Банкеръ Daily

Д-р Асен Асенов – професор в Американския университет, Вашингтон специално за в. "БАНКЕРЪ"

Корупцията е своебразна форма на данък

 Г-н Асенов, след 30 години преход към пазарна икономика и приватизация, държавата се сети да се завърне в „консуматорските” сектори – ВиК, хазарт, горива. Значи ли това, че следваме някаква  световна икономическа логика или мода?

Логиката изисква да напомним, че най-важната икономическа роля на държавата е да осигури конкурентна среда за правене на бизнес  при възможно най-малки ограничения. На практика това означава равнопоставеност на всички бизнеси, независимо от формата  им на собственост и от имената на индивидуалните собственици. Най-големият проблем на българския преход е, че силата на държавата системно бе използвана, за да бъдат поставяни в привилегировани позиции едни или други бизнесмени и бизнеси. Така бе проведена приватизацията, така се  изпълняват държавните поръчки, така се „усвояват“ европейските фондове. Този подход на правене на бизнес превърна инвестициите в „политически проекти“ с най-висока възвращаемост. Трагичният резултат е, че българските бизнеси се оказаха абсолютно неспособни да се конкурират и вътре в страната, и на международната арена. Защото не свободния пазар, а корумпираната държава определяше, кой „успява“ и оцелява и кой напуска бизнеса. Точно тази корумпирана държава сега иска да бъде „бизнесмен“  в редица сектори. Дали тя ще бъде конкурентен играч и ще засили конкуренцията, за да снижи цените и повиши качеството, или ще си самоотреди ролята на монопол и всъщност ще махне пазара? Или ще приеме формата на дойда крава, създавайки нови възможности за  прехвърляне на средства към сметките на предпочитани бизнесмени? Икономическата история на страната дава точен отговор на този въпрос, а това означава, че държавниците трябва да се откажат от новите си мераци.

Не рискуваме ли вместо "Швейцария на Балканите"да станем "Венецуела на Балканите? Към държавен капитализъм ли вървим?

Държавният  капитализъм сам по себе си се оказа доста ефективна форма на развитие на някои държави (Южна Корея, Сингапур, Китай)  и налагането на някой от техните фирми на световния пазар. Успехите на Самсунг и Хюндай са немислими без държавната подкрепа. Без държавната подкрепа след финансовата криза от 2008-а днес нямаше да съществуват  някои големи американски банки и автомобилните гиганти „Дженерал Моторс“ и „Крайслер“ .Въпросът   е дали усилията на българската държава са насочени  към една системна стратегическа индустриална политика, насочена към подпомагане на български бизнеси за развитието  и  успешното им налагане на  световния пазар. Другата алтернатива е  в посока на полагане на системни  усилия на държавата за преструктуриране на българското бизнеспространство с цел да се консолидира  в ръцете на любимците на властта. Първата алтернатива може да ни доближи до Швейцария, но тя е трудна за реализация защото изисква нов тип администрация, ново нетрадиционно мислене.  По-вероятното използване на икономическата мощ на държавата, прилагано многократно в миналото, е да се насочат паричните потоци в бизнесите на приятелските кръгове. Очевидно е, че това  ще ни приближава до разрухата на Венецуела.

Как се съчетават двете роли на Държавната петролна компания – държавен играч на един конкурентен  частен пазар, на който присъстват световни компании с безспорен авторитет и тази на регулатор и надзорник?

Тези две роли не могат да се съчетаят за реализацията на официално декларираната цел.  Със сегашния  държавен апарат, държавната петролна компания ще създаде нови възможности за корупция, при което печалбата на тази фирма ще  се приватизира от избрани от правителствата компании,  а нейните загуби ще се плащат от цялото общество.  Една до болка позната история.

Трябва ли държавата да се бърка в ценообразуването като дава пример за ниски цени? Възможно ли е това да стане със 100 бензиностанции на един пазар с около 4000 лицензирани обекта и още толкова, работещи „на сянка”?

Държавата трябва да се бърка в ценообразуването на всеки сектор, в които има монопол. Тези монополи трябва да се разбиват винаги, когато това е възможно, а ако не е възможно, да регулира ценообразуването.

Държавата може да има интернет информационна платформа, с която да информира  за цените на горивата  по цялата страна и по света. Това би подпомогнало потребителите да направят своя избор. Държавата вместо да прави бензиностанции,  със сигурност трябва да се погрижи да няма работещи „на сянка”  и неплащащи акцизи. Лицензите се задължителни за всички. 

Как теоретически държавата може да бъде ефективна, за да изсветли сивия сектор в търговията  с горивата?

Във времето на информационната революция, държавата  има техническата възможност да проследи движението на всеки литър гориво. Необходими са прости и ясни правила за правене на бизнес в този сектор, които да се спазват от всички.  При наличие на системна воля от страна на държавата, бизнесите, които не спазват тези правила, лесно могат да бъдат отстранени. Самият бизнес би следвало сам да помогне за  изсветляване на сектора си. Не на последно място  - потребителите също трябва да допринасят за тази кауза.

За или против сте за премахване на плоския данък и замяната му с прогресивна скала? Какви биха били доводите?

Няма развита демократична държава с плосък данък.  Плоският данък в условията на държава с висока корупция никога не дава желания ефект, ако се искат  повече вътрешни и външни инвестиции. Корупцията е своеобразна форма на данък, който торпилира стимулиращия ефект на  плоския подоходен данък. Това показва и опитът на България.  Защо ги няма  големите инвеститори в България? В този контекст, България трябва  да премахне корупцията и да въведе прогресивното подоходно облагане. С допълнителните приходи  да създаде добре обучена и прозрачна администрация, която да служи на бизнеса и на цялото общество, а не обратното, какъвто е случаят в момента. Тази стъпка може реално да доведе до една здрава бизнессреда с прости и ясни правила. Българите, които живеем и работим в чужбина, нямаме нищо против да плащаме данъци по прогресивна скала, когато знаем, че тези данъци се събират от всички и се храчат прозрачно от държавата за предлагане на качествени административни и публични услуги като образование и спазване на обществения ред и законност. 

Да се намалява ли според вас по социални причини единната ставка за ДДС за отделни стоки и услуги или социалното трябва да бъде проблем само на социалната политика?

Очевидно е, че единната ставка за ДДС е по-лесна за администриране и по-ефектива за прилагане.  От друга страна, социалната политика може да се води с много инструменти, в това число и с различни ставки на ДДС ,и с прогресивно данъчно облагане.  Големият проблем пред социалната политика на България са нейните неясни цели и нейното ниско качество на администриране и като резултат - ниска ефективност.  Една нова социална политика може да си постави и нови цели, като ограничаване на демографската криза,  намаляването на огромни злоупотреби с публични средства за социални програми, увеличаване на  стимулите за  широки слоеве на населението за включването им в работната сила  и намаляването на дела на населението,  доживотно зависим от социални помощи. Преход към диференцирани ставки за ДДС за туризъм, храни, лекарства, ще означава  нарушаване на сегашния баланс на приходите и търсене на нови данъчни източници в посока на прогресивното подоходно облагане. Такъв подход означава и промяна на баланса между  бюджетните приходи от косвени и преки данъци, като ролята на последните ще се увеличи. Това, поне в кратък период ще влоши бюджета и ще намали икономическите стимули, но умелото провеждане на една такава данъчна реформа в дългосрочен план  може да доведе до преразпределението на доходите в посока на труда и засилването на  възможностите и стимулите за инвестициите в човешки капитал. Това ще даде тласък на усилията за справяне с демографската криза.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във