Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОРУПЦИЯТА НИ ВЗЕМА И ЗДРАВЕТО

Деветдесет и три на сто от българите оценяват като слаба здравната ни система, а 88% са убедени, че мнозинството или дори всички работещи в нея вземат подкупи. Всеки втори анкетиран твърди, че задължително трябват връзки, за да се снабди с дефицитен или скъпоструващ медикамент. Данните са от тазгодишния Световен доклад за корупцията на Трансперънси интернешънъл (Transparency International). Доказателства за корупция и измами можем да открием навсякъде, където се предоставят здравни услуги. И цената се измерва с човешкото страдание, споделя Югет Лабел, председател на международната неправителствена организация.
Разбира се, корупционните практики в здравеопазването съвсем
не са привилегия само на бедни държави
В Съединените щати, които изразходват 15.3% от своя БВП за здравеопазване (повече от всяка друга страна), двете най-големи здравни програми Медикеър и Медикейд отчитат загуби от корупция в размер около 5 до 10% от техния бюджет.
В доклада на Трансперънси интернешънъл пише, че конкретно у нас корупцията се проявява като директни подкупи за по-бързо и качествено извършване на медицински услуги (а понякога и изобщо за извършването им, защото дори и санитарите често отказват да извършват елементарните си задължения, ако не са получили нещо на ръка). Нерядко пациентът се изпраща за лекарства от точно определена аптека, която после превежда процент на изпращача. В доболничната помощ се стига до откровена продажба на направления, а също и до вземане на потребителска такса от пациенти, които са освободени от нея. Има и по-специфични, по-изтънчени форми на корупция - когато фармацевтични компании водят лекари на свои семинари в чужбина, правят им най-различни подаръци, включително и под формата на т. нар. кредитни точки, които те набират, за да докажат, че поддържат квалификацията си...
Парите, които се дават на ръка, обаче са само върхът на айсберга в корумпираното здравеопазване, отчитат чуждестранните експерти. Съвсем друга страница в доклада им са
търговете за лекарства и консумативи
Тъкмо определянето на лекарствената политика и снабдяването с медикаменти се посочва като най-непрозрачния и податлив на корупция сектор в българската здравна система. Изчислено е, че Министерството на здравеопазването и здравната каса през 2002-ра са платили около три четвърти от лекарствата и консумативите в страната - приблизително 375 млн. долара. Днес тази цифра е още по-голяма. Но за да получат достъп до този пазар, фармацевтичните компании преминават през различни процедури - регистрация на лекарствата, регулиране на цените, селекция на конкретни препарати в т.нар. Позитивен лекарствен списък, който пък дава право медикаментът да влезе в заветния реимбурсиран списък и да бъде заплащан частично или напълно от НЗОК. Това напълно обяснява и явния стремеж на местни и чуждестранни фармацевтични компании в България да упражняват влияние по високите етажи на здравната система, коментира Патрик Мийгър от Трансперънси интернешънъл. Що се отнася до селекцията на лекарства, ние откриваме достатъчно (макар и индиректни) свидетелства за процедурни нарушения, включително и корупционни практики, пише в доклада. Освен всичко друго в двата лекарствени списъка у нас са забелязани доста различия с критериите на Световната здравна организация - често са предпочитани нови и по-скъпи медикаменти пред по-евтини стари лекарства с доказано качество.
Някакъв опит да се пресекат тези практики е подготвеният проектозакон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който до 2007 г. трябва да влезе в сила. Той вече е завършен на ниво работна група, но тепърва предстои да бъде приет от Министерския съвет и внесен за гласуване в парламента. Покрай другото проектът предвижда срокът за регистрация на медикаментите да бъде съкратен от три години и половина на шест месеца, отбелязва д-р Емил Христов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Законът ще бъде съобразен с редица европейски директиви и ще отговори на изискванията за прозрачност на всички процедури по регистрация, ценообразуване и срок за допускане до системата на реимбурсиране, уверява Христов. Предвижда се също към Министерския съвет да се създаде комисия за цените на лекарствата, като на всеки две години половината й състав ще се подменя. Освен това
България най-после трябва да влезе в крак
с другите европейски страни, в които държавните органи поне веднъж годишно публикуват официален списък с разрешените лекарства и техните стойности.
