опит за износ на електроенергия за северната ни съседка вече е планиран за 15 април. Срещу това Газпром е обещал на властите в Кишинев да запази цената на синьото гориво на ниво 110 долара за 1000 куб. метра.
Че и молдовската сделка е преди всичко политическа, личи от думите на Александър Блохин, анализатор от международната компания Антанта Капитал, цитиран от московския вестник Газета. Трябва да се покаже на непокорните бивши републики, че ако са в добри отношения с РАО ОЕС и още повече с Газпром, всичко при тях ще е добре: и цените на природния газ ще са ниски, и то за дългосрочен период, и отношението към тях ще е доброжелателно , твърди Блохин, цитиран от руските медии, и дава пример с няколко от бившите съветски републики. Първа от тях е Армения, която в замяна на собствеността върху газопровода (идващ от Иран и с възможност да бъде продължен към Европа) получи договор за гарантирани доставки на синьо гориво до 2009 г. при цена от 110 долара за 1000 куб. метра. Същото може да се случи и в Грузия - вие ще ни дадете газопроводите, а ние ще ви предложим същите условия като с Армения, обяснява Блохин. Що се отнася до Молдова, която според експерта е станала, меко казано, неустойчива, проблемите с доставките и цената на природния газ там също могат лесно да бъдат решени. Необходимо е само да бъде удовлетворен интересът на Газпром, който след като придоби молдовските газопроводи, сега се е насочил към електроенергията. А ако се реши въпросът с Кишинев, това ще бъде още един показателен пример за Украйна, отбелязва Блохин.
Московският експерт не стига до София, но аналогията е съвсем уместна. Дали България ще бъде присъединена към дружелюбните бивши съветски републики, ще стане ясно доста скоро, когато кабинетът в София обяви избора си за изпълнител и финансов инвеститор за новата ядрена компания. Ако това е Газпромбанк и държавните гаранции са на Кремъл, българското правителство ще се окаже в доста интересна ситуация, и то непосредствено преди приемането на страната в Евросъюза, коментира пред в. БАНКЕРЪ дипломат от страна, членуваща в ЕС, който отблизо следи процесите в националната и регионалната енергетика. По думите му Брюксел не може да си позволи да критикува или пък да насочва действията на кабинета в София, единственото въздействие е чрез официално приетата позиция на Общността (за диверсификация на енергийните доставки и ограничаване на енергийната зависимост от Русия - б.а.). Дали европейската енергийна политика ще бъде приета и приложена от българското правителство, зависи от управляващата трипартийна опозиция и от общественото мнение в страната, обяснява дипломатът и припомня притчата за данайците и техните дарове.
Ако анализираме последните новини от Москва, става ясно, че и управниците там много се стараят ядрените им оферти към официална София да получат по-европейско звучене. В тази насока е и съобщението, че Фраматом също имала готовност да финансира проекта. От френската компания отказаха всякакъв коментар, но според запознати тук по-вероятно става въпрос за фирмен кредит за Атомстройекспорт, който ще бъде гарантиран с акции от бъдещата българска ядрена компания.
Европейско въздействие цели и другата новина, съобщена от Владимир Паригин през седмицата. Ако българското правителство избере да достроява АЕЦ Белене, съществува вариант Атомстройекспорт да си сътрудничи с Шкода Алианс, заяви шефът на руската компания. На пръв поглед това като че ли обезсмисля търга за централата в Белене. Просто защото официална София вече избра да достроява централа, а руската компания заедно с чешкия консорциум Шкода Алианс са единствените двама кандидати в надпреварата. И ако те се договорят помежду си и си разпределят отделните дейности, надпревара просто няма да има.
От Шкода Алианс отказаха коментар, медиите пък изтъкнаха като причина за обединяването на двамата кандидати факта, че имат един и същи собственик - Газпромбанк. Всъщност въпросът със собствеността е малко по-различен, научи в. БАНКЕРЪ. В средата на март Газпромбанк е продала контролния пакет от 53.85 на сто от акциите на Атомстройекспорт на Росатом (руското Министерство на атомната енергетика). Другият собственик в АЕС е изцяло държавното руско предприятие за производство на ядрено гориво ТВЕЛ. Причината за продажбата, според запознати, са очакваните санкции срещу Иран. Атомстройекспорт е основен изпълнител на ядрената централа в Иран и предприятието за обогатяване на уран. Евентуални санкции срещу ислямската държава биха могли да повлияят негативно и на руската атомна компания, и на нейния собственик Газпромбанк, чиято задлъжнялост към западни банки е в размер на над 30 млрд. долара, смятат финансови спецове в Москва.
Затова сега собственик на Атомстройекспорт на практика е руското правителство. Газпромбанк пък държи 100% от единия от участниците в чешкия консорциум - Шкода ядрено машиностроене. Останалите две компании в него са собственост на чешката държавна корпорация CEZ и правителството в Прага. И ако има някаква предварителна договореност за обединяване на двамата кандидати в конкурса за строител на АЕЦ Белене, тя би трябвало да е на правителствено ниво. Това пък означава, че информацията за това ще е публична, твърдят запознати и обясняват, че новините, съобщени през седмицата от Москва, са подчинени на принципа с един куршум няколко заека. Защото освен европейско звучене сътрудничеството на Атомстройекспорт с Шкода Алианс ще гарантира достъпа на руската ядрена енергетика до пазара на Централна и Западна Европа (където нови АЕЦ тепърва ще се изграждат). Третият куршум в думите на Владимир Паригин е насочен към Братислава, където в момента приключва изборът на изпълнител за изграждане на блокове блокове III и IV в словашката АЕЦ Моховце. Ядрената централа влиза в структурата на Словашки електроцентрали, чийто мажоритарен собственик с 66% е италианската компания Енел. В нея сега работят два енергоблока с руски реактори тип ВВЕР 440 (съответно от октомври 1998 г. и от март 2000 година). Строежът на следващите два блока бе замразен през 1992 г., при 70-процентно изпълнение на строителните дейности и 30% готовност на технологичната част. След като през миналата година словашкото правителство реши да дострои двата блока, основните кандидати отново бяха Атомстройекспорт и Шкода Алианс. Според отлично информиран източник в началото на април Братислава е избрала чешката оферта. И единственият шанс Атомстройекспорт да стъпи в Централноевропейската страна, членка на ЕС, е чрез Шкода Алианс.
Дали чешкото правителство ще приеме неофициалната оферта на Москва, ще стане ясно най-късно в началото на лятото, когато изборът за дострояването и на АЕЦ Моховце и на втората българска ядрена централа вече ще е ясен. Отсега обаче със сигурност може да се твърди, че в Прага се страхуват от данайците, дори и когато носят щедри дарове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във