Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Колко главоболия може да донесе един мораториум?

Не е лесно още в първите си часове в Народното събрание депутатите да сътворят грандиозен скандал. Но ето, че и това се случи при опитите им да обуздаят най-вече енергийните цени. Идеята за въвеждане на мораториум върху тях е като да се опиташ да обуеш панталон през главата. Горе-долу такъв ще е ефектът върху целия енергиен сектор – едни ще се свият, други ще се опитат да промушат някак глава, битовите потребители на първо време сигурно ще са доволни, а най-потърпевши ще са енергийните дружества. При едно замразяване на цените именно от тях ще дойде свежият кеш, с който да се покриват разликите между пазарна и замразена цена. Впрочем дали думата мораториум е добре дошла на финансовите и енергийните пазари?

 

Проблемът при такова решение наистина е сериозен и би засегнал всички енергийни компании по веригата. Факт е, че в подобна ситуацията тези фирми ще имат две възможности – да приемат предложението и бързо да се декапитализират и фалират. Другият вариант е да съкратят ремонтните си програми и да понижат качеството на енергоснабдяването – така следващата стъпка е да се върнем към спомените от 90-те години и режима на тока.

Ако на европейския пазар се е установила една цена, то тя няма как да не се плаща, нищо че нашите депутати искат мораториум. От друга страна е вярно, че звучи чудесно да се задържат цените на електроенергията на поносими нива и това сега се адмирира от потребителите и синдикатите. Какво ще правим обаче с тежките последствия на по-късен етап? Не случайно някои експерти дори шеговито предлагат да се наложи мораториум и върху цените на горивата на бензиностанциите, а защо не и върху цените на въглеродните квоти в ЕС.

Има ли решение?

Отговорът на този въпрос не предполага кратък отговор. Но и не е нужно България да открива топлата вода. В Европа вече предложиха мерки, които могат да се приложат и у нас – например намаляване на ДДС за електроенергията и повече подкрепа за уязвимите групи.

Дори българският омбудсман Диана Ковачева обясни, че обикновена мярка, като удължаване на срока за плащане на сметките за ток, също ще се приеме добре и от компаниите, и от потребителите.

Всичко това са малки стъпки за задържането на цените на определени нива. Много важна в случая е и помощта за бизнеса, който едва от два месеца взима по 110 лв./мвтч заради високите цените. В същото време печалбите на енергийните предприятия се вдигат сериозно, енергийните производители регистрират свръхпечалби, докато останалият бизнес плаща свръхвисоки цени.

Всички посочени мерки са позволени от Европейската комисия, повечето от тях са в компетенцията на КЕВР, и дори на правителството. При положение че вече имаме и парламент и редовно правителство, не е непосилна и задачата за промяна на ДДС ставката.

В юридически план и правото на Европейския съюз, и националното право бяха унизени и омачкани – при това първо в пленарната зала, а след това и в някаква набързо спретната комисия по въпросите на енергийната криза, чието заседание само по себе си беше достойно за огромна купа с пуканки. Вместо да обсъдят пълната отмяна на гласуваното решение, депутатите уточняваха продължителността на неговото действие – при това отново без никакви представени мотиви! И ако парламентът гласува в тази насока, вместо да отмени изцяло решението си, спиралната бъркотия ще стане още по-голяма!“, коментира енергийният експерт Славчо Нейков.

В икономическо отношение да приемаш подобно решение без въобще да са ти ясни последиците и да си ги разяснил на обществото е - меко казано - опасно; да не говорим, че е и откровено незаконно - продължава Нейков в енергийния портал 3е. - Фактът, че в резултат на решението могат да изпаднат в още по-сериозни затруднения или дори до фалират напр. дружества, които имат водеща роля за енергийната сигурност в национален план (ЕСО, ЕРП) - а това ще повлече верижно и техните контрагенти - се оказа незначителен за депутатите“.

