Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОЙ ПРИБИРА КОМИСИОНАТА ЗА ГАЗА?

От пресцентъра на Газпром разпространиха късно във вторник (11 март) изненадващо съобщение. Според него при срещата си с шефа на руския енергиен гигант Алексей Милер ръководителите на газовите компании на Казахстан, Узбекистан и Туркменистан са заявили, че с оглед на интересите на националните икономики и отчитайки международните ангажименти по осигуряване на надеждни и непрекъснати доставки на енергоносители, от 2009 г. продажбите на средноазиатски природен газ ще се осъществяват по европейски цени.
Съдейки по обясненията в руските медии, прессъобщението показвало, че Газпром най-накрая се е съгласил да купува цялото количество синьо гориво, добивано в Средна Азия, по формулни цени (т.е. по формулата, използвана от руския газов гигант в дългосрочните му договори с европейските страни). Отбелязано бе също, че договореностите между руската и азиатските компании са с 25-годишен срок, като в основата им са количествата от съответните контракти за 2005 година. На практика обаче каспийските републики нямало да получават европейски цени, тъй като от тях Газпром щял да си приспада стойността на транзита и комисионата си като газов оператор.
Някои наблюдатели все пак смятат, че прессъобщението цели единствено... медийна манипулация. Главно заради преговорите на Газпром с Украйна, които започнаха на 12 март, но е предназначено и за останалите контрагенти на руския енергиен гигант. Обяснението е, че по принцип отношенията на Русия с бившите съветски републики, богати на енергоресурси, се уреждат на най-високо междудържавно ниво и се регулират чрез междуправителствени споразумения. Затова е повече от странно на среща в централата на Газпром да се коментират такива важни въпроси като цени, и то за следващите 25 години.
По експертни разчети цената на средноазиатския газ по никакъв начин не може да поскъпне до европейски нива, тъй като европейският пазар е доста далеч от Средна Азия. Ако вземем например средна цена от 315 долара на 1000 куб. м за Централна Европа, извадим от нея транзитните такси до руско-украинската граница, както и комисионата за крайния продавач (в рамките на 10% от пазарната стойност), ще получим нива от 200-215 долара за 1000 куб. метра. (Такива би трябвало да са числата, които Газпром записва в митническите фактури на руската граница.) Когато пък от тази цена се приспадне таксата за транзит през руска територия (около 40-50 долара за 1000 куб. м), максималната стойност, която могат да получат средноазиатските републики от Газпром, е 150-175 долара за 1000 куб. метра. На всичко отгоре цитираните стойности са доста завишени, тъй като в тях не се включва комисионата за газовия оператор. Тя се начислява директно от Газпром върху покупната цена на каспийския газ. В случая с Украйна, да речем, досега тази комисиона се получаваше от посредника УкрГазЕнерго и по неофициална информация бе около 50 долара на 1000 куб. метра.
Според отлично информиран източник такава комисиона е включена и в доставките за България. След промяната на газовите договорености от 1998 г. наш доставчик вече не е Газекспорт, а нашенското Овергаз. На практика софийското дружество също е собственост на Газпром, но не директно. Официално руският газов гигант държи 50% от него , а другата половина от акциите му са на ямболския Овергаз холдинг. Той пък на свой ред почти изцяло (99%) е собственост на гибралтарската Енерджи Консълтантс Лимитид. Офшорната компания също е на Газпром само че, както се твърди, основната цел на тази схема сега е не част от парите за газа да се отклоняват към частни джобове, както ставаше при Рем Вяхирев, а да се акумулират задгранични средства, както и да се избегне данъчното и митническото облагане на Руската федерация.
Каква точно е комисионата на Овергаз най-вероятно знае съвсем ограничен кръг от ръководството на руския газов гигант. Любопитното е, че на форум в руския сайт oilcapital.ru българското дъщерно дружество на Газпром е определено като боклучава фирма, създадена по времето на Вяхирев и Черномирдин. Коментарите в допълнение са, че Газпром трябва да промени тактиката си в България , за да овладее газовия пазар на дребно. Както показа практиката от последните десетина години, подобна промяна е напълно възможна, но тя би трябвало да бъде поискана от българското правителство. Ще припомним, че в периода на първата българо-руска газова война (1997-1998 г.) основният спор бе около посредника - скандалната рожба на Луканов Топенерджи. След преговори, продължили повече от година и половина, посредникът отпадна и между Газпром и Булгаргаз бяха установени директни търговски отношения. За това настояваше и украинското правителство, като искането на премиера Юлия Тимошенко бе газовите договори на страната й с Русия да преминат директно към Газпром (т.е. посредникът УкрГазЕнерго да отпадне).

Facebook logo
Бъдете с нас и във