Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Какви ги дробим с газа?

Енергийните специалисти, слушали внимателно през последните дни изказванията на министър Делян Добрев по газовата тематика, със сигурност са останали изненадани от умението му да говори толкова много, без да каже нищо съществено.


Първо разбрахме, че след среща във Варна със заместник изпълнителния директор на Газпром Александър Медведев е било подписано споразумение, с което България се ангажира да вземе окончателно инвестиционно решение за строителството на газопровода Южен поток до 15 ноември. В последвалите си медийни изяви обаче Добрев така и не можа да обясни колко точно ще струва българското участие в проекта, дали то ще бъде поето от Газпром за сметка на отбив от транзитните такси, които ние ще получаваме в бъдеще, и какъв точно ще е размерът на въпросните такси.


Постигнахме договореност собственото участие на страните да бъде минимално и да не ни затрудни по никакъв начин. Предварителните разчети показват, че този проект ще струва повече от 3.5 млрд. евро, което означава, че нашият собствен принос, средствата, които ние трябва да дадем, са повече от 1 млрд. лева. Това бе нашето основно притеснение. Договорихме се, че Южен поток ще бъде финансиран на проектен принцип, което означава, че тези собствени средства, които са необходимост, са сведени до абсолютния минимум. Сумата е символична, каза министърът. После се измъкна с аргумента, че с Газпром е подписан протокол за конфиденциалност.


От думите на Добрев може да се направи изводът, че осигуряването на финансовото ни участие в Южен поток ще стане чрез заеми, които ще тегли проектната компания - Южен поток - България. За обезпечение ще послужат активите й в проекта, които обаче според последния публикуван финансов отчет на дружеството - за 2010 г., възлизат на... 50 хил. лева. Вноските по кредитите пък ще се изплащат от бъдещите постъпления, т.е. от транзитните такси, които, както вече казахме, все още не са определени.


По принцип в подобна схема няма нищо лошо - държавата няма да се товари с огромни суми или със солидни гаранции. Но задължителното условие за проектно финансиране е да са ясни изходните параметри. А те в конкретния случай са прекалено мъгляви. И като нищо може да се окаже, че отново единствената възможност да дойдат отнякъде пари ще са контролирани от Кремъл финансови институции.


Впрочем, не по-малко въпроси има и около обещаната ни още в края на март от Газпром отстъпка от 11.1% за цената на синьото гориво, продавано на нашия пазар. След като се съгласихме за Южен поток, споразумението за нея най-накрая бе подписано, но ползите за населението няма да са големи. Още през юни изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов загатна, че сконтото не било отстъпка в класическия смисъл, а механизъм за намаляване на разходите на държавната газова компания с около 115-120 млн. долара. Тогава БАНКЕРЪ писа, че надценката, с която Булгаргаз продава синьото гориво у нас, е съвсем минимална, така че дори тя да свие харчовете си, това единствено ще подобри нейното финансово състояние, без да се отрази на потребителите. Сега на практика тази перспектива бе потвърдена и от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев, който отбеляза, че Булгаргаз има натрупан съществен недовзет приход, възлизащ на не по-малко от 150 млн. лв., и се надява той да намалее, след като споразумението с руснаците влезе в сила.


Реално намаление на цените на газа и парното няма да има, но поне ни остава залъгалката, че те повече няма да поскъпват през тази година. А за следващата, ще видим. Тогава всичко ще зависи от новите контракти за доставка на природен газ. Според третото подписано с Газпром споразумение във Варна преговорите по тях също трябва да приключат до 15 ноември. Което пък ясно показва, че колкото и да ни уверяват, че цените на синьото гориво и Южен поток са две съвсем отделни теми за договаряне, те са взаимно обвързани.


Неслучайно ние подписваме документите по тези два въпроса едновременно, въпреки че те са независими един от друг, изтъкна в морската ни столица Медведев. Руските медии обаче бяха далеч по-директни. България е малък потребител за Газпром и за руската компания е далеч по-важно да осъществи проекта за Южен поток - капацитетът на тръбата е към 63 млрд. кубика газ, което 20 пъти надхвърля доставките за България. Затова Газпром е склонил за отстъпката независимо от доста напрегнатите отношения с България, обяснява пред РБК дейли Александър Курдин от Руската енергийна агенция.


Всичко това ни кара да се замислим дали сега не е подходящият момент да натиснем сериозно руснаците за отстъпки в бъдещите договори? Освен че ще направят всичко възможно, за да започнат строителството на Южен поток още през тази година, за тях се очертават и други проблеми. Медиите в Москва цитираха писмо на министерството на икономическото развитие, в което се посочва, че натискът върху Газпром на европейския пазар се увеличава поради засиленото предлагане на втечнен природен газ. Цената на синьото гориво на спотовия пазар е около 320 долара на 1000 куб. метра, а на дългосрочните договори за доставка от Газпром - 400-450 долара за 1000 куб. метра. Делът на руската монополна компания вече е намалял и в дългосрочен план се очаква приходите от износ, които формират 75 на сто от постъпленията й, тепърва да се свиват още. За преломна се определя 2016-а, когато САЩ планират да приключат изграждането на съоръжения за износ на евтин шистов газ. Зад Океана цената на синьото гориво е около 110 долара за 1000 куб. метра.


nbsp;


nbsp;


Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и представителят на Тотал Еamp;П БългарияПатрик Плуенза подписаха договор за търсене и проучване на нефт и газ в Блок Хан Аспарух в Черно море. Според Добрев първоначалните данни показвали значителни залежи за добив и на двата вида гориво. В румънски териториални води вече бяха открити между 40 и 80 млрд. куб. м газ, а нашият блок е три пъти по-голям.


Компанията Тотал ще инвестира над 1 млрд. евро в проучването, което ще включва 3Dсеизмика върху 5 хил. кв. км, 2Dсеизмика върху 10 хил. линейни км, и сондажи на 5 хил. и 6 хил. метра дълбочина. Срокът на разрешението й е пет години.


С подписването на този договор правим огромна крачка по пътя на истинската диверсификация на енергийните източници в България, заяви по време на церемонията премиерът Бойко Борисов.




nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във