Банкеръ Daily

Първа част от проучване на ИТБИН:

Какви са знанията на българските студенти по икономика?

Имаме ли основания да се притесняваме, че икономическата наука в целия Западен свят прилича на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „Притча за слепците“?

В редица свои проучвания фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“ (ИТБИН) търси отговор на този въпрос.

ПРЕСТИЖЪТ

„За всеки здравомислещ човек е повече от очевидно, че в днешно време икономическата наука е завоювала своя престиж и признание, заради това че създава и разпространява знания за управлението и развитието на индустриалния (включително и човешкия) капитал. По тази причина наблюдаваме как професионални икономисти стават едни от най-качествените млади хора на Европа с желанието да развият собствен бизнес, или да достигнат добре платени управленски нива“, категорични са от фондацията.

Обекти на проучванията са били специално подбрани будни студенти от трети и четвърти курс бакалаври и магистри, които са получили и възнаграждение. Освен това са имали и време за консултация с всякакви информационни източници.

Проучванията са се провели в стопанските факултети на водещи университети в България, сред които СУ „Климент Охридски“, Техническия университет – София, Университета за национално и световно стопанство, а в онлайн проучванията са се включили и Техническият университет – Варна, Тракийският университет – Стара Загора, Русенският университет „Ангел Кънчев“ и други.

Въпросите са били такива, че всеки човек, с намерение да управлява големи индустриални системи, би следвало да може да отговори. Студентите е трябвало да дадат обяснение на обективното значение на понятия като „икономика“ и „икономическа наука“ – и двете, в основата на тяхното образование. Трябвало е и да могат да обяснят как едно предприятие създава стойност или какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие.

ЗНАНИЕТО…

За да не предизвикват излишно напрежение между различните учебни заведения, от ИТБИН цитират само факултетите, от които идват отговорите на студентите.

Публикуваме част от тях без редакторска намеса:

„Обективното значение на понятието „икономика“ е противоречиво изречение, тъй като сама по себе си икономиката е сравнително млада и неточна наука“ – студент по „Икономика и финанси“, 4-ти курс, Бакалавър.

„Всъщност, много хора намират за трудно да дадат точно определение за икономиката и да опишат с какво точно се занимават икономистите“ –студент по „Стопанско управление“, 4-ти курс, Бакалавър.

„Икономиката е наука, възникнала още в древността, породена от размяната на роби между хората“ – студент по „Стопанско управление“, 4-ти курс, Бакалавър.

„Икономиката за мен е едно доста обхватно понятие. Десетки са определенията за икономика, икономикс, стопанство, но какво значение имат те, ако ние не разбираме същността им, а просто се опитваме да запомним велики открития, теории и методи? Да, те са довели до развитието на света, добър пример са, но ако не ги анализираме и не вникнем в същността им това би било без значение, а годините учене биха били напразно изгубени, а времето безвъзвратно изгубено“ – студент по „Индустриален мениджмънт“, 4-ти курс, Бакалавър.

„Като принципно устройство от едно машиностроително предприятие до друго има разлика колкото от земята до небето. Всички зависи колко са оптимизирани и автоматизирани процесите в него и каква е Коб-Дъгласовата производствена функция и отношението на Работна ръка към Машини, с които се произвежда дадената продукция. От гледна точка на начин на функциониране предприятието отново опира до своята производствена функция т.е методология за производство, като мога да добавя, че за начина на функциониране са от съществена важност две неща: кой взема решенията и каква е комуникацията между различните отдели/звена на предприятието“ - студент по „Икономика и финанси“, 4-ти курс, Бакалавър.

„Устройството и начините на функциониране на едно машиностроително предприятие, а и на всяко друго предприятие зависят от множество фактори – големина на предприятието, конкретната дейност на предприятието (международен завод за производство на автомобили и завод за производство на двигатели за косачки са два вида машиностроителни заводи, но с напълно различни структури и начини на функциониране)“  – студент по „Стопанско управление“, 4-ти курс, Бакалавър.

