Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Кражбите от еврофондовете в България тежат на съвестта на Брюксел

S 250 5e6084c4 cc96 476f a6e7 a66a55d19419
S 250 8c8fbf54 d6f5 4ad6 b4e7 8ea78b7c0fb1

Политическото бъдеще на България изглежда все по-непредсказуемо след  изборите на 11 юли, които за втори път в рамките на близо три месеца показаха, че нито една партия не може да сформира стабилен кабинет. Разкритията за корупция в огромни размери настрои още повече българите срещу политиците. За капак се оказа, че европейските институции са бездействали, докато в страната ни са злоупотребявали с еврофондове, ощетявайки по този начин милиони европейски данъкоплатци. 

Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, бяха обвинени от евродепутати, че не защитават достатъчно добре интересите на ЕС срещу измамите с еврофондове в България. От Комисията по бюджетен контрол на Европарламента отправиха остри критики, че за "кражбите" в нашата държава научават от медиите. Представителите на комисията и ОЛАФ се измъкнаха със старото клише,  че "следят отблизо" процесите у нас и правят одити, за да разкриват нередности с европейските средства. Те обаче си признаха, че разчитат главно на съдействието на българските власти да ги информират за кражбите. Проблемът е, че същите тези власти са отговорни за избирателното раздаване на европейски пари и измамите с обществени поръчки.

На практика излиза, че

евроинституциите са си "затваряли очите"

за злоупотребите в една страна членка. Някои хора у нас сигурно още помнят онзи репортаж за разследването във ферма за патици край Ихтиман, получила милиони от ЕС, чиято единствена налична продукция беше една умряла патица. В медиите се тиражираха много такива случаи, но без реакция от Брюксел. Европейският съюз би трябвало да се срамува, че при управлението на Борисов Брюксел и ГЕРБ е имало незаконно присвояване на пари на европейските данъкоплатци, злоупотреба със съдебната власт и прокуратурата, както и допускане на клиентелистки практики.

Някак във въздуха днес виси и признанието на ОЛАФ, че в България липсват осъдени за злоупотреба с евросредства, защото българският наказателен закон преследва само физически, а не юридически лица, а именно те са бенефициентите. Комисията пък отчете като голям успех разследванията на "къщите за гости", където предстои връщане на пари. Само че това разследване кажи-речи не доведе доникъде, защото голяма част от нарушителите успяха да се измъкнат. 

В периода 2015-2019 г. ОЛАФ е открила измами и нередности в 1126 случая в България, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове и общата селскостопанска политика. Изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията показват, че злоупотребите варират между 70 млн. и 300 млн. лв. годишно или между 5 и 50% от стойността на финансирания проект. С общ бюджет от 23.2 милиарда лева, потенциалните щети за програмния период 2014-2020-та са между 1.16 млрд. и 3.48 млрд. лева. Според последните данни на Европейската комисия България е загубила 1.2 млрд. лв. заради измами с ДДС, укриване и избягване на плащане на данъци, фалити и финансова несъстоятелност, при това загубите са само в рамките на 2018 година.

Голямо излагане беше, 

че Брюксел "си сложи очилата" за толкова мащабни кражби едва след като администрацията  на американския президент Джо Байдън наложи миналия месец санкции на двама български олигарси и високопоставен служител по сигурността.

"Трябва ли да четем вестници, за да разберем как се крадат еврофондове в България? Защо Съединените щати виждат корупцията там, а Европейската комисия не я вижда?", попита германският евродепутат от Зелените - Даниел Фройнд, който миналата година бе у нас по повод уличните протести. Той зададе и риторичния въпрос защо като е имало достатъчно информация за злоупотреба с обществени средства, като финансирането на фиктивни ремонти на язовири и раздаването на пари от Българската банка за развитие на близки до властта олигарси вместо на малки и средни предприятия, Брюксел не се е намесил?

Представителят на Еврокомисията Аурелиу Сесилиу обясни, че българите, които станаха обект на неотдавнашните санкции на САЩ по закона "Магнитски“, не са получили пари по европейските кохезионни фондове. Свързаните с тях компании също не били изпълнители по проекти, за които са отпуснати евросредства. Веднага след като на 2 юни службата за контрол на чуждестранните активи към министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима та българи (Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков), комисията се обърнала към българските институции с въпроса дали засегнатите лица и компаниите им са се облагодетелствали от европейски фондове. Полученият отговор бил отрицателен. При все това Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент иска повече информация по случая и обяви, че може да изпрати

мисия в България за събиране на факти

за евентуални злоупотреби.

Разбира се, бившият премиер Борисов успяваше да се измъкне толкова дълго от отговорност не защото е много умен или хитър, а защото избягваше да създава проблеми на своите партньори от Европейския съюз. За разлика от колегите си от Полша и Унгария - Матеуш Моравецки и Виктор Орбан, той никога не се опълчи на Брюксел. Дори по темата за Северна Македония посочи като "лица за контакт" Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева. Докато се кълнеше, че е педантично верен на Европейската народна партия и германския канцлер Ангела Меркел, удобният Борисов се опитваше да поддържа добри отношения и с Русия и Турция. Но вече няма никакво значение кой на кого е приятел и на кого е полезен - процесът на разкрития и търсене на отговорност е в ход. Сега е важно в София и Брюксел да си свършат работата и дори да не успеят да решат напълно проблема с кражбите, поне да сложат началото. Може някой от големите крадци в България да се стресне. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във