Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕМИКОВЦИ - РЕБУС ЗА МАЙСТОРИ

Драмата с металургичния комбинат Кремиковци продължи да се върти в медиите и тази седмица. От миналия четвъртък (21 февруари) комбинатът е на изкуствено дишане и на практика не работи. В определянето на неговата съдба се включи кой ли не, само не и неговият собственик Прамод Митал.
Особено активна бе
държавата
която има интерес Кремиковци да продължи да работи, защото поддържа дейността и на няколко държавни предприятия със значение за икономиката - като Български държавни железници ЕАД, Пристанище Бургас и Пристанище Лом. Удължаването на живота на комбината ще пресече и евентуалното социално напрежение (заради хората, които ще останат без работа при евентуално затваряне на Кремиковци).
Същевременно българското правителство (чрез действията на икономическия министър Петър Димитров и премиера Сергей Станишев) показа ясно, че недолюбва сегашния собственик на Кремиковци, като го притиска да намери т. нар. алтернативен инвеститор (който най-добре би било да бъде посочен от държавата). Въпросът е защо премиерът и икономическият министър охладняха към Прамод Митал? Едно от предположенията е, че частният комбинат вече е договорен с нов собственик зад гърба на Митал. Такива хватки не са прецедент за българската държава. Нека да припомним случая с Електроразпределение Слънчев бряг, което правителството продаде, без да се допита до мажоритарния му собственик. Има и други примери.
От началото на годината влязоха в действие всички лостове, с които държавата може да притисне Митал. Държавните монополисти, към които Кремиковци има и стари и нови задължения - НЕК, Булгаргаз и БДЖ станаха безкомпромисни в исканията си за погасяването на дълговете му към тях. Агенцията за следприватизационен контрол, която води дела за неизплатените неустойки от 2004 г. срещу Финметалс Холдинг (собственика на 71% от капитала на Кремиковци), получи преди седмица решение на Софийския градски съд за едно от тях. Холдингът бе осъден да плати 239.25 млн. лв. начислени неустойки, задето не е изпълнил раздържавителния договор в частта инвестиции. Министерството за околната среда и водите постави на обществено обсъждане въпроса за издаването на комплексно разрешение на комбината - документ, който му е необходим, за да продължи нормално работа.
Каква е причината, която възбуди масовата атака срещу Митал точно сега може само да се предполага. (Според някои версии гневът на управляващите е избухнал, защо е намаляло политическото спонсорство с пари на комбината.) Но безспорен факт е, че зад гърба на Митал бяха водени преговори с украинския бизнесмен Константин Жеваго, че държавните монополисти предприеха наказателни мерки спрямо Кремиковци, въпреки че са имали основание да го направят много по-рано и че съдът реши да се произнесе именно сега по неустойките, дължими заради неспазване на приватизационния договор от страна на Финметалс, а те са начислени преди четири години. Другите герои в трагикомедията Кремиковци са
неговите облигационери
С техните права все повече се спекулира в публичното пространство. Това, което е представено на акционерите по време на общото събрание, на което е дадена зелена светлина за облигационния заем, е следното: стойността на дълговите книжа е 325 млн. евро, техен емитент е регистрираната в Холандия компания Бългерия стийл файненс, агент по тяхното обезпечение е Лоу Дебенчър тръст корпорейшън, а пласирането на облигациите бе осигурено от банката Мерил Линч. Учреден е особен залог върху активи на Кремиковци - част от новия завод за непрекъснато леене на стомана, открит през лятото на 2005 г., както и други движими вещи. Облигационният кредит отива в ръцете на Кремиковци посредством договор за заем, сключен между него и Бългерия стийл файненс. В публичното пространство стана известна и една от клаузите на облигационния договор, според която заемът става предсрочно изискуем при смяна на собственика на Кремиковци. Ако се стигне до затруднения в изплащането на заема (за което няма данни да се е случило), чак тогава облигационерите могат да искат да бъдат удовлетворени с продажба на активите, обект на особен залог. Така че да се твърди, че в момента думата за съдбата на Кремиковци е тяхна, меко казано, не е коректно. Освен ако зад техните претенции не се крие нечий друг интерес.
През тази седмица основните спекулации се въртяха около назначаването на
прокурист
Кремиковци по искането на държавата. Според Търговския закон прокурист е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, освен ако е специално упълномощен. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. От разпоредбите в закона става ясно, че няма как да бъде назначен прокурист без съгласието на Митал. До този момент той не е дал такова.
В публичното пространство (особено в тълкуванията на вече бившия изпълнителен директор на Кремиковци Александър Томов) прокуристът бе представен едва ли не като човекът, способен въпреки волята на Митал да намери инвеститора, който ще вдигне на крака Кремиковци. Това очевидно не може да се случи.
Главният герой в трагикомедията Кремиковци, който остана (или бе оставен) в сянка
Прамод Митал
въпреки силния натиск не иска да напусне сцената. Съвсем резонно идва въпросът защо не го прави? Самият икономически министър даде един от възможните отговори. Според Петър Димитров цените, по които металургичният комбинат купува необходимите му суровини и материали, са нереалистично високи и по този начин продължава източването на компанията. Освен това при смяна на собствеността Митал трябва да изплати предсрочно облигационния заем, който не е никак малък. Според неофициални източници неговият брат Лакшми Митал в момента е в България. Най-вероятно, за да му се притече на помощ и да му подскаже кой е спасителния път в този лабиринт.
Какви са интересите на Александър Томов, който обиколи всички медии, за да разясни ситуацията около Кремиковци с противоречиви изказвания, ще оставим на въображението на нашите читатели.
каре:
КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ СПИРАНЕТО НА КОМБИНАТА?
Според голяма част от експертите по темата Кремиковци държавата води нещата към затварянето му. За да не предизвика гнева на бъдещите безработни металурзи обаче, се опитва да го направи по-много елегантен начин - чрез дружествата монополисти. Синдикалните лидери предупредиха, че има опасност от спиране на доменните пещи в комбината заради липса на суровини, което е необратим процес. Дори служители на Министерството на околната среда и водите направиха проверка, с която да установят опасността от екологични проблеми при спирането на доменните пещи.
Открито за затварянето на Кремиковци напоследък се изказват само еколозите, според които то е губещо дружество и няма смисъл да се инвестира в него. Председателят на експертна група от Сдружение Зелен алианс проф. Мария Златева дори обясни, че районът около комбината може да се рекултивира за много кратък срок - в зависимост от технологията, която се използва. Тя отбеляза, че ако се заложи единствено на залесяването, рекултивацията ще продължи близо век.

