Банкеръ Weekly

намерения

Как държавата да носи риска, ако "Белене" е частно

Министър Петкова ще очаква инвеститорите за "Белене" догодина.

По всичко изглежда, че сагата АЕЦ "Белене" ще има нов сезон и той ще започне съвсем скоро. През седмицата, по време на представянето на приоритетите на управляващата коалиция в сектора на енергетиката, министър Теменужка Петкова обяви, че предстои активите и пасивите на втора атомна да бъдат обособени в отделна компания и тя да се предложи за приватизация в началото на следващата година. 

"До края на септември трябва да имаме ясна визия как ще бъде оползотворено по най-добрия начин оборудването за АЕЦ "Белене". Но убеждението на правителството е, че проектът може да бъде реализиран само на пазарен принцип - без държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия", отбеляза Петкова. Тя добави също така, че държавата няма и никога не е имала ресурс от 20 млрд. лв. за участие в това начинание, но ако се стигне до строителството на нова атомна централа, кабинетът ще иска миноритарен дял, тъй като тя ще е на българска територия. Делът ще бъде получен за сметка на апортна вноска в проектната компания, която предстои да се създаде. За какъв процент става дума, все още никой не казва, но досега за подготовката на площадката и за изработването на оборудването от руската "Росатом" са похарчени над 3 млрд. лева.  

Председателят на "Булатом" и собственик на "Рискинженеринг" Богомил Манчев е един от най-големите застъпници на модела за публично-частно партньорство. Още през 2012-а, след прекратяването на строежа, той заведе в енергийната комисия в Народното събрание анонимния американски инвеститор Global Power Consortium, който обещаваше да осигури първоначалния собствен капитал от 2 млрд. евро за "Белене" и още 2 млрд. евро за други съпътстващи дейности -  материали за централата, производството на цимент и т. н. По време на тазгодишния ядрен форум в началото на юни край Варна Манчев пък изрази очакванията си, че в бъдещата приватизационна процедура ще се включат поне двама играчи - китайска и руска фирма, и намекна, че има възможност и за американски интерес под някаква форма. 

Твърдо против частен инвеститор за "Белене" е бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" и собственик на агенция "Нуклеон" Йордан Йорданов. В интервю за  в. "БАНКЕРЪ" той даде  пример с АЕЦ "Фукушима". "Там след аварията държавата взе от оператора "ТЕПКО" централата и пое финансовата отговорност за ядрената щета. Нашата държава в състояние ли е да поеме подобна финансова тежест, ако се наложи? Не - тя ще фалира. А и заради изключително корупционната среда в енергетиката ни съм твърдо против у нас на частни фирми да се дава експлоатацията на АЕЦ. Ако това се случи, проектът "Белене" от корупционен ще стане суперкорупционен. Държавата трябва да участва задължително и да поеме ядрения риск", смята Йорданов. 

Той е категоричен, че втора ядрена площадка на България не е необходима и дори е противопоказна за толкова малка територия. По думите му "Козлодуй" е ядреният остров на страната - на това място се демонтират четирите спрени блока, съхранява се отработилото гориво, изгражда се национално хранилище за ядрени отпадъци и най-важното - има я необходимата инфраструктура за изграждането на VII и VIII блок.

Според експерти много показателно за бъдещата съдба на АЕЦ "Белене" ще е дали проектът ще фигурира в новата енергийна стратегия на държавата и под каква форма. Теменужка Петкова твърди, че документът ще е до 2030 г. с хоризонт до 2050-а и е сред приоритетните задачи на Министерството на енергетиката.

Друг, станал вече пословичен приоритет в енергетиката ще е пълната либерализация на пазара на ток. Очаква се до края на годината необходимите законови промени да станат факт. Моделът на Световната банка също е готов, но между финансовата институция и енергийното ведомство продължават да текат разговори по три основни въпроса - по референтната цена (каквато трябва да бъде въведена при сключването на сделки за електроенергия в България), по механизма на договорите за разлики (те ще се приложат за централите с преференциални цени и с дългосрочни договори за изкупуване), както и по механизма за защита на уязвимите потребители.

"Световната банка има по-различен поглед по отношение на защитата на уязвимите потребители от модела, който беше разработен съвместно с Европейската комисия", каза Петкова, изтъквайки, че България е една от последните страни в ЕС, която не е либерализирала напълно електроенергийния си пазар.  

Друга основна задача ще е продължаване на усилията за финансова стабилност на сектора. През първата половина на 2017-а държавната енергетика показа добри финансови резултати - парите в дружествата са в размер на 1.184 млрд. лв. и това ниво се поддържа вече втора година. Националната електрическа компания отчете 27 млн. лв. печалба от оперативна дейност през изтеклите шест месеца. Загубата преди данъци е сведена до 1 млн. лв., за разлика от 94 млн. лв. през 2014-а.   

 


"Цанков камък", пукнатата чаша и политическата дъвка

Интересен задочен диалог се получи между Теменужка Петкова и представители на ГЕРБ по актуалната тема за хидровъзела "Цанков камък". Министърът заяви, че чашата на язовира не е напукана, а става въпрос за нарушена цялост на геомембраната по коритото на река Гашня, захранваща водоема. Според Петкова съоръжението не е опасно за хората, като по този начин опроверга депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова и Александър Ненков. Двамата обявиха, че ще сезират прокуратурата, тъй като няколко години след въвеждането в експлоатация на хидровъзела се наложило той да бъде ремонтиран, защото можел да се окаже опасен. Ремонтът обаче не бил планов, а извънреден, каза още Петкова, оборвайки по този начин и твърденията на стопанисващата съоръжението Национална електрическа компания. 

Енергийният министър определи проекта "Цанков камък" като политически, но седем години след изграждането му не се нае да каже дали е необходим или не. Единственото нещо, което можело да се направи сега, е да се минимизират разходите по експлоатацията на съоръжението и то да работи по начин, който ще позволи възвръщаемост на направените инвестиции. НЕК е вложила 500 млн. лв. собствени средства, а 300 млн. лв. са взети назаем от няколко банки и до края на 2019-а трябва да се върнат 50 млн. лева. Тоест, за "Цанков камък" са похарчени общо около 800 млн. лв., което е под тиражираните 1 млрд. лв., увеличени  дори до 1.5 млрд. лв. от премиера Бойко Борисов.

Петкова припомни и че през 2012-а, когато бе начело на  Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), при финансови проверки са били открити нарушения при възлагането на обществени поръчки за строителни дейности за 200 млн. лева. Сред тях е сключеното през 2005 г. допълнително споразумение за строежа на новия път вместо съществувалия, който остава на дъното на язовира. Строителството е трябвало да стане по Закона за обществените поръчки, а и предвидените първоначално 41 млн. евро нараснали значително. Въпросният път, определен от министър-председателя Борисов като "платинен" заради цената му от 120 млн. лв., все още се води в активите на НЕК и не е преминал към Агенция "Пътна инфраструктура".

Пак според Теменужка Петкова сключването на директния договор на НЕК с трите австрийски фирми "Ва Тех Хидро" (Va Tech Hydro GmbH & Co), "Вербундплан" (Verbundplan GmbH) и "Алпине Мейредер Бау" (Alpine Mayreder Bau GmbH) през 2003-та без обществена поръчка не е законово нарушение, тъй като проектът е по международен меморандум за изкупуване на спестените от хидровъзела парникови емисии от Австрия. 


Facebook logo
Бъдете с нас и във