Банкеръ Weekly

напрежение

Кошмари в кухнята на КЕВР

Сериозен сблъсък между новия кабинет и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се очертава на хоризонта. От 1 юли предстои да влязат в сила нови тарифи на електроенергията за година напред като заявките, които са сложени досега на масата, определено не са по вкуса на премиера Бойко Борисов. Най-общо казано, всички енергийни дружества по веригата производство - пренос - разпределение искат увеличение, което ще натовари значително крайната цена, плащана от потребителите.

Стожерът на регулирания пазар - АЕЦ "Козлодуй", заяви цена от 58.09 лв. за мегаватчас, което при сегашната цена от 30 лв. за мегаватчас означава почти двойно поскъпване. Аргументите, изложени пред КЕВР, са че за 2016-а първа атомна отчита 109 млн. лв. загуба от регулирания пазар, а през изтичащия ценови период  регулаторът не й е признал разходи за ремонт, за съхранение, преработка и транспорт на отработено ядрено гориво, за експертни, одиторски услуги и други. При предстоящите промени в пазарния модел подходът за принудително компенсиране на непризнатите от КЕВР разходи в регулираната цена чрез свободния пазар освен неправомерно става и

твърде рисково за базов ядрен производител

отбелязват от АЕЦ-а. Системното обезкръвяване на централата няма как да не доведе до много проблеми, тъй като тя трябва да изпълнява мащабна програма за своята модернизация. За това са необходими свежи средства, а съдейки по предварителния й консолидиран отчет за 2016-а, печалбата преди плащането на данъци се е сринала до 2.283 млн. лв., при положение че година по-рано е надхвърляла 123.33 млн. лева.

Много сходна е ситуацията и в държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", превърната през последните години в заложник на регулирания пазар. Нейното ръководство настоява цената на произвеждания ток да се увеличи с 19.21% - до 53.18 лв. за мегаватчас, а пък разполагаемостта с 32.24 на сто - до 32.4 лв. за мегаватчас. Отделно от дружеството искат да се въведе нова компонента в цената "Задължения към обществото" за покриване на част от постоянните й разходи, които остават некомпенсирани при сега прилагания метод на ценово регулиране. Общо сумата възлиза на 311.202 млн. лв. -  некомпенсираните постоянни разходи за 2015-а са 78.279 млн. лв., за 2016-а - 121.939 млн. лв., а за предстоящия от 1 юли ценови период те са изчислени на 103.967 млн. лева. Компанията

не е в състояние да покрива разходите си

което застрашава навременното обслужване на държавно гарантирания заем, отпуснат от Японската банка за международно сътрудничество за изграждането на сероочистващи инсталации (срокът за погасяването му е до септември 2018-а). Ръководството й смята, че за да продължи ТЕЦ"Марица-изток 2" да изпълнява ефективно своята ключова роля при гарантиране сигурността на електроенергийната система на страната, е от изключителна важност осигуряването на финансовата й обезпеченост.

Със сигурност заявленията само на тези две централи вече смущават съня на председателя на КЕВР Иван Иванов и неговите колеги. Към тях обаче трябва да прибавим още няколко претенции. "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) също иска по-високи тарифи за новия ценови период - 7.72 лв. за мегаватчас за пренос на ток (при сегашна цена от 7.36 лв. за мегаватчас) и 1.26 лв. за мегаватчас за достъп (при днешни 1.13 лева). Обяснението е, че след  направен анализ е установено, че "дружеството реализира загуба от регулирана цена за пренос на електрическа енергия".

Чергата към себе си дърпа и Националната електрическа компания (НЕК). Тя желае цената на "Задължения към обществото" да се увеличи с 14.8% - до 42.51 лв. за мегаватчас при 37.02 лв. за мегаватчас след увеличението от 7 април. От фирмата изтъкват, че за следващата една година се очертава обща некомпенсирана сума от близо 1.524 млрд. лв. -  835.734 млн. лв. от възобновяеми източници, 317.527 млн. лв. за ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово", 183.163 млн. лв. за ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3", а 185.236 млн. лв. се падат на централите с високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

Черешката на тортата са исканията

на електроразпределителните предприятия. Най-голямо поскъпване на електроенергията - средно с около 8 на сто, се очаква в Западна България. ЧЕЗ предлага дневната тарифа за бита да скочи от сегашните 12.709 за киловатчас на 14.241 стотинки. А по-евтината нощна тарифа да набъбне от 5.412 на 6.171 стотинки за киловатчас. Чехите очакват нарастване и на признаваните технологични разходи, т.е. загубите по мрежата, от сегашните 8 на 11.53 процента. "Ако не бъдат определени разходно ориентирани продажни цени, включително и пълно признаване на разходите за балансиране, това ще доведе до декапитализация на "ЧЕЗ електро България" и по-нататъшни сериозни проблеми с ликвидността", посочват от компанията.

Колкото до EVN България, те предлагат средната цена на електроенергията за битови клиенти в Югоизточна България да се увеличи средно с около 2.36 на сто. И по-точно - дневната тарифа да се промени с 1.8 % от сегашните 17.217 на 17.535  стотинки за киловатчас, а нощната  с 4.9% - от сегашните 9.778 на 10.256 стотинки. Докато при "Енерго-про", което обслужва Североизточна България, исканото увеличение за битовите клиенти е средно с 2.16 на сто. 

Повече от ясно е, че ако всички тези искания бъдат удовлетворени в пълен размер, от 1 юли токът ще хвръкне нагоре с поне 15-20 на сто. Което ще нанесе сериозен

удар върху новото правителство

Разбира се, това няма как да стане и в КЕВР си блъскат главите какви още резерви да намерят и чии претенции да орежат, за да омекотят ценовия удар. Добре отработеният вече през годините принцип "на час по лъжичка" със сигурност отново ще бъде приложен. Работата е там, че отлагането само забавя неизбежното. Специалистите са категорични, че регулираният пазар все повече намалява. През миналата година той се е свил с 1.5%, а предварителните прогнози са че през 2017 - 2018-а към свободния пазар ще преминат още от 3 до 5% от потребителите. Засега това се дължи предимно на малките фирми, но поради изискванията на Брюксел на свободния пазар скоро трябва да излязат и битовите потребители, които сега са облагодетелствани от кръстосаното субсидиране, източващо големите държавни централи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във