Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КРЕДИТНИ КОМПАНИИ ЗАРИБЯВАТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ С МЪГЛЯВИ ОФЕРТИ

Трябва ви нов компютър? А може би телевизор или аудиосистема. И след като ще са нови, искате да са от най-хубавите. Но по правило най-хубавото е и най-скъпо. Така че, ако искате да осъществите намеренията си, трябва да извадите от портфейла си 1000-1500 лева. Пари, с които най-често не разполагате в наличност в момента на покупката. Адски досадно!
Но лицето ви изведнъж се озарява от усмивка, когато видите в ценоразписа на красивия и мощен лаптоп, който е грабнал погледа ви, че той може да бъде взет на изплащане. Според тиражираната оферта на една фирма кредитодател - ако го платите веднага, ще трябва да дадете 1318.80 лв. - цената му с ДДС. Нещо повече, има и бонус: можете да получите кредит с нулева лихва, който да изплащате 60 месеца, като всяка вноска е в размер на поносимите 37.80 лева. Това вероятно ще накара всеки, който има нужда от добър преносим компютър, веднага да поиска въпросния заем.
Мнозина обаче не се замислят колко всъщност ще им излезе придобивката, като изплатят задължението си. Някои пък въобще не се интересуват от този въпрос, тъй като се нуждаят от стоката веднага и се радват на предоставената им възможност да я вземат на кредит, при това с нулева лихва. Онези обаче, които решат да си направят добре сметката, ще останат по-скоро втрещени и дълбоко възмутени. И ще имат пълно основание за това. Нали уж кредитът е без лихва? При подобен анонс всеки би си помислил, че крайната сума която ще плати, ще е най-много с 10-15% по-висока от тази, която би дал, ако купи стоката веднага. Само че това не е така. Изчисленията показват, че ако клиентът купи лаптоп марка Хюлет Пакард на предлаганото му разсрочено плащане за 60 месеца, ще трябва да се охарчи не с 1318 лв., а с 2268 лева. Или с цели 72% повече от това, което би дал за преносимия компютър, в случай че бъде платен веднага. Излиза, че лихвата може и да е обявена за нулева, но кредиторът, предоставящ заема, си е направил схемата, така че да получи солидна печалба.
В такъв случай не е ли по-добре гражданите просто да си вземат потребителски заем, при който лихвата е 12% годишно, или кредитна карта и с тези пари да си купят споменатия лаптоп или друга стока? Вярно е, че по кредитната карта лихвата е висока, но пък там клиентът има срок - между 30 и 45 дни, в който, ако възстанови ползвания кредит, не дължи нищо повече. Както се вижда, всичко е въпрос на сметки на всеки, който се е изправил пред щандовете с бяла техника.
Случаят с кредитите, които описваме, обаче има още една страна, която не е никак маловажна. Дали обявяването на нулева лихва не е заблуда, с която кредитиращите институции се опитват да привлекат онези купувачи, които не обичат или нямат навика да смятат? Добре е Комисията по защита на потребителите да проверява именно такива случаи и да се произнесе веднъж завинаги по тях. Колкото до моралната страна на въпроса, едва ли някой ще отрече, че далеч по-коректно е фирмите, предлагащи подобен вид заеми, да изписват не само броя и размера на вноските, но и крайната сума, която клиентите ще трябва да платят накрая. Така всеки гражданин ще може лесно да направи сравнението между тези фирмени кредити и банковите потребителски заеми например и да вземе решение. Вярно е, че ако тази информация бъде обявявана, възможностите за зарибяване на клиенти ще са много по-малко.
А защо говорим за фирми? Защото офертите, за които стана дума дотук, се предлагат не от банки, а от небанкови финансови институции, специализирани в потребителско кредитиране. Такива компании на нашия пазар са Кредитекс, УниКредит Консюмер Файненсинг, Джет Файненс и други. По принцип повечето от тези дружества са дъщерни на големи чуждестранни банки и застрахователни компании. За разлика от своите собственици обаче въпросните кредитни дружества не подлежат на каквито и да е регулации и надзор у нас.
На някого може и да му е чудно, но всеки в България, а и в повечето страни в Европа и в света може да създаде фирма и да предлага кредити. Поне у нас това не противоречи на закона, стига въпросното дружество да не набира депозити от граждани и фирми. В случай че иска да развива подобна влогонабирателна дейност, тогава то е длъжно да получи лиценз от БНБ. Така че няма нищо незаконно в това много компании, които не са банки, да предлагат заеми.
Въпросът е условията, които обявяват пред клиентите, да са достатъчно коректни. Впрочем за това си има ясни изисквания в Закона за защита на потребителите и в Закона за потребителския кредит. Гражданите пък трябва да познават дадените им от тези нормативни документи права и да ги бранят. Само за информация ще кажем, че ако един договор за потребителски кредит не съответства на изискванията на закона, заемът се смята за невалиден и длъжникът трябва да върне единствено сумата, която е получил без такси, комисиони и лихви. Но за целта потребителите трябва да са активната страна и да защитават правата си, като отнасят всеки случай, в който се смятат за засегнати, пред съответните органи. Иначе - най-лесно е да се оплакваме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във