Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАК СЕ ПЕЧЕЛЯТ 4 МИЛИОНА С ХИМИКАЛКА

Бившият директор на Топлофикация - София Валентин Димитров беше задържан в сряда (5 юли). Първоначалната мярка беше арест само за 72 часа, но по настояване на прокуратурата в петък (7 юли) Софийският градски съд му наложи постоянна мярка задържане под стража. Срещу Димитров е повдигнато обвинение за пране на пари. Разбра се, че екстоплофикационният шеф е депозирал по сметка в австрийска банка 1.64 млн. евро. Сигналът за сметката е бил получен и от австрийското, и от българското финансово разузнаване, но както стана ясно от съдебното заседание Димитров, не помнел откъде са му милионите.
В същото време изключителен комфорт в душите на софиянци създаде информацията, че цената на топлоенергията отново се увеличава. Столичани трудно можеха да осмислят за какво още трябва да плащат, след като през последния месец от стотиците публикации в медиите им стана ясно колко дълго са се грижили за личните харчове на бившия шеф на Топлофикация - София АД Валентин Димитров. Кметът Борисов извади нов доклад за злоупотреби и наля вода в мелницата на прокуратурата с нарушения за още 4 млн. лева. След описаните вече от в.БАНКЕРЪ еквилибристики за легализация на далавери за 12 млн. лв., чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки при закупуване на арматури за нуждите на топлофикационното дружество, сега интерес предизвикват сделките за доставката на мазут.
При мазутната схема на Димитров
Законът за обществените поръчки формално е спазен. Издаденият протокол №32 от 16 юли 2004 г. от заседанието на съвета на директорите на дружеството показва, че е взето решение за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставката на 20 000 тона котелно гориво. Определен е срокът за изпълнение на поръчката - 28 февруари 2005 година. Със своя заповед №360 от 14 септември 2004 г. Димитров назначава комисия за провеждане на процедурата по възлагането. За председател е посочена инж. Лина Абланска, за която БАНКЕРЪ вече писа във връзка с упражненията по фактурирането на доставките на арматура. Горивната комисия разглежда оферти на пет фирми, които са подали предложения. Това са Газтрейд АД, Нафтекс петрол ООД, Интерпетролиум енд партнерс ООД, Мава спед ЕООД и Лукойл България .
На 24 септември 2004 г. с протокол №3 комисията определя първите трима участници, чиито предложения отговарят в най-голяма степен на предварително обявените условия. На първо място е класирана Газтрейд АД, следвана от Мава спед ЕООД и Интерпетролеум енд партнерс ООД.
Предложението на Газтрейд е за 7 980 000 лв., което е с близо 1 млн. лв. по-малко от цената на производителя - Лукойл. Такива разлики в офертите могат да се видят само по нашите географски ширини и те нямат нищо общо с правилата на пазара, а само с тези на откровената далавера.
Интересното в този конкурс е, че водещите фирми на българския петролен пазар Лукойл - единственият производител на горива у нас, и Нафтекс - един от най-големите дистрибутори на горива, остават на последните две места.
Още по-интересен е фактът, че в изискванията на процедурата изрично е записано: Кандидатите да са преки производители или дистрибутори, сключили директен договор с производител.
Експедитивността на подчинените на Димитров е завидна и още в деня на избора управителят на Лукойл България Валентин Златев е уведомен с писмо № П 5685/24.09.2004 г., че е отстранен от откритата процедура, тъй като офертата му не отговаря на техническите условия. А именно че доставката ще се извършва с жп цистерни. Дали обаче някой нещо е превозвал и откъде всъщност е горивото, ще разберем по-късно.
Спечелилата конкурса Газтрейд подписва договора
за доставка на горивото на 16 декември 2004 година. Оттук насетне историята е съвсем като в анекдота от първите години на пазарната ни икономика: След като си стиснаха ръцете, единият тръгна да търси парите, а другият стоката. Само че в случая очевидно стоката е била предварително договорена, а схемата - отработена перфектно. Оказва се, че първоизточникът на горивото е именно Териториална дирекция Държавен резерв, София. Тя далеч не може да се нарече нито производител, нито дистрибутор или търговец. Всъщност последното твърдение е малко спорно, като се имат предвид търговските операции, извършени от резерва, и фактът, че те се разследват от прокуратурата.
