Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Какво печели и какво губи България от Брексит?

България и Великобритания са двата географски края на ЕС и интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки.

Какво ще спечели и какво ще загуби България от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз? На този въпрос отговаря анализа на Българската стопанска камара. 

Какво изнася България 

Пред суровините – мед, горива, слънчоглед, няма никакви пречки. Обзавеждане, облекла, пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Електроника, електротехника, машини – няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство. Износът варира значително – между 40 и 70 мил. € годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им във Великобритания ще се оскъпи значително, т.к. всяка партида митнически ще се обработва по отделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на Лондон. Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Лондон.

Какво внасяме

Аналогично, пред вноса на химическите продукти от Великобритания  няма никаква пречки. Пластмаси – няма мита и нетарифни бариери. Машини, автомобили електроника - няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Фармацевтични продукти – няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок. Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, т.к. вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България?

България и Великобритания са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни-членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Нидерландия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност. И все пак…


  1. Великобритания  бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия, и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло, прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.

  2. Великобритания  продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от Великобритания.

  3. Великобритания  бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства. В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждаме някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни старт-ъпи, а когато някой от старт-ъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Изброените три негативни тенденции изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието ни. Има и други потенциално негативни фактори, но изброените са най-значимите дългосрочно, вероятно в посочения ред.

Общите правила на споразумението


  • От сключването на сделката насам обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

  • Липса на тарифни и квотни ограничения.

  • Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.

  • Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. Великобритания  не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. Великобритания  постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.

  • Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.

  • Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.

  • Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.

  • Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. Великобритания  стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.

  • След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.

  • Великобритания запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.

  • Споразумението обхваща и трансфера на данни.

  • Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към Великобритания , но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Проблеми


  • Оценява се, че търговските потоци след 1.1.2021 г. са около 50% от нормалното. Макар доста европейски фирми да се въздържат от дейност за и от Великобритания, вече се появиха сигнали за проблеми. ВВС съобщава за големи забавяния – до 48 часа, по пристанищата поради рязко увеличената документална работа. Най-натовареният участък е Кале – Дувър. Шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой – тоалетни, вода, храна.

  • Оказва се, че много търговци извън Европа не са запознати с новите правила. Техни стоки са влезли във Великобритания, но нямат нужните документи, за да продължат за държавите от ЕС.

  • Куриери като DPD прекратиха доставки за и от ЕС.

  • Спрени са почти всички превози на стоки, изискващи хладилни камиони.

  • Прекратен е превозът на живи животни, основно прасета.

  • Икономически оператори, чиято дейност е свързана с трансфер на чувствителни данни, се оплакват, че ред детайли не са изяснение и са принудени да прекратят операции, за да не попаднат в нарушение.

  • Веригата Marks & Spencer е прекратила доставките за магазините си в Северна Ирландия поради т.нар. red tape – нови правила за движение на стоките между Северна Ирландия и Великобритания. Веригата съобщава и за проблеми с нейни доставки за Чехия и Франция.

  • В допълнение: от около 1500 камиона, които всеки ден опитват да излязат от ОК и влязат в ЕС, около 700 са върнати обратно, поради липса на Covid тест на шофьорите.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във