Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОНКУРСЪТ ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ - ЛАВИНА ОТ АБСУРДИ

Каквито и възражения да има срещу проекта за АЕЦ Белене, едва ли вече някой се съмнява, че България ще построи новите си ядрени мощности. И то не само заради ренесанса на ядрената енергетика в Европа след януарските проблеми при снабдяването със синьо гориво. Не и като компенсация на четирите малки ядрени реактора в Козлодуй, които бившият кабинет поднесе в жертва на евроинтеграцията. Като основен двигател на българския ядрен проект едва ли може да бъде определен и електроенергийният дефицит, застрашаващ страната ни след 2007 година. Не са от определящо значение и недостигът на ток в региона, и възможността дефицитът да бъде покрит от нови ядрени мощности в България.

Основният фактор, поради който българските политици като един ще застанат зад проекта АЕЦ Белене, е състоянието на икономиката на страната в началото на 2006 година. И фактът, че електроенергията е един от малкото конкурентни български продукти, които страната ни може да изнася. Енергетиката най-вероятно ще остане и единственият конкурентен отрасъл на националната икономика, заявиха пред в. БАНКЕРЪ авторитетни наши макроикономисти и финансисти. Впрочем преди по-малко от година те определяха българския ядрен проект като твърде нереалистичен, а прогнозите им бяха, че основният приоритет в развитието на националната икономика ще е туризмът. Сега ситуацията е доста по-различна. Туризмът тепърва ще плаща лош данък заради строителните площадки и багерите, белязали сезон`05. Затова пък киловатите стават все по-конвертируеми, а вложенията в енергийни обекти - все по-доходоносни. Без значение е дали става въпрос за нефт, за природен газ или за електроенергия. Ако пък рисковете от съответното енергийно производство поеме единствено страната домакин, какъвто е случаят с изграждането на АЕЦ Белене, мераклиите да получат част от апетитната баница ще трябва да се редят на опашка.
Това коментираха в сряда (1 февруари) експертите от Националната електрическа компания (НЕК), когато след изтичането на крайния срок в 14.00 часа публично отвориха офертите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ Белене. Съвсем според очакванията депозираните предложения бяха две - на руската Атомстройекспорт и на чешкия консорциум Шкода Алианс. Във вторник в 14.35 ч.Атомстройекспорт е внесла три тона документация, разположена в 177 сандъка, Шкода Алианс е депозирала 29 сандъка, тежащи половин тон в 9.15 ч. в сряда, съобщи председателят на комисията по оценката на офертите Юлиян Желязков, шеф на правния отдел на НЕК.
Общото между кандидатите е
Газпромбанк, която притежава части и от двата консорциума
подали оферти за изпълнител на АЕЦ Белене. Газпромбанк, която е собственост на едноименния руски газов гигант, държи контролния пакет от 53.85 на сто акции на Атомстройекспорт, останалите акционери в това дружество са Росатом (руското министерство на атомната енергетика) и принадлежащото му предприятие за производство на ядрено гориво ТВЕЛ.
Газпромбанк има дялове и в Шкода Ядрено машиностроене - един от тримата участници в чешкия консорциум. Както в. БАНКЕРЪ пръв съобщи, неин мажоритарен собственик е руското предприятие Обединени машиностроителни заводи, където основният пакет от акции държи именно Газпромбанк.
Така, независимо от резултата от ядрения конкурс, Газпром и банката му вече си гарантираха възможността да контролират строежа на АЕЦ Белене. Ако за победител бъде избран руският Атомстройекспорт, реално контролът ще е в ръцете на стопанина на Кремъл, който открито използва енергийния гигант и банката му за налагане на руската политика.
Малко по-различна е ситуацията, ако победи чешкият консорциум. Тогава влиянието на Газпромбанк върху българския ядрен проект ще е доста по-ограничено. Защото с по-голяма тежест в чешкия консорциум е националната електрическа компания CEZ, която контролира останалите двама играчи в обединението: тя е собственик на целия капитал на Шкода Прага и притежава 51% от Института за ядрени изследвания, който е регистриран като търговско дружество. Впрочем CEZ вече присъства на българския енергиен пазар - то придоби по 67 на сто от електроразпределителните дружества в столицата, в София-област и в Плевен. Компанията игра и в конкурсите за трите ТЕЦ-а в Русе, Варна и Бобов дол и продължава да е реалният кандидат за единствената непрекратена надпревара (за ТЕЦ Варна).
Общото в офертите пък е
избраният руски реактор от типа ВВЕР 1000
На практика изборът на реакторите е основното при строителството на нова централа. А при реализацията на българския проект той бе до голяма степен предопределен. Две години след скандала с канадската компания AEСL чуждестранните коментатори не пропускат да отбележат как тя бе поставена от българското правителство в позицията на предварително губеща. За експертите в бранша пък ядреният ни конкурс се превърна в нещо като пример за предрешен избор. Просто защото на условието реакторът да е леководен и с мощност 1000 мегавата отговарят само две фирми - руската Атомстройекспорт и чешката Шкода, при това произвеждащи един и същи типов проект - руския ВВЕР 1000. Логично е те да са и единствените кандидати за изграждането на АЕЦ Белене. Наистина ядрените им съоръжения се отличават значително от първоначалния проект - и по отношение на дизайна на реакторната установка, и по отношение на системите за управлението й, и по характеристиките за безопасна и надеждна работа. Чешкият вариант на реактор, с който са реализирани двата блока на АЕЦ Темелин, превърна Чехия във втория износител на ток на Стария континент и вече получи благословията на Евросъюза. Новият дизайн на руснаците - ВВЕР 1000/92 (който те предлагат за централата в Белене), тепърва предстои да се доказва.