Рамадан Аталай също разкритикува остро решението на депутатите. От парламентарната трибуна той обяви, че с него бе сложен край на свободния пазар и той е разбит на пух и прах. При все че мораториумът засяга не свободния а регулирания пазар на ток.

В крайна сметка всички експерти засега са категорични, че подобни решения може да се взимат след сериозна оценка и анализ, а не още от входа на Народното събрание да започват странности, които могат да докарат главоболия за всички по веригата.

Политически заигравки или късо съединение?

Всички разбрахме, че първата задача на кабинета "Петков" ще е да се задържат цените на електроенергията за домакинствата. Доколко е редно обаче да се дават такива заявки от Министерския съвет при наличието на уж независимата Комисия за енергийно и водно регулиране. Разбира се, през годините тази комисия е доказала многократно колко точно е зависима, само че нали ще сменяме модела на управление? Министерският съвет и Народното събрание си имат своите способи да назначават енергийни комисари в КЕВР, но никой вече година и половина не обсъжда как и кога да се избере нов председател на енергийния регулатор – мандатът на Иван Иванов изтече още през април 2020 година. Чуха се критики към КЕВР, че е изпълнявал политическа поръчка, обявявайки новите цени точно след встъпването в длъжност на новия кабинет. Дали това действително е било политическа игра с нервите на новата власт, може би тепърва ще се разбере. А днес едно е ясно: със слонски стъпки в крехката ни енергетика няма как да се получат реформите, за които и Брюксел настоява.

Накрая, след тричасови дебати, депутатите решиха да замразят цените на сегашните им нива до края на март 2022-ра. Решението за промяна на мораториума бе взето по-малко от 24 часа след като бе предложено и с гласовете на коалиционните партньори - "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България". Така на практика се зачеркнаха правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране като независим енергиен регулатор. Поне до март следващата година.

 

Цените на енергията в Европа продължават да скачат


Зимата донесе на борсите на Стария континент високи цени на електроенергията. В България нивата се задържат стабилно под 270 евро за мвтч в последната една седмица. В същото време в Европа стойностите достигнаха невиждани досега равнища от над 330-350 евро за мегаватчас. Причините за това са няколко – първата е липсата на природен газ в част от газовите хранилища. Съоръженията не бяха достатъчно добре запълнени през лятото, а това предполага голямо търсене на синьо гориво в есенно-зимния период. Евросъюзът също така се отказва от въглищната си енергетика, защото тя излъчва много вредни емисии в атмосферата. За целта богатите държави на Запад предпочитат да горят природен газ, който е с по-малко вредни емисии. Да, но и той поскъпна жестоко в последните месеци, заради което търсенето на въглища се покачи драстично. Добре е, че поне въглищата в Украйна и Русия са евтини и оттам се внасят на прилични цени в общността. А доколко това е добре за природата ще кажат еврочиновниците и поддръжниците на зелените политики в Брюксел.

Третият фактор за високите цени е поскъпването на квотите за мръсен въздух. Напоследък те достигнаха рекордните над 82 евро за тон. Такива стойности ще докарат старите въглищни централи до фалит, защото техните цени ще се покачат драстично. От тези високи цени е засегната и нашата ТЕЦ „Марица Изток 2“, която в момента успява да работи, след като енергийният холдинг ѝ купува квотите за замърсяване.

Извън икономическата логика се прокрадва и политическа следа. Природният газ на Европа продължава да идва основно от Русия, а Москва очаква в бързи срокове решението на Германия за завършването на спорния проект „Северен поток 2“. То обаче се бави и в отговор концернът „Газпром“ не си дава много усилия да увеличи доставките на газ за общността и да стабилизира цените. А вносът на синьо гориво от Азербайджан, или чрез LNG (втечнен природен газ), все още е несравнимо по-малък от руските доставки като количество. Така излиза, че зелена Европа ще посреща новата 2022 г. с руски природен газ и въглища. Ако разбира се всички спазват добрия тон и не се анексират територии.  


 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във