Формулата е проста и безкрайно изчистена
от ангажименти и физическо усилие. Условията за съхранение на мазута са специфични и изискват той да бъде подгряван непрекъснато, за да поддържа температура от 90 градуса. В противен случай горивото се разваля. Това налага наемането на специализирани бази за неговото съхранение, което пък създава добри перспективи за информираните. В мазутохранилищата на Топлофикация - София АД, в ТР София, София-изток и Люлин се съхраняват горива на Държавния резерв. Както е известно, резервът непрекъснато се обновява и от него се освобождават определени количества горива. В разглеждания случай освободеният мазут отговаря напълно на записаните в договора с Газтрейд количества.
Работата по събиране на горивата е повече от любопитна. Със заповед № V-100-4003 от 18.01.2005 г. на резерва от военновременните запаси са деблокирани 7920 тона мазут, съхранявани в ТР София-изток. В изпълнение на тази заповед, с предварително сведение №1 от 25.01.2005 г., горивото преминава в собственост на фирма Дамекс ЕООД - Костинброд, по цена 228.28 лв. за тон, или с 30% по-ниска от действащата към момента цена на производителя Лукойл Нефтохим АД.
При проследяването на документите обаче става ясно, че още ден преди заповедта за деблокиране на това количество мазут Дамекс е продал горивото на Химимпорт, за което има и приемо-предавателен протокол от 17 януари 2005 година. С други думи, сделката за покупко-продажба се извършва, преди продавачът Дамекс да стане собственик на горивото и преди то да е освободено от Държавния резерв. Нещо повече: същия ден мазутът вече е прехвърлен на Газтрейд АД, който го доставя там, където резервът го съхранява - в топлофикационен район София- изток. Доставката обаче е само по документи. Същинската сделка е извършена на 20 януари 2005 г., когато Газтрейд препродава горивото на същия топлофикационен район, но вече при цена 399 лв. за тон. Сиреч със 170.72 лв. над цената, по която Държавният резерв го е продал. Всъщност по документи резервът осъществява самата продажба едва на 25 януари 2005 година. Така че на практика Топлофикация-София купува от Газтрейд гориво, което тепърва резервът ще продаде. И още нещо: няма данни споменатите 7920 тона въобще да са излизали от баките за съхранение, независимо че във фактурите за описаните по-горе продажби са начислявани транспортни разходи.
Историята се повтаря
Със заповед № V-100-4045 от 17.12.2004 г. от резерва са деблокирани още 7600 тона мазут, този път съхранявани в ТР София. С това количество са осъществени още няколко подобни сделки. Навръх Нова година - на 31.12.2004 г., с предварително сведение №5 и договор за покупко-продажба №398 от 22.10.2004 г. Държавният резерв прехвърля горивото на Интерпетролеум енд партнерс ООД. Цената е 218.40 лв. за тон, отново с 30% по-ниска от цената на производител към датата на покупката. Горивото бързо става собственост на Газтрейд и неизтрезнелите от новогодишните празници мазутаджии на 2 януари 2005 г. го препродават на Топлофикация-София, но вече при фиксираната в договора цена от 399 лв. на тон. Тук разликата е още по-голяма - 180.6 лв. на тон, а горивото отново не е излизало от базата.
Следващата процедура
е извършена в топлофикационен район Люлин. Със заповед № V-100-4040 от 21.09.2004 г. от Агенция Държавен резерв са деблокирани 50 тона мазут и са прехвърлени с предварително сведение №1 от 6.10.2004 г. на Интерпетролеум енд партнерс ООД на цена 241.80 лв., този път с 35% по-ниско от цената на производителя. Следва заповед № V-100-4041 от 15.10.2004 г., с която се деблокират още 2000 т котелно гориво. Количеството е прехвърлено отново на Интерпетролеум енд партнерс ООД с предварителни сведение №2 от 18.11.2004 г. и №3 от 31.12.2004 г. на цена 248.30 лв. за тон - отново с 35% по-ниско от цената на производител. Следва нова заповед на резерва № 100-4044 от 17.12.2004 г., с която от топлофикационен район Люлин се освобождават други 2950 тона мазут, които пак стават собственост на Интерпетролеум енд партнерс ООД, но този път срещу 202.80 лв. на тон - отново с преоценка от 35 процента. И трите количества гориво обаче преминават от Интерпетролеум енд партнерс във владение на Газтрейд, а тя пък ги продава на топлофикационен район Люлин на цена 399 лв. за тон.