каре:
ДРУЖЕСТВАТА МОНОПОЛИСТИ - ОРЪЖИЕТО НА ДЪРЖАВАТА
Държавните монополисти БДЖ и Булгаргаз предприеха наказателна акция срещу Кремиковци. Български държавни железници ЕАД ограничи влаковете, които обслужват Кремиковци до един, който превозва въглища от Бургас, за да не спре изкуственото дишане на комбината. При нормални условия влаковете, които обслужват Кремиковци, са 17 на ден. Действията на железопътната компания са наказание за неплатените дългове от страна на комбината в размер на 24 млн. лева. От тях частното софийско дружество е признало 17 млн. лева. Кремиковци вече е изплатило 2.5 млн. лв., а за други 9 млн. лв. е предложило схема за погасяване.
Булгаргаз също ограничи подаването на природен газ към Кремиковци до технологичния минимум (количества, достатъчни да работят доменните пещи, но не и за реално производство). Комбинатът има да изплаща на газовия монополист 19 млн. лв. стари и 6 млн. лв. текущи задължения.
На НЕК Кремиковци дължи около 18 млн. лв., като само за декември просрочените плащания са между 4 и 5 млн. лева.
Людмил Павлов от КТ Подкрепа посочи, че ръководството на комбината не е изплатило и 7 млн. лв. заплати на работниците.
Новият изпълнителен директор на Кремиковци Гунтопали Джаганадам обеща да представи график за текущите плащания към работниците, както и към БДЖ, Булгаргаз и НЕК.
Тази ситуация бе обяснена от икономическия министър Петър Димитров по следния начин: Въпреки че не се плаща, държавните компании продължават да снабдяват Кремиковци с минимално необходимите количества, така че да не се стигне до разрушаване на завода. България не може да бъде кредитор. Не познавам такива кредитори, които да дават пари, без да има каквито и да било гаранции, че някога ще си получат парите обратно.
Таня Кръстева

Facebook logo
Бъдете с нас и във