И двамата кандидати
предлагат по три варианта за изграждането на АЕЦ Белене
Основните обаче са два и напълно съвпадат в офертите и на двамата кандидати: първият предвижда използване на наличното оборудване и конструкции на площадката на АЕЦ Белене, а вторият - не включва използването на вече доставената техника. Еднаквото между двамата кандидати в тази част на офертите е и предложението им за изграждане на два енергоблока от по 1000 мегавата всеки под ключ. Третото предложение и на руснаците, и на чехите е за алтернативен вариант за строежа.
Вариантът с използване на наличното оборудване, който предлага Атомстройексторт предвижда еволюционна разработка на познатата технология ВВЕР-1000, за която е била проектирана и АЕЦ Белене. Втората възможност е за строеж на ново поколение ВВЕР, усъвършенствано по отношение на безопасността и с възможност за разширяване на централата с още два блока, обясниха руските представители. Алтернативният им вариант е строеж само на ядрена и на турбинна част на бъдещата мощност.
Руснаците предвиждат техен основен подизпълнител да е френската компания Фраматом, сред останалите подизпълнители са руски и 19 български фирми, с които Атомстройекспорт работи.
Предложението на Шкода Алианц възпроизвежда концепцията на чешката АЕЦ Темелин (последната атомна електроцентрала, изградена в Европа в съответствие с всички изисквания за безопасност на Европейския съюз). Тя съчетава източните и западните технологии чрез значително подобрена версия на руската технология ВВЕР1000, обявиха представителите на чешкия консорциум и допълниха, че предложените от руснаците варианти на същата технология са експериментални и досега не са внедрявани никъде. Алтернативният вариант на чехите е само за строеж на основната турбинна част.
Основните подизпълнители на проекта на Шкода ще са американската компания Уестингхауз и немската Хохтиф, съответно за ядрената и за строителната част. Консорциумът обещава български фирми да получат над предвидените в тръжната документация 30 на сто от обемите на проектантските и строителните дейности по двата реактора. Колкото до
разликите в офертите
- те засега трудно могат да бъдат дефинирани. Може би защото и двамата кандидати бяха твърде лаконични по отношение на предложенията си. Стана ясно само, че в офертата на Шкода Алианц се предвиждат две алтернативи за доставки на свежо ядрено гориво: от руската ТВЕЛ (подобно на руското предложение), но и от щатската фирма Уестингхауз, доставяща свежо ядрено гориво за АЕЦ Темелин.
Предложенията се различават и по финансовите си части. Според директора на управлението в Атомстройекспорт за изграждане на АЕЦ в чужбина Владимир Паригин руският кандидат е инженерингова компания и няма интерес към придобиване на собственост. Но според министър Румен Овчаров желание да инвестира в АЕЦ Белене е проявила Газпромбанк.
За разлика от конкурентите си, чехите са готови да предложат финансиране на проекта до 100%, заяви генералният мениджър на Шкода Ядрено Машиностроене Мирослав Фиала. С група банки, водени от Ситибанк, и включващи Живностенска банка - член на Уникредито Италиано, и Чешка експортна банка, вече са договорени заеми в размер на 75 на сто от стойността на АЕЦ Белене. Интерес са проявили още БНП-Париба, Комерчни банка, която е член на Сосиете Женерал, и Ческословенска обходни банка. Финансовата група включва още чешката държавна компания за експортно застраховане EGAP и американската Ексимбанк. Отделно от това пък чешката компания CEZ иска да влезе в проекта като капиталов инвеститор, и то с дял, равняващ се на цената на чешкото оборудване.
Процедурата е най-неясната част от конкурса
и на практика най-непрозрачната. До шест месеца след подаване на офертите комисията по оценката трябва да се запознае с офертите, да проведе преговори с всеки от кандидатите и да внесе пред съвета на директорите на НЕК протокол с предложения за избор на изпълнител на проекта. В тридневен срок след внасянето на протокола за избран изпълнител управата на НЕК трябва да го одобри или да го отхвърли, съобщи шефът на комисията Юлиян Желязков. По думите му водещият критерий при избора на победител в конкурса ще е безопасността, икономическите параметри ще са на второ място. По цените за изпълнение на проекта пък сигурно ще има допълнителни преговори, допълни Желязков.
Паралелно с разглеждането и преговорите по офертите ще се движи и моделът за структуриране на компанията - инвеститор и бъдещ оператор, от участие в който се интересуват големи световни ядрени оператори, каза още шефът на комисията по оценките и уточни, че окончателното решение за структурирането на това дружество и бъдещото участие в него ще вземе Министерският съвет.

Представянето на офертите е свързано с множество въпроси, на които цялата комисия по оценките, подпомогната от правния отдел на НЕК, едва ли ще е в състояние да отговори, и то не само през следващите шест месеца. Основният е колко души са нужни само да прочетат офертите на двамата кандидати, които тежат над 3.5 тона? За колко време могат да бъдат анализирани, осмислени и класирани документите в стотиците сандъци? И какви специалисти са нужни да оценят депозираните предложения?
Безспорно това не е по силите на НЕК, дори ако шефовете му впрегнат всички икономисти, инженери и юристи на компанията. Работата не е по силите и на архитект-инженера на проекта: щатската компания Парсънс и по-точно българският й партньор Риск Инженеринг. Абсурдно е още шеф на оценъчната комисия на ядрения проект да е главният юрист на НЕК (дори ако е най-добрият експерт на републиката), а решенията за няколко милиарда да се вземат от борда на електрическата компания.
Междувременно руските участници в конкурса поляха началото му на коктейл в хотел Шератон, може би предчувствайки крайния резултат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във