Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ СЕ ВТУРНА В СЪДЕБЕН МАРАТОН

Кремиковци вече се оплете здраво в съдебните мрежи и не се знае ще успее ли да излезе от тях. А колкото повече съдебни драми се играят около предприятието, толкова повече намаляват шансовете за неговото оцеляване. Това пък тревожи неговите кредитори, които могат само да гледат как вземанията им от комбината се изпаряват с бърза скорост. А може би от съдебната мъгла ще изкочи победител, който ще се сдобие на безценица с металургичен комбинат (под формата на активи), изчистен от тежащи като воденичен камък задължения. Но има ли място за такива черни размисли?
Вече има няколко жалби срещу решението на Софийския градски съд от 6 август, с което Кремиковци бе обявено в неплатежоспособност и бе дадено начало на производство по неговата несъстоятелност. Един от първите се оплака комитетът на кредиторите по облигационния заем от 325 млн. евро, по който Кремиковци е ползвател и гарант с основни свои активи. Облигационерите са отправили официално възражение срещу определената начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 31 декември 2005 година. Въпреки че облигационерите не са страна по делото според Търговския закон, трети лица могат да обжалват такова решение, ако имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение. Облигационерите продължават да напомнят за решението на Лондонския върховен съд от 21 юли 2008 г., с което заемът е станал предсрочно изискуем. Делото е било водено срещу емитента на дълговите книжа е регистрираната в Люксембург компания Бългерия стийл файненс и срещу Кремиковци, като техен гарант.
Облигационерите се жалват от това, че държавата е дала съгласието си за емитирането на облигационен заем, чийто ползвател и гарант е неплатежоспособно дружество. Дълговите книжа бяха издадени през 2006 година. Освен това държателите на емисията смятат, че правителството се е облагодетелствало от заема, защото благодарение на него си е получило дължимите от Кремиковци данъци и осигуровки.
Според Търговския закон след началната дата на неплатежоспособност нищожни по отношение на кредиторите могат да се окажат сделки, включително и учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху масата на несъстоятелността. В този контекст залогът на активи на Кремиковци в полза на облигационерите може да се окаже нищожен. Те обаче могат да предявят вземанията си, тъй като, предоставяйки като особен залог по този заем свои активи, Кремиковци се е превърнал в солидарен съдлъжник с емитента Бългерия стийл файненс.
Другият коз, на който облигационерите разчитат, е да плашат държавата, че увреждайки техните интереси ще даде лош сигнал на чуждестранната инвестиционна общност. Тъй като държавата вече е черна овца в техните очи, облигационерите започнаха да поддържат Арселор Митал - опонент на държавния любимец Константин Жеваго в борбата за комбината.
Според неофициални източници датата на неплатежоспособността е обжалвана и от Кремиковци АД. Освен това са подадени още три жалби срещу цялото съдебно решение от 6 август. Пак според неофициални източници в съдебното решение са сравнявани отрицателни стойности като положителни и на базата на това сравнение са направени погрешни изводи.
Въпреки жалбите производството по несъстоятелността продължава. Кредиторите на Кремиковци трябва да предявят своите вземания пред синдика до 8 септември. Това важи и за държавата, която претендира за държавната помощ от над 400 млн. лева. Както писа в. БАНКЕРЪ, тази сума не е била изискуема и следователно не е логично по нея да са натрупани лихви. Според информации в медиите, икономическото министерство е запретнало ръкави да я направи изискуема преди 8 септември. Така или иначе списъкът на вземанията трябва да бъде одоборен от съда.
Междувременно откъм Кремиковци продължава да се носи стоманено мълчание дори и по отношение на доставките на газ. През седмицата е проведена среща между представителя на Ворскла Стийл България Виктор Деменюк, временния синдик на Кремиковци Ана Миленкова и представители на Булгаргаз, за да се договори увеличаване на доставките на газ до ниво, което да позволи производство на стомана в комбината. Какви са резултатите от тези преговори до редакционното приключване на броя не стана ясно. Ворскла Стийл България е включен в преговорите като страна по договора за ишлеме, сключен преди началото на производството по несъстоятелност. В договора е предвидено и изплащането на текущите задължения на Кремиковци към държавните монополисти Булгаргаз, НЕК и БДЖ.
Деменюк предложи и екологична програма за комбината, която да позволи издаването на комплексно разрешително през октомври. Тя е на стойност около 30 млн. евро. Под каква форма обаче те ще постъпят в софийското дружество все още не е ясно, тъй като всичките му разходи трябва вече да бъдат одобрени от съда. Ако това не стане, добивната част на дружеството, която е и основният замърсител, най-вероятно ще бъде затворена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във