Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Какво расте в икономическото блато?

Често се случва новостите първоначално да бъдат отхвърляни или поне да не им се обръща достатъчно внимание. Колкото и пресилено да звучи, нещо подобно се случва и в икономиката на страната. Докато политиците говорят за реиндустриализация, строителство на заводи и тежка промишленост, разчитайки по този начин да си осигурят електорална подкрепа, бизнесът върви в съвсем друга посока. Стигнало се е дотам, че двата наши най-успешни сектора днес се развиват не благодарение на държавното управление, а въпреки него.

Аутсорсингът и ИТ индустрията са единствените направления, които за поредна година отчитат двуцифрени ръстове, и то без каквато и да е програма или схема за подкрепа. Затова не е трудно да си представим какви щяха да са резултатите, ако правителството и институциите като цяло насочат вниманието си именно в тази посока. За съжаление обаче властта у нас е свикнала да гони дивото и въобще не гледа питомното.

Основният проблем е добре известен - липсата на квалифицирани кадри и неадекватността на образователната система спрямо нуждите на икономиката. Уж се полагат някакви усилия от държавата, но ефектът е незабележим. По последни данни дори недостигът на работници започва да забавя развитието на софтуерната индустрия. Според Георги Захариев, който е член на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), тази година новоназначените софтуерни инженери са по-малко - около 900, но не защото няма свободни позиции, а просто защото у нас вече няма достатъчно кадри, които да се наемат. За сравнение, през 2015-а са били създадени 1107 нови работни места, а през 2014-а техният брой е бил 1576. Съдейки по прогнозите, тази тенденция ще се запази и броят на новите работни места в сектора ще продължи да намалява, поне докато от университетите не започнат да излизат специалисти, завършили създадените напоследък нови направления.

Напълно идентични са неволите и в аутсорсинг бранша. Макар в тази сфера да се разчита на по-широка гама от работници и тя все още да се развива по-бързо от софтуерния бизнес, липсата на обучени служители все повече се усеща и при нея. По данни на Българската аутсорсинг асоциация в този сектор през 2015-а са работили 42 хил. души, а към 2020-а на компаниите ще са им нужни поне 70 хиляди. За да се подсигурят и да не останат без кадри, още отсега някои тях са създали партньорства с висшите училища. Но според Никола Вълчанов, който е ръководител на научния екип в Programista - българската ИТ фирма, партнираща с Великотърновския университет, това не е панацея. "Основната отговорност за развитието на българското ИТ образование в посока то да бъде адаптивно спрямо глобалните тенденции и реалния пазар на труда, е на компаниите. Като представител и на академичната общност, и на частния бизнес, мога убедено да твърдя, че реалният потенциал на ИТ индустрията е заключен именно в държавните университети. В този смисъл инициативи като частни академии по-скоро вредят на екосистемата в сектора и решението е единствено влизане на висококвалифицирани специалисти от компаниите, с натрупани знания и ноу-хау, които да образоват младите ИТ специалисти", изтъква Вълчанов.

В същото време данните показват, че средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия достига 2616 лв., и то без допълнителното материално стимулиране. Тези заплати са едни от най-високите у нас както в абсолютна стойност, така и като ръст - само през тази година нарастването им е с 5 на сто, или около 130 лева. Любопитно е и че покупателната способност на българските специалисти вече не само се изравнява с тази на колегите им в ЕС, но в някои случаи и я надхвърля.

Като изключим неуредиците с кадрите, показателите за тези два нови сектора на икономиката са повече от впечатляващи. Аутсорсингът например е най-динамично развиващият се бизнес в страната. Генерирал е близо 1.4 млрд. евро през миналата година (ръст от 23%), което представлява 3.4% от БВП. При все че в него са заети само 1.71% от всички работещи, или около 42 хиляди души. Българската аутсорсинг асоциация прогнозира приходите до 2020 г. да се увеличат до 2.7 млрд. евро, а заетите до 70 хиляди. Колкото до средната работна заплата в бранша, през 2015-а тя е била 2400 лева.

Близо 2 млрд. лв. пък достигат приходите на софтуерния бизнес. Те се увеличават с 13 на сто на годишна база и вече формират 2.25% от БВП. Този резултат е постигнат с едва 19 300 заети. Средната нетна месечна заплата възлиза на 2752 лв., което е четири пъти над средното ниво за държавата. Брутното средно годишно възнаграждение с включени бонуси по данни на БАСКОМ пък е 44 789 лева. Очаква се през тази година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. повече данъци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във