Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Корабите "акостираха" в ниви

Продължаващата повече от  петилетка агония на Бургаската корабостроителница е напът да приключи окончателно. От затъналото в дългове предприятие (чиято начална дата на неплатежоспособност според решението на съда е краят на 2013-а), вече са останали повече от жалки остатъци, и то във вид на... ниви. На 13 октомври синдикът на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество "Бургаски корабостроителници"  Елин Топалов е извадил  за публична продан два поземлени имота на фалиралата компания. Първият е в местността "Кабите" в бургаското село Маринка и е с площ от 9 511 кв. м, а вторият в местността "Каркатлъка" в айтоското село Тополница заема  площ от 4 032 кв. метра.  Дори да бъдат продадени тези два имота - собственост на някогашната корабостроителна гордост на страната ни, очакваните приходи в масата на несъстоятелността на дружеството ще са  не повече от 76 хил. лв. - първият е оценен на 62 хил. лв., а вторият на 14 хил. лева.  

Въпреки че окончателната неплатежоспособност на корабостроителницата беше  постановена от съда преди повече от две години (на 22 януари 2015-а),

реалната й ликвидация

стана няколко месеца по-рано, когато през април 2014-а основните активи на предприятието бяха продадени от частен съдебен изпълнител.

 Още по това време в. "БАНКЕРЪ"  писа, че тогава Първата инвестиционна банка официално придоби собствеността върху терените и сградите на "Бургаската корабостроителница".  На 15 април 2014-а частният съдия-изпълнител Таня Маджарова организира продажба  на недвижимото имущество на фалиралото предприятие на основание на изпълнителен лист в полза на финансовата институция. Той  беше  издаден на база заповед "за незабавно изпълнение" от Бургаския районен съд с дата 9 октомври 2013 година. Решението на магистратите произтичаше  от натрупани задължения на дружеството към банката, надвишаващи 50 млн. евро.

Още по това време частният съдия-изпълнител Маджарова разказа пред в. "БАНКЕРЪ" ,че на търга са се явили още двама кандидати, но представителите на Първата инвестиционна банка са дали най-добрата цена за новата си придобивка. Маджарова обаче  не пожела да  посочи сумата, за която е станала сделката. Единствената информация беше, че тя била "близка до обявената начална тръжна цена", а тя в  официалното обявление беше  46 917 600 лева. Банката стана собственик  на земята и на сградите на корабостроителницата, но не получи  машините и съоръженията, които останаха в активите в поелото вече по пътя на неплатежоспособността дружество.  

Така апетитният терен  

от 562 119 кв. м земя в Южната промишлена зона на Бургас, на която са построени  47 сгради с обща застроена площ от 46 797 кв. м, разположени на първа брегова линия (това на практика са производствени имоти и офиси), влезе в активите на банката.

Към момента на тази продажба имаше много недоволни от този резултат, тъй като  дружеството имаше и много други кредитори, които разчитаха да съберат вземанията си чрез процедурата по фалит.

Един от тях беше  Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол -  задълженията на корабостроителницата към нея  бяха над милион лева,  и затова тя се опита да спре публичната продан.  И въпреки че съдът прие аргументите на АП  за основателни, ефектът от усилието й беше  нулев. Причината е, че определението и обезпечителната заповед, която трябваше да спре продажбата, бяха издадени седмици след като търгът е приключил. Съдията, "реагирал" с тази скорост, беше... Румяна Ченалова (нашумяла с делото "Белведере" и с други свои фалове ). За неплатежоспособността на корабостроителницата  Ченалова се беше  произнесла в последния си работен ден, преди да бъде дисциплинарно отстранена.

Та  вместо незабавно да се произнесе по искането, съдия Ченалова присъединява агенцията като страна по делото, заведено от "ПСТ холдинг". Следва протест пред Софийския апелативен съд, с който от агенцията се жалват от протакането на "именитата" съдийка и така на 28 май 2014-а тя спира продажбата. Но вече е късно - сделката е изповядана на 10 май.

Как се стигна до всичка това?

Производството по несъстоятелност на "Бургаски корабостроителници" бе образувано през октомври 2013 г. по искане на "ПСТ холдинг", което претендира за невърнати повече от 1 млн. лв. заеми. Няколко месеца преди това "ПСТ холдинг" бе преминало от сферата на влияние на Васил Божков (където някога беше и "Бургаска корабостроителница") в орбитата на Първата инвестиционна банка.  Според съдебно счетоводната експертиза по делото за несъстоятелност през периода 2011-2013-а  задлъжнялостта на "Бургаска корабостроителница" е скочила с 600 на сто. Към 31 май 2014 -а задълженията достигат 107.4 млн. лв., а вземанията от длъжници са за 111.4 млн. лева.

Като се има предвид, че ключовият актив беше продаден за по-малко от  50 млн. лв., трудно може да се очаква всички кредитори с претенции за над 100 млн. лв. да успеят да получат дори минимална част от сумите, които съдът им е признал. С

продажбата на остатъчните ниви

това също едва ли ще се случи.

Основателен е  въпросът, който много хора си задават -  дали и  остатъците от скелета на корабостроителницата  скоро няма да изчезнат напълно? Защото  още  през лятото на 2012-а е бил приет нов  подробен устройствен план на  района и той предвижда на този терен да изникнат МОЛ-ове, административни центрове и жилищни сгради.  Което ни връща към един обичаен през последните години въпрос - случайност ли е случващото се с тези имоти?

И още - събитията определено подсказват,  че след забъркването на цялата тази каша  единственото сигурно е, че такава корабостроителница няма да има. За всички нейни кредитори  ще остане единствената възможност  да пият по една студена вода. А  за Агенцията по приватизация, която уж притежава някакъв остатъчен дял в нея, ще остане само "шансът"  да се присъедини към тях.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във