Всичко хубаво, но подобни нормативни актове едва ли ще намалят сериозно нерегламентираните плащания в здравната система, които според експертите надхвърлят 1 млрд. лв. годишно (при общо 2 млрд. бюджет на здравеопазването). Досега за корупция са били задържани неколцина лекари, и то защото са рекетирали пациенти, които просто не са били в състояние да съберат искания подкуп. След като новият здравен министър уволни няколко шефове на болници, се появиха ясни свидетелства на пациенти, които са били притискани да внасят значителни суми по сметки на фондации, за да получат полагащото им се лечение. Но от тези свидетелства поне до днес няма никакви значими последствия.
Че корупцията по високите етажи на здравната система у нас е остър и хроничен проблем, е установил и експертът от Европейската комисия Мете сос Ласесен. В доклада си до Брюксел той изрично посочва, че органите ни на реда, които трябва да се борят с корупцията, не отделят достатъчно внимание на здравния сектор. Още при предишната партньорска проверка Еврокомисията препоръча да се оцени рискът от корупция в най-важните структури на системата - Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и големите държавни болници. Засега обаче малобройните проверки са дали още по-малко резултати. В борбата с корупцията единственият явен успех е
уволнението на един шофьор на линейка
Все още няма нито един лекар или медицинска сестра, уволнени за подкупи, макар че прокуратурата е сезирана за няколко случая. Българският лекарски съюз пък е отнел правата само на двама лекари за корупционно поведение.
Официално етичните комисии в страната не са се занимавали с този проблем, защото от пациенти не са постъпвали сигнали за такива случаи - заяви пред БАНКЕРЪ председателят на БЛС д-р Андрей Кехайов. - Проблемите в здравеопазването не бива да се разглеждат извън контекста на цялостната ситуация в държавата. Темата за корупцията е открита за всички обществено-икономически сфери. За съжаление може би наистина е имало единици лекари, които са получавали нерегламентирани плащания, но всичко това трябва да се доказва със средствата на действащото законодателство.
В сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата са изписани електронен адрес и телефон, на който се приемат сигнали за корупция. Но все още никой не ги е използвал. В парламентарната Комисия за борба с корупцията са постъпили повече от десет сигнала от здравния сектор, съобщи председателят й Бойко Великов, но и той признава, че
много трудно се стига до механизмите
по които се дават подкупите на отделните нива. Заместник-председателят на комисията доц. Атанас Щерев пък уверява, че корупцията при лекарите е малка. Истинската корупция е сред държавните и общинските служители и това няма нужда да се доказва, настоява той. Според него в здравеопазването трябва да има независима институция за контрол на качеството, реимбурсираният списък на здравната каса да не се различава от Позитивния лекарствен списък, а съществуващата Комисия по прозрачност към Министерския съвет да разшири състава си с представители на пациентски и неправителствени организации.
В болниците няма корупция, а рекет, каза от своя страна здравният министър Радослав Гайдарски при посещението си в Перник. Според него благодарността към лекаря след успешна терапия не е нещо осъдително, но нерядко медиците искали пари още преди да свършат задълженията си. Много трудно удържаме тази стихия, която съществува във всяка болница - изтъкна проф. Гайдарски. - Ако човек им бутне нещо, обслужването е по-добро, но ако не даде нищо, на него гледат с доста по-други очи.
Министърът е убеден, че отрицателното явление в болниците ще бъде ликвидирано - така, както са се справили в много други страни. Мнозинството пациенти и лекари обаче са песимисти. Годините и опитът са показали, че корупцията в българското здравеопазване е устойчива, невероятно жизнена и изобретателна, тъй че няма изгледи скоро да бъде победена. А и, да си кажем честно, не всички са тъжни от тази перспектива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във