Банкеръ Weekly

Трасета

Кой ще е газовият диктатор на Балканите

Макар и без излишен шум, на Балканите продължава сблъсъкът между Русия и западните държави за енергийно господство, от което да се извлекат и съответните политически дивиденти. В тази игра на големите всяка страна, включително и България, ако изгради правилно собствената си тактика, може да си осигури по-големи количества газ, т.е. и повече приходи от транзит. 

"Западът продължава да търси начин да стигне до Кавказ, а един ден дори може да се добере до каспийския или близкоизточния газ, като заобиколи руската територия", казва пред АФП Никола Мазучи, изследовател във френския мозъчен тръст IRIS. Зависимостта на Стария континент от руския газ съвсем не е от вчера, но по-притеснителното е, че тя продължава да се задълбочава. В началото на седмицата от "Газпром" съобщиха, че 

износът им в Европа се е увеличил с 12.3 на сто

през първите шест месеца и половина на 2017-а спрямо същия период на предишната година и вече достига 11.3 млрд. куб. метра. По-специално са се увеличили доставките в страните от Северозападна и Централна Европа. В Германия се наблюдава нарастване с 16.7%, в Австрия – 77.2 на сто, в Чехия – 24.8 на сто, и в Словакия - 25.8 на сто. Доставките за България също са скочили - с 12.6%, за Турция - с 22 %, в Унгария - с 26.6%, в Сърбия - с 47.9 на сто, а в Гърция - с 10 процента. 

Природният газ формира една четвърт от потреблението на енергия в Европейския съюз, а една трета от синьото гориво в него през 2016-а е доставено от "Газпром". Като изключим Германия, която егоистично лобира за увеличаване на капацитета на "Северен поток" 2, повечето държави от общността са твърдо за диверсификацията от руските доставки. И територията на Балканите се оказва ключова за този газово-политически пасианс. "В Сърбия, Босна и Херцеговина, България и Македония Русия се опитва да превърне зависимостта от доставките на газ в политическа зависимост и да възпрепятства интеграцията им със Запада - изтъква Тимоти Лес, ръководител на консултантската агенция за политически рискове "Нова Европа" - но поне за момента руското влияние в енергийния сектор на Балканите е ограничено от липсата на инфраструктура. Без газопроводи повечето от страните в региона не може да бъдат снабдявани."

Нови тръби със сигурност ще са необходими

Ясно е, че енергията, произвеждана от въглища, замира под натиска на новите европейски екологични политики и природният газ ще става все по-търсена суровина. В Гърция сега се строи Трансадриатическият газопровод (ТАР), който е част от проекта "Южен газов коридор". Чрез него и изграждания в Турция Трансанадолски газопровод (ТANAP) се предвижда транспортирането на синьо гориво от азерското находище "Шах Дениз" през Гърция, Албания, Адриатическо море и оттам до Италия. Първоначалният капацитет на тръбата ще e 10 млрд. куб. м  годишно с възможност за разширяването му до 20 млрд. куб. метра. Акционери в Трансадриатическия газопровод са британската BP (20%), азерската национална газова и нефтена компания SOCAR (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagаs (16 %) и швейцарската Axpo (5%). Напоследък активно се заговори, че ЕС и САЩ са готови да разширят TAP, за да създадат "газов пръстен", който обикаля балканския регион от Албания, през Черна гора и Босна до Хърватска. Намеренията са тръбата, заедно с планирания терминал за втечнен природен газ на северния хърватски остров Крък, да създаде

силна конкуренция между Запада и Русия.  

Другият западен проект е газопроводът Eastring, предвиждащ използването на съществуващите газови мрежи на няколко държави в Централна и Източна Европа. Идеята е тръбата да тръгва от съществуващата компресорна станция "Велке Капушани" в Словакия, която е свързана чрез реверсивна газова връзка с Украйна. После да преминава през Унгария, Румъния и България, достигайки до турската граница. По този начин ще се открие възможност за доставки на газ както от Русия, така и от европейските газови хъбове. Захранването с гориво може да стане и от Азербайджан, Иран, Ирак и Кипър. Капацитетът на това трасе може да е 20 млрд. куб. м годишно - като първи етап, и 40 млрд. куб. м - на втори етап. Но в този случай всичко е още в сферата на добрите намерения.

