Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЩЕ РЕШАВА ЗА ДДС

Ще освободи ли Конституционният съд нотариусите, съдия-изпълнителите, адвокатите и експерт-счетоводителите и други свободни професии от плащането на ДДС? Отговорът на този въпрос ще научим едва когато най-висшият правораздавателен орган на държавата се произнесе по дело №10. То е образувано от 53-а народни представители, които искат текстовете в чл.3, ал.2 на Закона за данъка върху добавената стойност да бъдат обявени за противоконституционни, и по точно на израза: както и упражняването на свободна професия, включително като частен съдебен изпълнител и нотариус.
Мотивите за иска са концентрирани в четири точки, но са развити доста подробно. Разбира се, както се полага на подобни искове, те са изпъстрени със сложни юридически формулировки, оплетени са с взаимовръзки между отделните закони и непонятни за обикновените хора правни фигури. Човек би казал, че съдиите, адвокатите и прокурорите се опиват от възможността да си комуникират по възможно най-сложния и непонятен начин. За юридическото съсловие това очевидно е начин да подчертае собственото си величие, значимост и изключителност...
Както и да е. Казано на достъпен български език, народните представители смятат, че нотариусите и частните съдия изпълнители не бива да бъдат облагани с ДДС, защото те действат от името на държавата, дейността им е регламентирана със закон и не могат свободно да договарят възнагражденията си. Освен това в случая със съдия изпълнителите е недопустимо за едни и същи услуги, предлагани от държавните и от частните изпълнители, гражданите да плащат различни такси. А те със сигурност ще се различават, тъй като дейността на държавните съдии-изпълнители не се облага с ДДС.
В иска до Конституционния съд е посочено, че въвеждането на ДДС за дейността на частните съдия-изпълнители ги поставя в неравнопоставено положение спрямо колегите им държавни съдии и с това се създават предпоставки услугите им да се оскъпят дотолкова, че да станат недостъпни за част от гражданите. По този начин много хора могат да бъдат лишени от бързо и качествено съдебно изпълнение, се казва в иска до Конституционния съд.
На свое заседание от 24 януари 2007-а магистратите са допуснали иска за разглеждане и са дали двадесетдневен срок на всички заинтересовани страни да представят своите писмени становища по случая. А това са Народното събрание, Министерският съвет, Върховният административен съд, министърът на правосъдието, министърът на финансите, омбудсманът на Република България, Националната агенция по приходите, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите в България, Дружеството Български адвокати за правата на човека и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Както обикновено става, тези становища се изпращат до Конституционния съд в последните дни на определения срок. По този начин е постъпил и Министерският съвет, който изпрати позицията си по случая на 13 февруари. Спираме се на нея по простата причина, че единствено тази позиция бе разпратена и до медиите.
В становището си до Конституционния съд правителството подчертава, че услугите на съдия-изпълнителите, адвокатите и нотариусите винаги са се считали за независима икономическа дейност и до 2008-а са били освободени от ДДС единствено по целесъобразност, а не защото не попадат в категорията услуги, които не би трябвало да се облагат с ДДС. В този смисъл правителството отхвърля мотивите в иска, че работата на нотариусите, адвокатите и съдия-изпълнителите не попада под квалификацията свободна икономическа дейност. Изрично е посочено, че под тази дефиниция попадат и много други лица, чиято дейност е уредена със закон - одитори, застрахователни агенти, медицински специалисти и т.н. С други думи, ако все пак се стигне дотам текстовете, определящи работата на съдия изпълнителите като независима икономическа дейност, да бъдат обявени за противоконституционни, това би се разпростряло и върху всички свободни професии, чието занятие се регулира със закон. Затова още в самото начало споменахме, че от решението на Конституционния съд ще зависи облагането с ДДС на всички свободни професии.
Що се отнася до твърдението, че облагането на услугите на нотариусите и на съдия-изпълнителите с ДДС нарушава правото на защита на гражданите, според правителството един данъчен закон няма за цел да осигури едно или друго право. Той се създава, за да осигури постъпления в хазната. Освен това в становището на Министерския съвет се подчертава, че не би трябвало правата да се гарантират чрез данъчни преференции, защото те се отнасят за определена група хора и ги поставят в привилегировано положение. Нещо повече, по мнението на правителството различното данъчно третиране на частните и държавните съдия-изпълнители (последните не плащат ДДС) не води до различно отношение към отделните страни - ищец, ответник, обвинител и подсъдим.
И така становищата на отделните страни вече са представени пред Конституционния съд. След като ги разгледат, магистратите в двумесечен срок трябва да се произнесат дали текстовете в Закона за ДДС, според които услугите на нотариусите и частните съдия изпълнители се облагат с този данък, са противоконституционни, или не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във