Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Катарзис и абсурд видяха депутати в бюджетната комисия

По време на втората част от обсъждането на второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на страната председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански предложи приходите да бъдат увеличени с 760 млн. лева.

По думите му това е постижимо, а освен това той припомни миналата актуализация – тогава те увеличили приходите с около 300 млн. в актуализацията и до края на годината те били многократно надвишени - станали около 800 млн. лева.

„И то при положение, че миналата година нямаше такъв темп на инфлацията, какъвто има през тази година. Пропорцията между вноса и износа е променена, но в същото време вносът продължава да се покачва. Също така виждаме, че дефлаторът има къде още да расте и може спокойно да стигне 12.5, заради което можем да очакваме и повече приходи от ДДС, което прави и постижимо приходите да са 760 млн.лева“ – обясни Каримански.

Вицепремиерът Асен Василев бе категоричен, че от Министерството на финансите не регистрират подобен дефлатор и помоли Каримански да сподели своя модел, при който да покаже откъде ще дойдат въпросните 760 млн. лева. След това сподели притесненията си: „Според Закона за публичните финанси, ако тези приходи не се съберат, това означава, че Министерството на финансите е задължено да налага лимити за харчене на всички първостепенни разпоредители. Заплатите няма да бъдат ограничени, но ще бъдат замразени плащанията към бизнеса като издръжка и всякакви други плащания за капиталови разходи. И това замразяване ще продължи, докато не се приеме и не започне да се изпълнява бюджетът за 2023 година. Това би изложило на риск фирмите, които работят с правителството и би превърнало правителството в много лош платец през последната четвъртина на годината“ – предупреди Асен Василев.

Депутатът от ДПС Петър Чобанов обясни, че в работна група народни представители от комисията обсъждали проблема и дори стигнали до възможността приходите от ДДС да се увеличат на 900 млн. лева.

Красимир Вълчев от ГЕРБ „надцака“ колегата си – обяви, че според тях БВП ще бъде поне 155 млрд. лева - т.е. 3% по-висок от това, което номинално са заложили от Министерството на финансите. От ГЕРБ очакват, че това ще се дължи на по-високия дефлатор, който ще бъде 14.5 процента.

„Има занижена амбиция за събираемост. Знам, че Министерството на финансите е длъжно да си осигури известен комфорт и прогнозата им трябва да бъде леко консервативна, отколкото леко оптимистична, но целта е икономиите да не се харчат самоцелно и те да могат да покрият минимум един процент от общите разходи – респективно от приходите“ – обясни Вълчев.

Йордан Цонев от ДПС направи уговорката, че ще се опита да не влиза в макроикономически спор с министъра на финансите, но приема неговата теза. „Отива на министъра на финансите да е консервативен в приходите – отива ни и на нас да се опитаме да видим перспективата“ – започна Цонев, след което обясни на министъра, че при сегашното гледане на бюджета се очертава консенсус по всички мерки, които той предлага, но с разширяването им с още около 700-750 млн. лева.

„Има ли риск за фиска? Аз твърдя, че няма никакъв риск. Дори за нас не съществува риск за дефицита, макар че моето лично становище е, че дори и да съществува такъв,, нищо не ни пречи в края на годината да го коригираме с половин процент или с колкото е нужно, предвид това, че и днес ние имаме най-ниския дефицит в целия Европейски съюз“ – обясни Йордан Цонев.

Проф. Румен Гечев от БСП обясни, че по отношение на дефицита дяволът е в детайлите и трябва да се разбере в какви групи стоки вносът расте – ако е в енергийните носители, то поради стремглавото увеличение на цените, те правят данъчни облекчения и акцизи, което ще доведе до намаляване на приходите.

Освен това, когато вносът расте, фалират български фирми и те няма да могат да плащат данък доходи и данък печалби.

„За да можем да направим преценка, трябва да видим конкретните числа. Но независимо от тях, не ми е известно да има такава политика по света, където правителствата да си стимулират увеличението на вноса, за да си решават фискални проблеми. Причината е, че последиците са тежки – и в средносрочен и в дългосрочен план“ – предупреди проф. Гечев.

Вицепремиерът Василев също от своя страна предупреди, че ако дефлаторът достигне 12.5, това би означавало драматично увеличение на цените на храните през септември, октомври, ноември и декември.

