Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Край с парите за "кухи" професии

Ректорът на столичния Медицински университет проф. Ваньо Митев очаква от държавата да разреши откриването на филиали в чужбина.

След десетилетия на ожесточена борба с политиците университетите са напът да получат това, което уж най-много искат. Тази радостна за висшето образование новина обаче е съпроводена и от притеснителната перспектива, че сега ще се види не само кои най-много искат, а и кой какво може.

С текстовете на петте одобрени от парламентарната образователна комисия законопроекти за промяна на "брадясалия" Закон за висшето образование вузовете ни ще станат с две идеи по-ориентирани към бизнеса. Ако поправките минат и през парламента, занапред висшите училища ще могат да откриват филиали в чужбина, да се обединяват в клъстери, да развиват производствена и търговска дейност, свързана с пазарната реализация на създаваните от тях научни продукти и да разширят платения си прием за магистратури и докторантури, към които има по-голям интерес. Все по-сериозен процент от държавните субсидии за висше образование ще отиват към вузовете, създаващи кадри, които се котират на трудовия пазар. Специалности, които не са търсени от кандидат-студентите, но са важни за икономическото и социалното развитие на страната, ще станат приоритетни и защитени от закона и по тази линия ще получават допълнителни пари. В същото време ще се затегне акредитацията на университетите, ще се вкара ред в "плаващите" преподавателски заплати и ще има задължителни изисквания за заемане на ръководните длъжности. Макар че тези поправки бяха приети "разпокъсано", в "пакет" те представляват основна редакция на висшия образователен закон, която ще отсее предприемчивите и работещите по съвременни методики вузове от другите, чиято единствена цел е да се докопат до държавните средства и студентските такси. 

Отварянето на вратите към чужбина за франчайзи ще е от полза главно за медицинските висши училища, тъй като образованието ни в това направление се котира най-високо зад граница. Неслучайно ректорът на столичния медицински университет проф. Ваньо Митев бе един от основните инициатори за тази законова промяна. В началото на годината това учебно заведение получи покана да открие свой филиал в Германия, а от края на 2013-а негови професори работят в швейцарския град Киасо, където образоват бъдещи доктори от Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария. Нашите преподаватели водят двугодишния курс от предклинични дисциплини, а след като законовите поправки влязат в сила, студентите ще идват в София, за да довършат обучението си по медицина, стоматология и фармация. Очаква се те да плащат годишни такси от порядъка на 8000 евро, което значи свежи пари за увеличението на преподавателските заплати и за инвестиции в инфраструктура.

Медицинският има изнесено обучение в Кипър, а освен това преговаряше и за сключването на договор с израелски университет. Вузът работи и по проект за изнесено обучение на медицински сестри в Солун, така че при добро планиране може да открие още няколко филиала. Преди две години пък бе обсъждан проект за създаването на консорциум от университети от Италия, Испания и този от София, като намерението бе студентите да учат по две години във всяка от трите страни. Така че резервите в тази насока са големи. За съжаление много малко от останалите ни висши учебни заведения - може би с изключение на техническите, може да предложат конкурентно образование, което да е привлекателно за западняците. В далечната 2007-а и от СУ "Климент Охридски" имаха намерение да изнесат зад граница образованието си, но най-авторитетното ни висше училище е предимно с хуманитарна насоченост и трудно ще "продаде" специалностите си. 

За сметка на това Алма Матер вероятно ще спечели най-много от опцията да се обединява в клъстери или да прави центрове за върхови постижения. Идеята е университетите да се сдружават помежду си, както и с външни организации за изследователска, приложна и технологична дейност по програми и проекти. Научните резултати от нея ще бъдат продавани на бизнеса под формата на иновации за производството. При висока оценка над 5 за дейността на центровете за върхови постижения и клъстерите съответното училище може да продължи да се развива като изследователски университет, който ще бъде финансиран приоритетно от държавата. Тези обаче, които получат слаба оценка за работата си, ще са принудени да закрият своите звена.

Важен момент е, че главните асистенти и хабилитираните преподаватели, извършващи изследователска, приложна или технологична дейност по проекти, или развиват научни направления и школи, ще се освобождават от преподавателска работа, докато трае този им ангажимент. Именно това бе главната пречка за университетските учени да участват в редица международни инициативи, които освен престижни са и доста добре заплатени. Що се касае до Софийския университет, той е лидерът по брой проведени научни форуми и публикации в чуждестранни списания и сборници. Но вузовете ни тепърва ще трябва да се учат как да правят бизнес, тъй като броят на подадените и издадените патенти от тях за последните години е твърде малък. Заявки са правени най-вече от техническите и медицинските университети, както и от СУ "Климент Охридски". За периода 2011-2013-а висшите училища имат общо 3. 65 млн.лв. приходи от продажбата на научни продукти и от кооперации с чуждестранни институции и организации, което е смешно на фона на отпуснатите им от държавата 24 млн. лв. за наука.

Елиминирането на "кухите" специалности, които произвеждат безработни висшисти, ще стане с вътрешно преразпределение на средствата в системата. До 2018-а минимум половината държавна субсидия за даден университет ще зависи от комплексната му оценка за качество на обучението и реализацията на възпитаниците му на пазара на труда. Идеята е да се спре "роенето" на факултети и филиали, които предлагат "модерни" специалности, но в неприсъщи за тях професионални направления. С други думи, сегашните университети по "всичкология" ще бъдат принудени да се специализират и да обучават студенти само в специалностите, в които по рейтинг са сред най-добрите. Ограничението за 5% платен прием пада, но за сметка на това максималната такса, която ще могат да събират вузовете, не може да е по-висока от 170 на сто от съответните държавни нормативи по направленията. Тоест, ако годишната субсидия за студент по икономика е 693 лв., "платеният" му колега ще вади максимум 1178 лв., независимо колко е престижен университетът, в който учи. Приоритетните професионални направления и защитените специалности пък ще плащат по-ниски такси със санкцията на образователния министър. Занапред ще има и контролиран прием в "дефицитните" специалности.

Добри и лоши са новините за университетските преподаватели. От една страна, те ще получат сигурност за доходите си с фиксираните най-ниски доходи. Така асистент не може да взима по-малко от 2 минимални заплати, за доцентите ставката е четири, а професорите ще се разписват минимум срещу 1900 лв. по днешна котировка. Допълнителни бонуси ще се раздават и за научни степени. Докторите ще получават една минимална заплата отгоре, а за докторите на науките премията е две. Затова пък преподавателите ще могат да участват в акредитацията само на един университет, а много от тях именно по този начин си докарваха допълнителни възнаграждения.

 

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във