Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЛАСАЦИЯ ЩЕ РЕДИ УНИВЕРСИТЕТИТЕ ДОГОДИНА

Национален рейтинг, който да подреди най-добрите висши училища в страната и да увеличи държавното им субсидиране, ще изготви просветното ведомство до края на следващата година. Новината съобщи през седмицата ресорният министър Даниел Вълчев след кръгла маса за сътрудничеството между висшето образование и бизнеса. Проектът ще се финансира с около 500 хил. евро по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, а първият модул от рейтинговата скала се очаква да бъде завършен до лятото на 2009-а.
Критериите, по които университетите ще се подреждат в класацията, още се обсъждат, но образователното министерство държи оценката да зависи от научните им постижения. По думите на Вълчев това ще отвори поле за изява на младите учени и ще позволи на академичните среди да участват в програми и проекти за финансиране на научни изследвания. За да мотивира учебните заведения, ведомството е готово през 2009-а да отпусне допълнителни 10 млн. лв. на онези от тях, които решат да развиват научна дейност.
Междувременно академичните среди получиха общо 36 млн. лв. от излишъка, като 25 млн. от тях ще отидат в университетите, а 11 млн. лв. ще ползва Българската академия на науките. Парите за висшите училища ще бъдат похарчени основно за закупуване на научна апаратура, за ремонт на сгради или студентски общежития. От предвидените средства за БАН с 5 млн. лв. спешно ще се ремонтира Етнографският музей, още толкова ще бъдат похарчени за научна инфраструктура, а с останалия милион ще бъде проектирано бъдещото академично градче, обещано от премиера Сергей Станишев. Строежът му се очаква да започне догодина, а намеренията са в него да живеят млади учени.
Останалите реформи са свързани с преработването на програмите за обучение във висшите училища. Влачим курсове, които са остарели, а после се чудим защо студентите не са мотивирани, обобщи министърът. Неговото становище е, че немалка част от учебните програми се одобряват, за да се осигури работа на някои преподаватели. По същия начин се създават и цели специалности, които реално не предлагат нови знания, но привличат студенти и увеличават доходите на университетите и учителите. Практиката съществува, защото университетите получават субсидия в зависимост от броя на приетите студенти, но колкото повече се увеличава броят им, толкова по-ниско става качеството на обучението, призна заместник-ректорът на Техническия университет в София доц. Румен Пранчов. По думите му висшето училище догодина няма да приема повече студенти, за да наблегне на по-качественото обучение.
В крайна сметка именно липсата на качество се оказва пречката, която спъва взаимоотношенията между висшето образование и бизнеса. Компаниите са недоволни, че студентите завършват курсовете си некомпетентни, а университетите обвиняват фирмите, че не желаят да работят с тях. Директорът на отдела за човешки ресурси в Глобул Соня Славчева отбеляза, че младите специалисти нямат трудови навици и очакват, че дипломата автоматично ще им осигури работа на ръководна позиция. В същото време изследване сред работодателите за нагласите им към висшето образование показва, че 18% от новоназначените IT специалисти и прависти действително получават добри възнаграждения, които не падат под 900 лева. С подобни месечни доходи са също 16.2 на сто от младите инженери, 15.5% от прохождащите медици и фармацевти, 9.4 на сто от дипломиралите се икономисти и 8.3% от завършилите хуманитарни науки. От своя страна 59% от анкетираните работодатели преценяват, че знанията и уменията на назначените от тях студенти са на средно ниво, а други 45 на сто твърдят, че те са под средното ниво за Европейския съюз. От всички запитани 21% очакват това ниво да падне през следващите пет-шест години, а 43.2 на сто смятат, че то ще се запази същото. Оптимистите, които оценяват младежите високо, са 17.9 процента от анкетираните, а 30.3 на сто вярват, че нивото им все пак ще се повиши в бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във