Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЛИНИЧНИТЕ ПЪТЕКИ МЪЧАТ И СОФИЙСКИТЕ БОЛНИЦИ

Столичните общински болници затъват в дългове и независимо дали градската управа ще ги подпомогне с някой и друг милион, задълженията ще продължат да заплашват дейността, а дори и съществуването на някои от тях. Шестте общински болници вече дължат над 9 млн. лева. По-голямата част от тях са за медикаменти и консумативи и до края на 2005-а сумата ще надхвърли 11 милиона. За разлика от медицинските и диагностично-консултативните центрове, които се финансират изцяло от Националната здравноосигурителна каса, болничните заведения не могат да покрият всичките им разходи със средствата, получавани от касата и от здравното министерство.
Според нас болниците се управляват правилно, а задълженията се натрупват естествено при такъв начин на финансиране - по клинични пътеки с нереални цени, смята доц. Стоян Чакъров - председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Столичния общински съвет (СОС). Въпреки че Законът за лечебните заведения (чл. 100) разрешава отпускането на субсидии и за общински лечебници, през 2004-а държавата разпредели 60 млн. лв. за покриване на дълговете на своите болници, но не и на общинските. От 2001-ва кметството сключва с тях договори за дейност, въз основа на които им превежда по около 10 млн. лв. годишно. Но през миналата година тези договори не са изпълнени 100% и общинските болници започват 2005-а със задължения.
За капак през 2005 г. методиката за финансиране на Министерството на здравеопазването отне правото на софийските лечебни заведения да получават средства за извършване на спешна помощ. При категоризацията им те са попаднали в IV група, а министерството плаща за спешни легла само на университетските болници от I група и на областните от II група. Това принуждава мениджърите им да компенсират спешната дейност със средства от клиничните пътеки.
Състоянието на столичните болници е доста тревожно. В общината има пари и от здравната комисия настояваме да се дадат 5.162 млн. лв. за покриване на дълговете им. Но се чуха гласове, че няма правна възможност. Ако не се покрият тези задължения, те ще продължат да се трупат и догодина, защото са формирани от дейност и няма как да бъдат компенсирани, твърди общинският съветник от ДСБ д-р Атанас Кундурджиев. Председателят на общинската Комисия по финанси и бюджет Иван Нейков пък обясни пред БАНКЕРЪ, че преди да се стигне до гласуване на подобни предложения, трябва да се видят вътрешните възможности на общинската здравна система.
Не мога да си обясня абсурда. Веднъж държавата предизвиква натрупване на дългове чрез въведената неправилна схема на недофинансиране, след което вижда финансова нередност, ако общините предоставят средства на болниците си - възмущава се доц. Чакъров. - Ние искаме самостоятелните болници да намалят задълженията, с които влизат в 2006-а, защото това, което ни очаква през следващата година, е още по-неясно и заплашително. Когато болничното финансиране ще се извършва изцяло от здравната каса, дълговете ще са още по-големи.
Според д-р Атанас Кундурджиев лечебниците в София ги очаква тежка година. Проблем създавали и управлението и контролът, осъществявани от Столичния медицински холдинг (СМХ). Болниците са включени в Закона за обществените поръчки и са длъжни да провеждат търгове, докато холдингът е регистриран само по Търговския закон и това е вратичка, която му дава възможност да не провежда търгове, смята общинският съветник. По неговите думи възникването на холдинга е обезсмислено от самото начало. Смисъл има единствено за тези, които са го създали, ако целят приватизация на дъщерните дружествата, а това е много вероятно. Д-р Кундурджиев предупреждава също така, че от следващата година е твърде възможно общинските диспансери и болници за рехабилитация да не получат пари за държавно делегирани дейности, защото са в структурата на столичния холдинг. При всички положения Министерството на финансите няма право да финансира търговски дружества, освен ако не са регистрирани и по Закона за лечебните заведения.
Изпълнителният директор на СМХ д-р Татяна Василева изтъкна пред БАНКЕРЪ, че в холдинга не искат да продават или да докарат до ликвидация дружествата, а да узнаят реалната стойност на капитала. Не бива да се стига до дългове от 22 млн. лв. - допълва тя. - През миналата година Първа градска болница отчете 9 хил. лв. печалба, но това бе грешка. Двете специализирани АГ-болници наистина са на печалба, но при тях са по-малко тежките, скъпи дейности, каквито често се извършват в многопрофилните лечебни заведения. Според нея ролята на холдинга е да разпределя евентуалната печалба между дъщерните дружества така, че да подпомогне губещите.
За да има съпоставимост и за привеждане в съответствие с приетите нормативи за счетоводство и данъчен контрол, СМХ налага и единна счетоводна политика. При изработването на консолидирания отчет видяхме голям зор, защото до този момент всяко дружество имаше своя счетоводна политика. Законът ни задължи да направим преоценка на сградите по Национален счетоводен стандарт №16 и се оказа, че някои са силно подценени, а други са надценени, подчертава Василева. За пример тя посочи Четвърта градска болница, апортирана в капитала на СМХ с доста висока стойност заради скоро направен ремонт за около 4 млн. лева. Същевременно сградата на АГ-болница Шейново е оценена едва на 400 хил. лева. Любопитни неща излизат наяве и при запознаване с данъчните оценки на сградите на Диагностично-консултативните центрове. Оказало се, че ДКЦ VIII, чиято сграда е апортирана в капитала на холдинга за 200 хил. лв., е с данъчна оценка 1.7 млн. лева. Различните счетоводни политики досега са позволявали някои от здравните заведения да начисляват високи амортизации, за да си намалят печалбата, а други - да правят обратното, за да я увеличат.
От медицинския холдинг заявяват още, че повече от една трета от доболничните центрове са декапитализирани през 2004 година. От 19 декември тази година започват конкурсите за директори на бившите поликлиники, с изключение на четиринайсто и двайсет и второ ДКЦ, които са дадени на прокуратурата, защото попадат не само под рубриката за недобро управление.
Притиснати от финансовия недоимък, столичните болници рано или късно ще стигнат до неизбежно преструктуриране. Шефовете на СМХ твърдят, че това ще стане след анализ и съгласуване със здравните институции, но отсега е ясно, че ще се започне от дейностите, които се дублират в рамките на холдинга. Нужна е специализация на лечебните заведения. А дали преструктурирането ще се извърши през следващата година, ще реши Столичният общински съвет. Холдингът само ще предостави анализ, факти и предложения, казва д-р Татяна Василева. Нейното становище е, че в момента системата на финансиране залага загуба на работещите лечебни заведения - доболничните се спъват чрез регулативните стандарти, а болниците - чрез недофинансираните клинични пътеки. От друга страна, изпълнителният директор на Столичния медицински холдинг прекрасно знае, че Търговският закон не прощава и когато в резултат на хронични загуби се премине определена граница на декапитализация, идва ликвидацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във