Банкеръ Daily

Председателят на Браншовата камара по машиностроене инж. Илия Келешев пред "БАНКЕРЪ":

Като бранш отдавна изпаднахме от каручката на Господ

Инж. Илия Келешев е роден в 1945 г. в Панагюрище. Завършил е механотехникум в Пловдив и машинно инженерство в Техническия университет-София през 1969 година. Специализирал е в областта на мениджмънта, системите за управление на качеството и опазване на околната среда. Работил е и в материалното производство, и в държавната администрация. От учредяването й през 1991 г. досега е председател на Браншовата камара по машиностроене.

 

Г-н Келешев, как се отрази корона кризата на вашия бранш? Ако се съди по публичните ви реакции, не сте сред най-пострадалите. За разлика от хотелиерите, ресторантьорите, барманите и театралите, вас никакви ви няма в медиите, не се е чуло и да сте организирали дори символичен протест някъде...

Оцеляваме. Предимно със собствени сили и средства. Едва ли има човек, който да не знае, че автомобилостроенето бе един от най-сериозно пострадалите отрасли, и то още в началото на пандемията. Най-тежко беше през периода март-май 2020 г., когато гигантите започнаха да затварят локалните предприятия за сглобяване на автомобили. Това доведе до верижна реакция, която затвори стотици хиляди фирми, произвеждащи части за автомобили. 

Не по-малко тежко беше положението и в другите сектори на машиностроенето. В сравнение с 2019 г., браншът приключи пандемичната 2020-а със спад от около 12 процента. За разлика от кризата, която ни връхлетя внезапно и нанесе опустошенията си светкавично, възстановяването ще е доста мъчителен процес. Въпреки постепенното съживяване на бранша след юни м.г., през първото тримесечие на 2021 г. растежът спрямо същия период на нормалната 2019 г. е незначителен - едва 1.5 на сто.  

А защо не протестираме и не защитаваме публично интересите си? Първо - не ни е в природата, и второ - защото няма никакъв смисъл...

Защо да няма смисъл? Нали все пак машиностроенето е отрасъла, който би трябвало да изнесе задаващата се високотехнологична и "зелена" революция?

По света може и да е така, но в България си живеем някакъв си собствен живот. Имахме наистина много сериозни традиции в машиностроенето, но днес сме на светлинни години от тях. След промените през 1989 г. бяхме анатемосани - незнайно по какви причини - и отрасъла бе унищожен в буквалния смисъл на думата. Тогава в различните подсектори работеха над 500 000 души, днес те са около 5 пъти по-малко. Стигна се дотам, че днес машиностроенето не фигурира в сайта на Националния статистически институт не като отрасъл, подотрасъл или семеен бизнес, а като най-обикновена дума.

Но нали откакто влязохме в Европейския съюз преди 14 г., всички управляващи се хвалят с постоянното привличане на чуждестранни инвеститори?

Обнадеждаващо е, че "долу" - на терен, картината вече е по-различна. Появиха се български предприемачи, мотивирани да се развиват в машиностроенето,  започнаха да идват и чуждестранни инвеститори. В момента все още не разполагаме с точни данни за размера на щетите от пандемията в сектора, но в края на 2019 г. броят на заетите при нас беше над 134 000 души, а продукцията надхвърляше 10% от БВП на страната! Едновременно с това обаче продължаваме да сме на опашката дори сред балканските държави.

Не е ли малко странно хем отрасълът да се съживява, хем затъването му да продължава? 

Изглежда странно, но не е. Отрасълът се съживява заради бизнес ината на собствениците и инвеститорите, но положението му продължава да е незавидно заради липсата на смислена държавна политика, съобразена със съвременните тенденции и подчинена на борбата със сивата икономика.

Според официалната информация, България всяка година сваля сивата икономика с по два-три процента. А това въобще не е вярно - цели сектори са в сенчестия бизнес, а държавата губи милиарди годишно. 

Управляващите непрекъснато се хвалят, че от влизането ни в ЕС през 2007 г. в машиностроенето се изливат милиони по оперативните програми. Няма такова нещо. Машиностроителите имат достъп до европейско финансиране основно по Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" и по линия на социалната политика. Няма да си крия душата.

През последните четири години, единствено Министерството на икономиката - особено, когато министър беше Лъчезар Борисов - прояви интерес за насърчаване и развитие на "нашия" бизнес. Откриваха процедури за технологична модернизация, т.е. за вкарване на най-съвременна техника и технологии в българските фирми, финансираха от време на време процедури за иновации, защото без иновации не може да свършим нищо по "Индустрия 4.0". (Става дума за прословутата „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия“, която е одобрена с Протоколно решение № 37 от 30 август 2017 г. на Министерския съвет и която трябва да стане основа за разработване на Стратегията за участие на България в Четвъртата индустриална революция - бел. ред.)