И ако това не са сделки, здраве му кажи. Важното при тях е да се сближиш с хората, които ще ти свършат работа. Най-голямото усилие е да събереш необходимите количества горива по договора, който си спечелил, а когато те са и там където трябва да бъдат доставени, проблемите ти просто стават никакви. За търговците остава единствено задължението да държат химикалката и да фактурират с пълна сила.
Единият от собствениците на Газтрейд Милчо Василев се опита да ни убеди, че всичко е в реда на нещата. Аз печеля търгове с по-ниската цена, която давам - категоричен беше Василев пред в.БАНКЕРЪ. - Когато се провеждаше търгът, тази цена беше абсолютно разумна. Не зная защо се учудвате, че съм предложил по-ниска цена от тази на производителя - продължи да ни убеждава Василев. - Години наред печеля търговете, като залагам на по-ниски цени, защото търгувам с гориво от внос.
На въпрос на в.БАНКЕРЪ дали в конкретния случай горивото е от внос, Милчо Василев отговори, че само в този случай то не е такова , а просто го е намерил на по-изгодна цена.
Попитайте защо Държавният резерв продава на тези цени, а не мен - недоволстваше единият от собствениците на фирмата.
На въпроса пък дали при оферирането са заложени транспортни разходи , той отговори: Разбира се, нали това гориво се доставя...?
Очевидно въпросите на в.БАНКЕРЪ го притесниха и той започна да обяснява, че това е първият случай (б.а. става дума за доставките на спечеления от Газтрейд търг през 2004 г. за 20 000 т), в който горивото е закупено, но не е излизало от баките на топлофикационния район. При доставките през предишните години фирмата внасяла горивото или с кораб от Русия, след което го прехвърляла на жп цистерни, или пък го доставяла от Нефтохим, но този път просто намерили мазут на подходяща цена.
Милчо Василев обясни, че Топлофикация - София дори много забавила плащането, но той търпеливо ги изчакал и не завел дело. Когато репортер на в.БАНКЕРЪ го попита защо е склонен да губи - отговорът беше прост: Ако заведа дело, не мога да участвам в следващия търг.
От фирма Дамекс изобщо не пожелаха да разговарят, а секретарката на Интерпетролеум енд партнерс ни обясни, че началниците й отсъстват. Този отговор бе даден, след като я осведомихме точно по какъв въпрос ги търсим.
Според запознати с проверките
извършвани в топлофикационното дружество, Газтрейд е предпочитаният доставчик от Валентин Димитров. В почти 90% от договорите за петролни продукти, които Топлофикация - София АД сключва, титуляр е именно тя. И ако се имат предвид печалбите, които предпочетената фирма е реализирала само от префактуриране, остава въпросът - кой и как е разпределил горниците...?
Разбира се, прокуратурата трябва да потърси отговорите и на още няколко въпроса. Защо ексшефът на Топлофикация - София АД не е сключил договор директно с Държавния резерв, при положение че същото гориво се съхранява в неговите складове? Как пък оттам винаги са били деблокирани точно определените количества, които да отговарят на нуждите на топлофикационните дружества? Какви транспортни разходи са начислявани за доставките? И в крайна сметка кой ще плати тези 4 млн. лв. разлики от прехвърлянето на хартия на стока, която не е била транспортирана дори до портала?
Уважаемият съд пък нека да помисли, преди да намери начин да оневини виновниците - я поради липса на доказателства, я поради тежки зъботехнически проблеми например. През това време всички ще си задаваме въпроса: Докога ще бъдем балъци бе, джанъм?

Facebook logo
Бъдете с нас и във