Банкеръ Daily

Управление и бизнес

КНСБ: Предложените в законодателен вид мерки са крайно недостатъчни като обхват и парична стойност

Въпреки усилията и крайните положителни промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение КНСБ е загрижена, че с приетите първи мерки законодателят не оползотворява в достатъчна степен съществуващи възможности за подкрепа на предприятията и работещите, които ще бъдат силно затруднени и ограничени от създалата се ситуация. Това съобщиха от прецентъра на организацията, посочвайки мерките, които Конфедерацията предлага във връзка с преодоляването на негативните ефекти от заразата с COVID-19 върху икономиката и пазара на труда.

КНСБ счита, че предложените в законодателен вид и дискутирани в общественото пространство мерки по финансовата мярка са крайно недостатъчни като обхват и парична стойност. Според синдикатите новата фискална траектория трябва да бъде ориентирана освен към средния и дребен бизнес, а и към подкрепата на структуро-определящите отрасли, които ще гарантират стабилен растеж, високи доходи и стабилизиране на социалните системи.

"ЕК даде ясен знак, че насърчава по-голяма свобода на националните правителства в определянето на мерките, обема и начина на тяхното финансиране, като даде възможност средства от ЕСФ да бъдат пренасочвани към превенция и борбата с коронавируса в зависимост от конкретните потребности и приоритети на държавите членки. Тази политика бе потвърдена и от следващата стъпка – активиране на общата предпазна клауза в Пакта за стабилност и растеж", посочват от синдикалната организация. Според тях България (най-бедната в Европа и в същото време пример за прилежно спазваща фискалната дисциплина държава) трябва в максимална и разумна степен да използва тази възможност за оптимизиране на финансовия ресурс, казвайки, че поради наличието на валутен борд фискалната политика в нашите условия би могла да бъде доста ефективна.

КНСБ посочва, че е необходим незабавен, амбициозен и координиран политически и икономически отговор чрез инструментите на фискалната политика по примера на останалите засегнати страни. Предварителните оценки на ЕК показват, че общата фискална подкрепа за отделните икономики трябва да е значителна. Официалната препоръка към страните членки е прилагане на фискални мерки на стойност средно от около 1% от прогнозирания БВП за 2020 г., изключвайки от тази сума действието на автоматичните стабилизатори, които трябва да работят пълноценно и отделно от допълнителните мерки. В позицията се уточнява, че такива са препоръките и на МВФ с цел овладяване на стагнацията в разумни норми, тъй като тя така или иначе предстои, според повечето световни анализатори.

"Ако следваме средния темп на допълнителни средства като дял от БВП, който отделят останалите икономики, и се съобразим с препоръките на ЕК, България би трябвало да отдели средства за възстановяване на икономиката в размер не по-малко от 1% и не повече от 1,5 на сто от БВП.  Това означава средства в интервала 1,2-1,8 млрд. лв., които да бъдат преразпределени през инструментите на фискалната политика за подпомагане на бизнеса, работниците и служителите. Това са съвсем друг тип мерки, които следва да се договорят със социалните партньори и да се прилагат паралелно с т.нар. автоматични стабилизатори, съобщават от КНСБ.

По повод мярката за 60% компенсация и проекта за ПМС, КНСБ припомня урока от палиативната мярка за компенсиране дохода на работника при преминаване на непълно работно време, прилагана по време на предишната икономическа криза (от 2009 г.). "България не бе сред страните с най-голям спад на БВП, но за две-три години загубихме над 400 хил. работни места (около 16% от заетостта). Подобен повторен удар при настоящата демографска криза и острия недостиг на работна сила би бил катастрофален за пазара на труда", посочват синдикатите.

Според тях обхватът на действие на проекта на ПМС е силно стеснен – търговия на дребно, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм, култура и спорт. Приложен е подходът – въвеждайки извънреден режим, държавата ограничава или спира горепосочените дейности, затова само те са обект на компенсиране.

Всички производства, които понасят щети поради пазарни причини, са извън обхвата. В основата на тези пазарни обстоятелства пак е пандемията, но пряка вина държавата няма - поне такава е логиката на постановлението, отбелязват още от КНСБ. "Съществува обаче и такава категория промишлени предприятия, които поради спецификата на производствения процес, не могат да изпълнят изискванията за въвеждане на строги предпазни мерки от зараза. Пряко и косвено засегнатите фирми и предприятия са много повече", се казва в позицията.

Ето и какво точно предлагат от КНСБ:


  1. Списъкът с икономическите дейности в Приложение 1 да се прецизира и допълни в контекста на изказаните от нас съображения.

  2. Мярката за компенсация да се прилага за всички предприятия от индустрията, които отбелязват минимум 20% спад на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите по чл.4, в сравнение със същия период на предходната година.

  3. Да отпадне условието в чл. 2, т.3 – право на компенсация да имат работодатели, които са преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала, а компенсация да е дължима за всеки работник и служител с преустановена работа.

  4. Да се прецизира механизмът за контрол върху работодателите дали изплащат пълния размер на трудовите възнаграждения и по какво ще се съди за изплащането на пълното възнаграждение (как се определя пълното и от кого). Трябва да се предвиди и процедура за обжалване на решенията.

  5. Да се разработи схема на подкрепа на предприятията, които в периода на извънредно положение принудително намаляват производствения обем и въвеждат непълно работно време за наетите. Такава схема може да бъде финансирана през ОП РЧР, като на хората се изплащат компенсации заради намаленото работно време.

  6. Правителството да осигури необходимото и разумно фискално пространство, което да даде възможност за по-пълно компенсиране на понесените щети от физическите и юридическите лица и да подкрепи един по-безболезнен и по-бърз изход от настоящата безпрецедентна ситуация.

  7. МФ да направи необходимите разчети при различни варианти и сценарии, като ги представи на социалните партньори за обсъждане и приемане на цялостен пакет от мерки, гарантиран със съответните финансови ресурси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във