Банкеръ Daily

Управление и бизнес

КНСБ не подкрепя за 2023-а границата на бедност да е 504 лева

Служебното правителство предлага границата на бедността за 2023 г. да се увеличи на 504 лева или с 22% спрямо тазгодишната, която е 413 лева. Това стана ясно след днешното заседание на Тристранния съвет за сътрудничество, в чийто състав влизат служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров и представители на синдикати и работодатели.

Лазаров подчерта, че тези 22% увеличение на линията на бедността значително ще изпреварят инфлационните процеси. Той е оптимист, тъй като по данни на Националния статистически институт равнището на инфлацията през август 2022 г. спрямо същия месец през 2021 е 17.7%, от друга страна средногодишната инфлация е 11.7%, а натрупаната от началото на годината инфлация е 12.6 процента.

Втората мярка, която днес Тристранката е разгледала, е свързана с наредбата за работното време, почивките и отпуските и наредбата за паричните помощи от Държавното общественото осигуряване. Основните изменения в двата документа са свързани с вече приетите и транспонирани директиви в областта на родителските отпуски и възможностите на бащите да участват в отглеждането на децата си.

"Така и бащите ще могат да ползват отпуски за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст" - отбеляза Лазаров. Накрая той добави, че по време на срещата е била разгледана и нормативната уредба за така нареченото разположение и дежурство, както и начините за неговото отчитане и заплащане.

От КНСБ Любослав Костов обяви, че конфедерацията не подкрепя размера на линията на бедност да е в размер на 504 лева, тъй като тя е изчислена по методика, при която не се отчита инфлацията в малката потребителска кошница. А в нея влизат онези стоки, които хората около линията на бедност най-често купуват. По изчисления на Костов, ако и този компонент се вземе предвид, линията на бедност трябва да е 541 лева, а не 504 лева.

По отношение изчисленията на инфлацията, за които говори служебният министър, Костов бе категоричен, че структурата на потреблението никога не е била ориентирана към средната инфлация, а към инфлацията на конкретни стоки, а при някои от тях ръстът е над 20 процента.

Мария Минчева от Българската стопанска камара, която тази година координира дейността на организациите в Асоциацията на българските работодатели в България, посочи, че те подкрепят предлаганата методика от Министерството на труда и социалната политика за линията на бедност, която напълно отговаряла на методиката, променена през миналата година и при която се използвал един по-всеобхватен критерий - SILC.

По отношение промените в наредбите за работното време, почивките и отпуските от КНСБ са на мнение, че първо трябва да се регламентира сумираното изчисляване на работното време съгласно европейското законодателство – директиви и конвенции.

Тук представителят на КНСБ цитира европейското законодателство, според което сумираното работно време трява да бъде максимум 52 часа, а в България става дума за 56 часа, заради което те не са подкрепили предлаганите текстове.

Позицията на КНСБ е, че сумираното изчисляване на работното време трябва да се прилага само в производството с непрекъсваем процес на работа, а в България то се приема и прилага навсякъде. И именно това е предпоставка за злоупотреби и в работното време, и в заплащането, и в неговото отчитане. От КНСБ обявиха, че ще потърсят отговорност от институциите, защо не са приложили европейското законодателство в Кодекса на труда.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обяви, че те подкрепят линията на бедност да стане 504 лева, с ясното съзнание, че изчислението по новата методика може да стане факт само при редовен парламент. Ето защо те ще настояват за промяната й от следващото правителство.

По отношение на наредбите, свързани с почивките и отпуските, Ваня Григорова също обърна внимание на сумираното изчисляване на работното време. По думите й това означава работникът да работи повече от нормалното работно време за месец, като не му се заплаща за извънредния труд, а той се компенсира през следващия месец.

"Това натоварва организма, но се позволява" - обърна внимание Григорова и допълни, че сумираното изчисляна на работното време трябвало да се ограничи само до определени сектори, а не до всички. И тези сектори, до които трябва да се ограничи, трябва да са само онези, където дейността чисто технологично не може да се спре. Ето защо от КТ „Подкрепа“ ще сигнализират Европейската комисия, че в случая България нарушава директивата, която определя начините за прилагане на сумираното изчисляване на работното време.

Григорова даде и конкретен пример, с който искаше да обоснове намесата на Европейската комисия. В рамките на кампанията за повишаване на безопасността на пътищата една от мерките е въвеждане на сумирано изчисляване на работното време в Изпълнителната агенция "Мобилна администрация".

Това означава, че с безкрайно недостатъчните кадри, с които Агенцията разполага - а именно 120 човека за цялата страна, тя ще трябва да обезпечава денонощния контрол по българските пътища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във