Добавена стойност се създава:

 „Тогава когато може да предложи на потребителите продукт, който да съдържа дадено уникално или рядко срещано свойство, функция и т.н.“ – студент по „Мениджмънт на човешките ресурси“, 4-ти курс, Магистър.

„Добавена стойност се създава с подкрепа на определени каузи, социална отговорност“ – студент по „Бизнес икономика“, 2-ри курс, Бакалавър.

"Чрез производство и износ на продукция (включително в сферата на услугите)" - студент по „Икономически анализи и проекти за регионално развитие“, 4-ти курс, Магистър.

„Основно чрез иновации, дигитализация (до колкото е възможно), модернизация и увеличаване на капитала“ - студент по „Информационни технологии в икономиката и управлението“, 2-ри курс - Магистър.

Виновникът?

Един от изводите на фондацията е, че всички разнородни определения ясно демонстрират липсата на каквото и да е единно знание, но дали всъщност студентите са виновни, питат те?

Според тях в днешно време, в началото на третото десетилетие на XXI век и при свободно ползване на Интернет, са необходими стотици човекочасове целенасочен научноизследователски труд, за да се постигне ясно житейско разбиране на обективните значения на понятията „икономика“ и „икономическа наука“.

„Всеки интелигентен, съвременен човек, който свободно и редовно ползва Интернет и всякакви други източници на информация, но никога не си е поставял нарочна цел за осъзнато постигане на такова разбиране, ще приеме това твърдение за нелепо, поради няколко причини“, признават от ИТБИН. И допълват, че на първо място всеки интелигентен човек вярва, че самият той вече е формирал ясно житейско разбиране за обективните значения на понятията „икономика“ и „икономическа наука“ и това разбиране е съвсем сходно с разбирането на всички подобни на него хора. На второ място всеки интелигентен човек вярва, че огромните инвестиции на европейския свят за развитие и разпространение на научно знание за феномена, наречен „икономика“ – инвестиции в размер на милиони човекочасове и милиарди евро годишно – намират отражение в образователната система във вид на множество научни публикации, в които има съдържателно ясни и сходни определения за обективното значение на разискваните понятия.

Но нека наистина видим какво точно се преподава и какво изучават студентите?

Из икономическата терминология ...

От фондацията представят извадки от официални, достъпни и авторитетни източници:

„Икономика – обемно и многопланово понятие, различните хора влагат в него различно съдържание“;

„Отваряйки всеки речник, както енциклопедичен, така и икономически, може да се срещнат множество негови трактовки“;

„Всеки учебник или тълковен речник по икономика дава свое определение за икономиката като наука“;

„Икономиката е наука за избора, човешкото действие и последствията от него в свят на неограничени нужди и ограничени ресурси“;

„Икономиката търси и анализира принципите и логическите връзки, които съпътстват индивидуалния избор измежду решения с неизвестен резултат, в условията на променящи се предпочитания и ограничени, но неизброими ресурси“;

„С развитието на икономическата теория като наука се изменя и трактовката на предмета ѝ. Икономистите се интересуват от широк кръг от проблеми и на различни етапи от икономическото развитие на чело на икономическата наука застават различни техни идейни групи“;

„Именно този процес на променящи се потребности и средства за задоволяването им, е предмет на икономическата наука“.

Всеки здравомислещ човек ще установи как тези разнородни определения на понятията демонстрират липсата на каквото и да е единно мислене сред авторите им. В същото време престижът на икономическата наука непрестанно расте, като дори се е наложило мисленето, че всеки един ефективен управленец трябва да бъде преди всичко икономист. Оттам и огромна част от младите хора избират да изучават именно дисциплини, произтичащи от „икономическата наука“, като „икономика“, „мениджмънт“, „финанси“ и други.

„Дали всъщност не ставаме свидетели на това как едни много будни и умни млади хора могат да бъдат объркани от съвременните научни икономически отвлечени разсъждения и безплодни умувания? Излизайки от университета, точно тези млади хора са със заслепеното самочувствие, че са добре подготвени за управлението на икономиката в реалния свят, а на практика те дори не могат да дадат ясно и точно определение какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие – какво остава да управляват такова в бъдеще“ - подчертават от фондацията „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във