Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОЙ НАМИГНА НА БНТ И БНР ЗА РЕКЛАМАТА?

Управляващите поднесоха на двете държавни медии - БНТ и БНР, новогодишен подарък, за какъвто нито един техен шеф през последните години не се осмеляваше да мечтае, а камо ли да си поиска. Изненадата, както повеляваше традицията преди години, когато в страната имаше само една партия, дойде не на Коледа, а на Нова година и бе неочаквана и за тези, които я получиха, и за останалите, които трябва да я плащат.
БНТ и БНР вече могат да продават толкова реклама, колкото и частните радиа и телевизии, личи от извънредния брой на Държавен вестник, излязъл на 29 януари 2005 година. В обнародвания в него Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 година се появи изненадата. Член 86 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ), който урежда правата на държавните и частните медии на рекламния пазар, е редактиран така, че от него отпада изискването БНТ да продава до 15 минути реклама на денонощие и до 4 минути на час, а БНР - до 6 минути на час. От началото на 2006 г. двете медии могат да търгуват с реклама по начина, по който го правят частните радиа и телевизии - да продават до 12 минути на час или до 15 на сто от общото си програмно време, което прави по около 216 минути на денонощие.
В същото време двете държавни медии запазват големия си коз и отколешна привилегия да получават субсидии от държавния бюджет, става ясно след обнародването на Закона за бюджета. За 2006 г. той предвижда телевизията да получи от парите на данъкоплатците около 59 млн. лв.,а радиото - около 36. милиона. През миналата година дотациите за тях бяха в размер съответно на около 51 и на около 34 милиона. Срещу тези пари съгласно изискванията на ЗРТ двете медии са длъжни да създават и излъчват предавания за по-малобройни прослойки от населението - малцинствени групи, социалнослаби и т.н., както и да предават официалните събития и изявления на институциите. Втората причина, поради която държавата даваше пари на БНТ и БНР досега, бе именно защото ограничаваше тяхното участие на рекламния пазар, от който се издържат комерсиалните тв и радиооператори.
Председателят на Комисията по гражданско общество и медии, депутатът от БСП Иво Атанасов поясни, че промените в чл.86 са внесени от Министерския съвет, без да са съгласувани с мнозинството в парламента. Атанасов отказа каквито и да е коментари с аргумент, че сам научава за казуса от медиите. От Министерството на финансите разпространиха информация, че става въпрос за грешка, която ще бъде поправена до дни. Обяснението обаче изглежда малко несериозно. Трудно е да се повярва, че обикновено недоразумение може да извади точно определено количество пари от един джоб и математически точно да ги насочи към друг. Още повече че спорът за тези пари се води, откакто на пазара съществуват държавни и частни електронни медии.
В журналистическите среди се говори, че грешка всъщност няма, а че някой в министерството съвсем целенасочено е направил редакциите и че същият този някой сега внимателно следи реакциите по темата. Според най-жълтата версия целта е отношенията между управляващи и собственици на частни радиа и телевизии да се обтегнат. Втора и като че ли по-правдоподобна теория твърди, че експертите на финансовото министерство са направили доста нескопосан опит да реализират идея на миналото Народно събрание. В неговите последни дни бившата медийна комисия прие поправка във вече споменатия чл. 86 на ЗРТ, с която позволи на БНТ да продава 15, а не само пет минути, какъвто бе законът до приемането на бюджет 2006, в праймтайма. Депутатите от БСП не подкрепиха предложението. Лидерът им в комисията Иво Атанасов поясни, че толкова сериозни промени трябва да се правят в началото, а не в края на мандата на Народното събрание. В крайна сметка текстовете така и не стигнаха до пленарната зала, понеже междувременно парламентарния мандат изтече.
Смята се, че през декември Министерството на финансите се е опитало да приключи започнатото през май. Тезата има само един сериозен кусур. От нея излиза, че експертите във финансовото министерство са доста скарани със законодателната материя. Тя обаче недвусмислено показва, че и бившите, и сегашните управляващи, или поне определени кръгове сред тях, непрекъснато обмислят варианти как да извадят БНТ от финансовия недоимък, в който се намира тя сега. И че повечето им идеи водят към конфронтация с частниците на пазара.
Има и още една, трета версия, която също изисква по-пространно пояснение. Говори се, че грешката с падналите ограничения е продължение на историята за отношенията на БНТ и руската рекламна фирма Видео интернешънъл. Както БАНКЕРЪ вече писа, през ноември групировката заведе дело за един милион лева срещу телевизията за неспазване на договора, подписан между нея и бившия директор на медията Кирил Гоцев през 2004 година. Споразумението не влезе в сила, тъй като срещу законността му се произнесоха няколко институции в държавата. Сред тях обаче не бе Министерството на финансите, което чрез подчинената му Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол постанови, че договорът между Гоцев и Видео интернешънъл не е незаконен. Смята се, че определени кръгове в новия Министерски съвет и в момента работят за каузата на руснаците. Наблюдатели припомнят, че ако правилата за реклама, приети с бюджета, останат в сила и ако Видео интернешънъл успее да легитимира договора си с БНТ с помощта на Темида, евентуални 216 минути рекламно време в държавната телевизия ще направят от руската групировка играч от първостепенно значение на българския пазар.
В крайна сметка където и да се окаже истината, добре е министрите и народните представители да се замислят, преди да гласуват за шанса БНТ да печели повече. Независимо дали става дума за един, два или двадесет пъти над това, което тя изкарва в момента. Хубаво би било те първо да си отговорят на въпроса гарантира ли в момента Законът за радио и телевизия, че допълнителните пари ще останат в сметките на телевизията, а няма да тръгнат към офисите на различните й партньори и доставчици. Не беше никак отдавна времето, когато в БНТ стачкуваха с искане парламентът да затвори кранчетата за източване чрез т.нар конкурси за външни продукции, които по закон тя е длъжна да провежда и които в крайна сметка се оказват едни от най-скъпите пера в бюджета й. Ако депутатите решат да върнат лентата още назад, със сигурност ще си спомнят и колко горещо молеха един бивш директор на Сан Стефано 29 да бъде така любезен и да им каже колко плаща на продуцент с предаване в БНТ и за чия сметка остават разходите, които предаването му всяка седмица прави. И как в крайна сметка същият директор така и не им даде тази информация.