Отношенията ни със социалното министерство винаги са били зле. Не знам колко пъти сме писали до министъра на труда и социалната политика, но никакъв ефект. Там имаше една заместник-министърка, която беше известно време и министър, а сега е председател на Икономическия и социален съвет (за Зорница Русинова става дума - бел. ред.). Тя непрекъснато се правеше, че не разбира за какво й пишем и си затваряше очите. По същия начин се правеше, че не разбира и последната социална министърка на ГЕРБ (Деница Сачева - бел. ред.). Така че, ако това неглижиране на машиностроителите продължи и по време на следващото редовно правителство, ще се видим принудени да потърсим съдействие от Европейска комисия.

Като споменахте "Индустрия 4.0", до каква степен фирмите в бранша отговарят на изискванията, заложени в Концепцията за цифрова трансформация на българската индустрия?

Изоставаме! В момента като основна причина се сочи невъзможността за заделяне на средства в условията на криза. И по-точно - в прекратяване на процедурите по Програма "Иновации и конкурентоспособност" и пренасочване на парите за финансиране на мерките за борба с последствията от коронавируса. Това накара доста фирми да забавят въвеждането на изискванията на „Индустрия 4.0“, с което те на практика стопираха и своето развитие. Малко вероятно е процедурите за европейско съфинансиране на предприятията, с цел тяхното технологично обновление и внедряване на иновативни технологии, да бъдат отворени по-рано от есента, така че за излизане от "технологичната дупка" можем да говорим едва през първата половина на 2022 година.

А ако изведнъж получите всички необходими пари, с какви кадри ще участвате в Четвъртата индустриална революция, след като от две десетилетия "вашите" предприемачи постоянно се оплакват от хронична липса на дипломирани инженери и техничари със средно образование?

Проблемите с кадрите са тревожни. Редица ръководители споделят, че няма желаещи за работа в машиностроителните фирми, особено ако длъжностите изискват професионална квалификация, средно или висше образование. Затова една от основните ни задачи винаги е била да помагаме за по-качествено обучение и осигуряване на кадри, но от година на година тази задача става все по-трудна. Демографската криза е факт, постоянното намаляване на учениците и студентите също. Това води до спад в популярността на "машиностроителните" специалности във висшите училища, води и до отлив на желаещите да учат в техническите специализираните гимназии. Все повече и повече липсват кадри със средно специално образование, които притежават сериозни и задълбочени знания и познания. От една страна, учениците не усвояват дори 20% от учебния материал, а от друга - учителите в професионалните гимназии ги пускат да завършват, защото порочната политика "Парите следват ученика" продължава да господства. На много места има вечерно обучение, на което учениците не ходят, но накрая си получават дипломите. За съжаление и в някои университети е така - купуват се не само семестриални заверки, но и дипломи за завършено висше образование.

Какви са пътищата за преодоляване на тези проблеми?

Като гледам що за хора влизат в парламента и министерствата - никак не ми е ясно как може да бъде променено това положение. Индивидите по върховете на властта нямат вътрешното убеждение, че трябва да бъдат честни, че са на постовете си не заради кокала. Оттам започват всички проблеми в системата и по веригата надолу.

Ще ви дам един пример. Като цяло, характерът на машиностроителното производство не позволява прояви на сива икономика, защото най-малко в 75% от случаите строшена машина означава смърт или осакатяване за цял живот. В този смисъл, фирмите от сектора са сред най-потърпевшите от сивата икономика.

Квалифицирани кадри напускат и отиват да си вадят хляба там, където основната им заплата не е много по-висока, но на ръка им се доплаща доволно и предоволно.

Работодатели системно укриват доходи и пестят от осигуровки, но национално представителните работодателски организации въобще не се интересуват от това и постоянно тръбят, че сред техните членове няма сива икономика. Единствено АИКБ се опитва да върши нещо, но и тя не хваща бика за рогата. Толерирането на конкретни фирми от определени кръгове продължава да си съществува. Нееднократно предлагаме конкретни мерки, но не срещаме подкрепа от никого. За правителството - в лицето на Министерството на труда и социалната политика - този проблем сякаш изобщо не съществува.

Означава ли това, че машиностроенето като отрасъл е отпаднало и от Плана за възстановяване и развитие?

За съжаление, струва ми се, че една голяма част от парите по т. нар. „Зелен пакт“ ще отидат в енергетиката, строителството и санирането, така че обстановката за редовия машиностроителен бизнес никак не е добра. Или по-скоро - не беше добра до днес. Надяваме се след изборите на 11 юли облаците да се поразпръснат и на нашата улица също грейне малко слънце.

 

Разговора води: Елена Кирчева

Facebook logo
Бъдете с нас и във