Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Какво губим и какво печелим от Брексит?

Губи или печели България от Брексит? Както обикновено ние сме в "ничия земя". С активна политика някои страни успяха да привлекат от Острова  големи  компании, които решиха да напуснат Великобритания. Но нашите управници пропуснаха различни удобни възможности. Например не направиха необходимото през 2017 г., за да бъде  преместена  в София Европейската агенция по лекарствата. Четирите странички, с които представихме кандидатурата си тогава, се оказаха крайно недостатъчни и агенцията бе прехвърлена в Амстердам (Нидерландия).

Новите европейски реалности ще ни срещнат с най-различни изпитания. След 44 години членство в Европейския съюз и напасване на търговско-икономическите отношения, от 1 януари 2021 г. започна обратният процес. Търговското споразумение между ЕС и Великобритания не предвижда мита и такси в двустранните отношения, но безспорно ще има други административни пречки и от двете страни. 

Търговията

между България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е много активна. През 2015 г. стокообменът прескочи един милиард евро. Сумата  е далеч от това, което отчитаме в отношенията с  другите ни партньори от ЕС, но пък продължава да расте плавно. През 2019-а си разменихме стоки за 1.16 млрд. евро. Търговското салдо през последните девет години (с изключение на 2016-а) е положително за България .

От девет години износът ни към кралството расте и през 2019-а е на стойност 699.7 млн. евро, което поставя тази страна на 13 място в нашия експорт с дял от 2.34 процента. Изпращаме към Острова медикаменти, семена от слънчоглед, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите, пръти и профили от мед и други артикули. 

При вноса тенденцията е лавинообразна. През 2019-а у нас са влезли стоки от Британия за 460.4 млн. евро. Това представлява 19 място в импорта ни или дял от 1.38 процента.Внасяме пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора, медикаменти, етилов алкохол, автоматични машини за обработка на информацията и други. 

С  инвестициите от Великобритания

нещата стоят по-добре. По данни от статистиката до края на 2019 г. британските вложения у нас възлизат на 2.57 млрд. евро, което нарежда Обединеното кралство на пето място сред партньорите ни след Нидерландия, Австрия, Германия и Италия.

Само за 2019-та са отчетени британски инвестиции в размер на 360.8 млн. евро. За жалост  Ковид промени  ситуацията и през първо полугодие на 2020 г. отчетените вложения са с отрицателна стойност от минус 4.8 млн. евро.

Добрият макроикономически и инвестиционен климат, включително стимулите, предоставени от Закона за насърчаване на инвестициите и от други данъчни закони, дадоха възможност за привличане на британски компании в различни сектори на българската икономика. Сред 100-те най-големи фирми с участие на чуждестранни инвеститори в България са дружества като: "Уилям Хюз България" ООД  - за производство на метални изделия, конструкции и профили (William Hughes), "Шел България" ЕАД – търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (Shell), "Домейн Бойар" АД – производство на вина от грозде (Boyar International), "Импириъл Табако България" ЕООД – търговия на едро с тютюневи изделия (Imperial Tobacco Group Plc), в които  участват инвеститори от Великобритания (по данни на Българската агенция за инвестиции). Но това са все вложения, които са дошли преди години. 

През януари 2015 г. беше създадена Британско-българската бизнес асоциация (BBBA), която се  ползва с пълната подкрепа на Британското посолство в София и на Българското посолство в Лондон. Към момента членовете й са повече от 100. 

И друг сектор от двустранните връзки със сигурност ще бъде засегнат от Брексит -

туризмът.

През последните пет години расте броят на британските туристи, посетили страната ни. За 2019 г. те са 470 149 и формират ръст от 20.7% спрямо същия период на 2018-та. Така Великобритания заема четвърто място по брой на туристите у на сред страните от ЕС след Румъния, Гърция и Германия.

Расте и броят на българите, които са  пътували до Обединеното кралство за последни седем години - за екскурзия, за обучение или с друга цел. През 2019-а на Острова са стъпили 187 850 нашенци, което е нарастване от 5.2% спрямо периода януари-декември на 2018-та. Това прави Великобритания десетата предпочитана туристическа дестинация за българските граждани.

През годините британските туристи са показали интерес към българските балнеоложки центрове, морски и планински почивки, ски-туризъм, обиколни и комбинирани опознавателни турове.

След вълненията около подписването на Споразумението за търговия между ЕС и Обединеното кралство идват и първите сигнали за

бъдещи затруднения

и за бизнеса, и за пътуванията. Например притеснения породи това, че от октомври нататък гражданите на ЕС няма да могат да влизат във Великобритания само с лични карти. Причината според написаното от британския вестник "Телеграф" са  засилващите се притеснения от разпространението на фалшиви лични карти на граждани на европейски държави. Британският министър на вътрешните работи Прити Пател използва Брекзит, за да промени правилата, така че личните карти, валидни в страните членки на ЕС вече да не могат да бъдат използвани като удостоверителни документи при пътуване. Вместо това на британските граници европейските граждани ще трябва да представят паспортите си.

 

Възможности за българските фирми

Предизвикателствата пред британската автомобилна индустрия осигуряват възможност за овладяване  на пазарни ниши от  български производители на автомобилни части и свързани с това производства, съобщава  посолството ни в Лондон. На първо място сериозна възможност за реализация  си остава  износът  от България на седалки за автомобили, а също и автомобилни акумулатори. Освен това  се очаква спадът в производството заради КОВИД-19  да бъде преодолян в сравнително кратки срокове. Успешно могат да се изнасят  също електронни датчици, амортисьори, части за климатизация, кабелни снопове, маркучи за охлаждаща течност и спирачни маркучи, уплътнения, фарове и колектори.

Възможности за българските производители се съдържат и в това, че британските партньори отдават  приоритетно значение на иновативните разработки, свързани с електронните и автономните автомобили и техните части – батерии, електрически двигатели, контролери на мощността, DC/DC конвертори, охладителни системи, спомагателни батерии и портове за зареждане. Специален фокус се поставя  върху автономните превозни средства и свързаната с тях инфраструктура. През 2022 г. в някои британски градове се очаква да стартира приложението им в проекти за градска мобилност. Тяхното обслужване и опериране ще изисква и нови технологично-комуникационни разработки в областта на навигацията, наблюдението и мобилните приложения.

Великобритания прие и една от най-амбициозните стратегии сред страните от Г-20 за намаляване на вредните емисии до нулеви в периода до 2050 година. Страната е сред водещите държави, които готвят забрана на бензиновите и дизеловите автомобили още през 2035 година. В тази връзка се насърчава и придвижването с велосипеди и други незамърсяващи седем алтернативни превозни средства, което също е предпоставка за  ръст на износа им от България. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във