РАЗВРЪЗКА
Председателят на медийната комисия Иво Атанасов е внесъл промени в медийния закон във връзка с рекламата по БНТ и БНР. Внесеният от него текст възстановява разпоредбите на член 86 от ЗРТ. Според тях държавната телевизия има право на 15 минути реклама на ден (4 минути на час и 5 минути в прайм тайма), а търговските оператори могат да излъчват реклама по 12 минути на час.

ПОЗИЦИИ
Асоциацията на частните електронни медии АБРО
АБРО протестира срещу приетите по криминален начин промени в ЗРТ, които позволяват на БНТ и БНР да излъчват реклами със същия обем като частните оператори едновременно с получаването на субсидия от държавния бюджет в размер на близо 100 млн. лева. Това унищожава обществения характер на БНТ и БНР и преднамерено разрушава рекламния медиен пазар. С приетите без никакви дискусии промени се ликвидира конкуренцията, което е в противоречие с ясните правила за рекламирането и субсидирането на медиите, приети от Европейския съюз.

БНТ
Ръководството на БНТ е искало разблокиране на рекламата в праймтайма още при предишния парламент. БНТ няма намерение и желание да се превръща в търговски оператор, защото функцията й е да е обществена българска телевизия. Промяна в рекламата на телевизията би дала възможността на БНТ да получи приходи, с които да продължи да доразвива програмата на Сателитния канал ТВ България, програмите на четирите регионални центрове, както и да продължи техническото си преоборудване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във