Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Колко криво е огледалото на нашенското правосъдие?

Ще намери ли ВАС спасение от офшорката, която оплете мрежа от лъжи около казуса „Дунарит?

S 250 0016bc96 ad84 4c70 8d99 f0611322d39f

 Криво ли е огледалото на българското правосъдие? Този въпрос става все по актуален в последните години, а отговорът му в повечето случаи е далече от оптимистичния.

Тази седмица Върховният административен съд ще даде отговор на този въпрос, като се произнесе по един казус, който може да бъде оприличен с филма „Мрежа от лъжи“ на режисьора Ридли Скот, създаден по едноименния роман на Дейвид Игнейшъс. Разбира се, не е ясно дали у нас ще се намери храбрец като героя от филма Роджър Ферис , който да разкрие и пресече действията на истинска мрежа от лъжи, оплетена от една офшорна компания и трайно заметната върху прокуратурата,   върху  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и куп други представители на нашенското

подчинено правосъдие.

Става дума за финала на проточилият се с години съдебен спор между КЗК и „Дунарит“  по повод на увеличението на капитала на русенския оръжеен завод. Спор, основан на „жалбите“ на  една офшорка с неясни собственици и отдавна приключила бизнес история у нас. Става дума за регистрираната  на  Британските Вирджински острови  фирма  Viafot Limited и за българското й  "представителство" - "Виафот Инвестмънт България" ЕООД , чийто краен  "бенефициент"  и реален собственик е Ангел Ангелов - адвокат на депутата бизнесмен  от ДПС Делян Пеевски. И която - на всичкото отгоре - отдавна е заличена в правния мир като дружество.

Основният бод в тази „плетка“ бе отреден за  Антимонополната комисия, чието единствено задължение е да брани свободния пазар и равноправната конкуренция. Както в. „БАНКЕРЪ" обаче отдавна пише, конкретно в този случай на КЗК ѝ бе отредена ролята на откровен слугинаж, а членовете ѝ безропотно се съгласиха да участват в зле скалъпената постановка. Тя беше „призвана“ да обслужи конкретни мераци и да убие в зародиш амбицията на оръжейника Емилиян Гебрев - собственик на фирма "Емко", чрез абсурдния съдебен спор - има или няма право да стабилизира бизнеса на „Дунарит“ и да разшири бизнеса  си така, както това се прави  в нормалните държави.

За да оправдаят оказаното им доверие, членовете на КЗК преиначиха собственото си решение от 11 август 2016 г., в което ясно беше записано: „Нотифицираната сделка, с която дружеството "Емко" придобива акции от капитала на  русенското „Дунарит“ АД, не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията“. Преведено на човешки език, това означава, че "Емко" има право да изкупи акциите на "Дунарит“ след решението на Общото събрание на русенския оръжеен завод за увеличение на капитала.

Неведнъж в. „БАНКЕРЪ" е писал, че хората от Комисията показаха способността  скорострелно да обръщат палачинката, да посипват главите си с пепел и да приемат решения, които нямат нищо общо  със закона, но стриктно следват спуснатите "отгоре" указания.

А този случай е направо...

откровена  илюстрация  на слугинажа.

На 7 март 2019 г., след „задълбочен“ анализ на ситуацията, Комисията излезе  с пространно 20-странично Определение № 315, чието съдържание бе извъртяно точно на 180 градуса  спрямо  съдържанието на споменатото вече Решение от 11 август 2016 година. С други думи  - след ново обсъждане и анализиране на старите факти и обстоятелства, антимонополните чиновници съчиниха... съвършено други "предварителни заключения". И въз основа на тях отсякоха: "Концентрацията между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на "Емко" ООД  върху "Дунарит" АД  води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазара на производство и реализация на специална продукция".

По този начин те „отсвириха“ възможността военният завод да поеме по пътя на стабилизацията и обновлението и пуснаха фирма „Емко“

в месомелачката на съдебните инстанции.

Независимо от очевадния факт, че няма как да се говори за „концентрация на българския пазар“, при положение, че  цялата продукция на оръжейните фирми отива  за износ, а количеството на наетите работници не е (и не би трябвало да е) индикатор на тема "установяване на господстващо положение", крайният резултат е факт: през 2016 г. КЗК разреши на Емилиян Гебрев да увеличи капитала на "Дунарит", а през 2019 г. забрани увеличението.

Публикуваме едно от доказателствата, старателно пренебрегвани от Антимонополната комисия, но надлежно приложени в томовете по съдебното дело: таблица, изготвена на база годишни финансови отчети, надлежно публикувани в Търговския регистър през периода 2014-2017 година. Това, което се вижда е показателно: през 2014 г. пазарният дял на обединената група ("Емко" плюс "Дунарит") е 33.16%, а през 2017 г. - само 23.28 на сто?! ( виж таблицата).

Още по-тъжно - за антимонополните стожери на задкулисното статуткво, естествено - е това, което показват числата за състоянието на  приходите и печалбите. И то не кога да е, а през 2018 г., когато - поне според Търговския регистър - Емилиян Гебрев е собственик и на двете предприятия: приходите на "Емко" и  на "Дунарит" са общо 260 млн. лв., а

приходите на "Арсенал" - 541 млн. лв., т.е. два пъти повече!

Тези и още купища глупости, които нямат връзка с реалността, характерна за  този вид производства обаче успяха да дотътрят съдебния процес до Върховният административен съд.

На 30 юни той беше изправен пред дилемата как с един акт да се справи с купищата съществени нарушения в съдопроизводството до този момент, с погазването на редица европейски регламенти и решения на ЕК, посветени на концентрацията на сходни помежду си производства с цел увеличаване на конкурентноспособността им, с поставените в касационната жалба на фирма „Емко“ въпроси, с поисканото от адвокатите на дружеството

преюдициално запитване до съда на Европейския съюз

на тема "Може ли националният компетентен орган по защита на конкуренцията, по своя преценка да обоснове тезата си, позовавайки се на материали, посочени като съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, но само след като бъдат разкрити пред преките участници, в случай че са от съществено значение за доказване на нарушението или за упражняване на правото на защита на ответната страна?“

В изложението изчерпателно са посочени  множеството   Европейски регламенти, с които трябва да бъде съобразено решението на висшите магистрати, а много ясно е посочена и абсурдната фактическа обстановка, довела до този съдебен спор.

След обстойното си изложение и цитираните десетки членове и алинеи - както от българските закони, така и от регламентите на Европейския съюз, адвокатите на „ЕМКО“ ясно дават да се разбере, че ако Висшият административен съд  разреши преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, неговият  отговор  със сигурност ще направи на пух и прах "правилните изводи" на Антимонополната комисия от 2019 година.

Според наши източници, на заседанието на 30 юни, съдът е взел решение да се произнесе по същество в законоустановения 30-дневен срок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във