Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Кога еврофондовете ще стигнат до най-малките населени места?

Най-големият проблем в развитието на регионите у нас е разпределнието на средствата за инфраструктура и насърчаването на местно производство. Регионалното министерство няколко пъти се зарече чрез балансирана регионална политика и изграждането на добра пътна инфраструктура, която да отговаря на съвременните условия, да заличи "белите петна" на картата. Как обаче ще стане това?

През седмицата правителството обяви въвеждането на нов подход в политиката за управление на регионите за балансирано развитие и увеличаване функциите и правомощията на Регионалните съвети за развитие. Това предвиждат промени в Закона за регионалното развитие, с които се цели създаване на условия за по-балансирано развитие на територията, както и нов, по-адекватен подход към регионалната политика в страната.

Регионалният министър Петя Аврамова обяви на форум на Националното сдружение на общините в сряда, че вече се забелязват промени, а не са малко инвестициите по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.  В тази връзка тя посочи като пример, че развитието на София е немислимо без Северната скоростна тангента, а на Северна и Северозападна  България - без автомагистрала „Хемус“ и модернизацията на пътя Видин – Ботевград. 

В момента с ресурс от 1.6 млрд. лв. се обновяват 39 големи и средни български града. Със средства от „Региони в растеж“ бяха ремонтирани десетки улици, булеварди и пътни връзки. Без финансирането по оперативната програма, общините трябваше да реализират тези проекти със собствени сили и средства. С близо 370 млн. лв. по оперативна програма "Региони в растеж"  2014-2020 бяха създадени три Фонда за градско развитие, които заедно с привлечените средства управляват около 600 млн. лв. и в момента общините могат да получат нисколихвени кредити и банкови гаранции от Фонда на фондовете за подобряване на градската среда, както и за проекти в сферата на туризма и културното наследство. Заедно с бизнеса те могат да участват и в създаване на нови икономически зони, които ще генерират работни места и растеж.

Новата програма за развитие на регионите, която ще разполага с приблизителен ресурс от около 3 млрд. лв., подходът ще бъде сменен. „Проектите ще бъдат фокусирани не върху отделни общини, а върху нуждите и спецификите на всяка област и оползотворяването на нейните ресурси. Така най-сетне ще се избегнат т. нар. бели петна и финансирането ще може да достига и до най-малките населени места. Ще се подкрепя развитието на районите на база спецификите и потенциалите за развитие на конкретните територии без значение на административно-териториалните граници. Важно е всеки регион да се обедини около няколко ключови приоритета. Ще бъдат подкрепени такива проекти, които се генерират на принципа отдолу-нагоре - отчитат нуждите на хората по места и с изпълнението си биха решили проблеми на по-голяма част от региона“, коментира Аврамова. 

На седмичното си заседание правителството отпусна 483 млн. лв. за изграждане на участъка на АМ „Хемус“ от Велико Търново до Буховци с дължина близо 89 км. Това е последният участък от магистрала „Хемус“, който не е обезпечен със средства и не е включен в миналогодишния транш, който е осигурен по специална сметка на регионалното министерство за участъка от Боаза до Велико Търново. Средствата представляват реално първият транш за строителство на отсечката, като в следващите години – между  2020 - 2022 г. правителството трябва да допълни сумата с нови постановления до достигане на сумата от 1,380 млрд. лева. Също така близо 280 млн. лв. се отпускат от  държавния бюджет на министерството, респективно на Пътната агенция,  за изграждане и разплащане на обекти от републиканската пътна мрежа – единият от участъците на магистрала „Европа“ и тунел „Витиня“. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във