В Москва също не стоят със скръстени ръце.

Наред със сериозното лобиране за "Северен поток 2" през май тази година започна строителството на морския участък на подводния газопровод "Турски поток". И двете тръби ще са с капацитет 15.75 млрд. куб. м , а общата инвестиция за тях се оценява на около 11.4 млрд. евро. Корабът Audacia на компанията  Allseas вече полага тръбите в микротунели, а за дълбоководната част ще се използва друг специализиран плавателен съд - Pioneering Spirit. Общо дължината на трасето по дъното на Черно море ще е около 910 км, а сухопътният участък на турска територия - 180 километра. 

Неясна при "Турски поток" е съдбата на второто отклонение, замислено за доставки на газ за Южна и Югоизточна Европа, но това пък не попречи на "Газпром" да започне и неговото изграждане тази седмица. Реално опциите за него са само две - Гърция или България. Макар и доста предпазливо, нашата страна поиска от "Газпром" да изгради директна тръба по дъното на Черно море до нейна територия. През седмицата Бойко Борисов заяви, че чака разрешение от ЕК дали да приеме директно на своя територия отсечка от "Турски поток". Сърбия също не крие желанието си тръбата да стигне до нейните предели. 

В нашето участие в руския проект няма нищо лошо, стига да не се повтори печалният пример с "Южен поток". В същото време е необходимо България максимално бързо да изгради и интерконекторите към Гърция, а след това и към Турция, по които може да получава договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. м природен газ на година, както и втечнен природен газ от терминалите, разположени по гръцкото крайбрежие. За да се се преборим обаче за позицията на водещ газов разпределителен център в региона, чрез

изграждането на хъб "Балкан"

ще са необходими много сериозни дипломатически усилия. Такъв сигнал дойде през седмицата от енергийното министерство. На 18 юли първо бе съобщено, че министърът на енергетиката Теменужка Петкова и посланикът на Египет у нас Манал Йехия Ел Шинауи са обсъдили възможността за разширяване на подписания през 2009-а Меморандум за разбирателство в областта на природния газ.

"България разглежда потенциални доставки на природен газ от Арабска република Египет като възможност за диверсификация не само за нашата страна, но и за региона на Югоизточна Европа", е заявила по време на срещата Петкова. През 2015-а италианската компания ENI обяви откриването на газовото находище Zohr, чиито прогнозни залежи се оценяват на около 850 млрд. куб. метра. Предвижда се то да бъде въведено в експлоатация през тази година. Компаниите ENI и BP разработват и други находища по делтата на р. Нил и прогнозите са, че през 2020-а Египет ще е в състояние да изнася солидни обеми природен газ. До България горивото може да достигне чрез планирания за изграждане терминал за втечнен природен газ в гръцкия град Александруполис - проект в който Българският енергиен холдинг все още обмисля дали да се включи. 

На същия 18 юли енергийният министър е провел среща и с Мурат Хейдаров, изпълнителен директор на "СОКАР Болкан", дъщерна фирма на азербайджанската държавна нефтена компания СОКАР, с която имаме сключено споразумение за доставката на 1 млрд. куб. м природен газ. Подписан е бил и меморандум за разбирателство, като основната цел, поставена в него, е да се проучат възможностите за допълнителни маршрути за доставка на гориво, както и за пренос през България до други пазари от Югоизточна Европа. Азерската компания ще се запознае с техническите и търговските възможности на съществуващата преносна система на "Булгартрансгаз", включително и с бъдещото й разширение например с изграждането на газоразпределителния център "Балкан", за транзитиране на допълнителни обеми природен газ от Южния газов коридор през територията на България.

На19 юли в Букурещ пък бе подписан меморандум за разбирателство за реализацията на вертикалния газов коридор между "Булгартрансгаз" (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и TRANSGAZ (Румъния). Документът ще служи за основа за засилване на бъдещото сътрудничество при анализа на възможностите за изграждане на необходимата газопроводна система за пренос на природен газ до транзитните държави и до европейския пазар от Гърция през България, Румъния до Унгария и обратно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във