Той призна, че по отношение на цените на електроенергията, цените са достигнали пик и най-вероятно няма да се качват повече нагоре. Единствената въпросителна е в цените на петрола – разчетите са заложени при сто долара на барел и ако те драматично се вдигнат, това може да доведе до допълнително увеличение на енергоносителите.

„Но основният инфлационен фактор е увеличението на цените на храните, при който той зависи изцяло от политиката, която ЕС ще приеме на база общото общностно движение на зърното най-вече на евентуалното налагане на ограничения на износа извън общността. Като цяло имаме разработен и силно негативен сценарий, който би довел до свиване на БВП за сметка на инфлацията“ – обясни Асен Василев.

По отношение на ДДС при внос финансовият министър отбеляза, че е отчетено, че през първите шест месеца тази година имаме значително увеличено възстановяване на ДДС по линията на вноса. Тези възстановявания са с 50-60% повече от общите плащания по възстановяване, които са били наблюдавани миналата година по същото време.

В изказването си министър Васил направи и философски коментар, че ако се приеме предлаганото увеличение в приходите, то в края на годината, ако не се ограничат разходите, ще има по-голям дефицит.

„Това, което правителството винаги се е опитвало да прави, е да пази един много стриктен баланс, така че ние да не потребяваме повече, отколкото произвеждаме. Така че дефицитът да се формира изцяло в рамките на капиталовите разходи – т.е. той да е инвестиционен. Ако народните представители са съгласни да поемат риска, че ние сме съгласни да формираме значително по-голям дефицит в края на годината и да ограничим разходите и така да изложат разплащанията към фирмите на риск, то тогава те могат да гласуват това увеличение. Ако народните представители не са съгласни да поемат този риск, то моят съвет е да се съгласим по-консервативната прогноза на Министерството на финансите“ - посочи финансовият министър.

Депутатът Георги Ганев от „Демократична България“ коментира, че за него не е ясно как завишаването на приходите по ДДС ще се отрази на номиналния Брутен вътрешен продукт. Той обърна внимание, че досега никога в историята на България, откакто има ДДС, приходите, събирани по него никога не са били повече от 10.4 % спрямо Брутния вътрешен продукт! А случаят, когато това е станало, е бил през 2007 г. и 2008 г., когато външният дефицит на България, включващ стоки и услуги, е бил минус 20 процента от Брутния вътрешен продукт.

„В момента салдото ни е все още положително и износът на стоки е по-голям от вноса – и дори и да се случат някакви невероятни развития с външнотърговските ни отношения, няма как да дойдат толкова приходи, колкото се очакват“ – обобщи Георги Ганев.

Накрая завърши, че е по-добре да се заложи по-консервативната прогноза за приходите, пък ако дойдат по-високи разходи –с тях да се намали бюджетният дефицит.

Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ сподели огромното си учудване как при гласуването на оставката на правителството, основните обвинения били, че управляващите ще фалират държавата и че няма пари, че всички политики, които са направени, са проинфлационни, а сега изведнъж опозицията предлага един милиард отгоре за харчове.

„И министърът на финансите казва: Това ще доведе до покачване на дефицита в края на годината, а отговорът на опозицията е: Ние имаме най-ниския дефицит в Европа. Следите ли го този разговор – ставате ли свидетели на този абсурд!“ – резюмира Митев накратко есенцията на дискусията.

От своя страна Владислав Панев от „Демократична България“ коментира: „Радвам се много заради катарзиса, който обзема опозицията – както миналата седмица държавните финанси бяха много зле и пари нямаше, сега се откриват нови резерви и се предлагат повишения на приходната част на бюджета. Но смятам, че трябва да бъдем по-консервативни, предвид международните процеси, свързани и с повишаването на лихвите отвъд океана“. много трудно

Йордан Цонев разкритикува колегите си, че в изказванията си правят опит на база на макроикономическия анализ да внушават, че това било благодарение на работата на правителството.

„Давате ли си сметка колко е нелепо това?“ – попита Йордан Цонев. В крайна сметка се прие предложението на Любомир Каримански за увеличаване на приходната част от ДДС със 760 млн. лева. „За“ гласуваха 12 от депутатите в парламентарната комисия, а против - 11 народни представители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във