Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ИЗПЯ ОПЕЛОТО НА ОФШОРНИЯ РАЙ

Правителствените финансисти са на път да разплетат интригата около данъка лихва върху спестяванията. Миналата седмица министрите от кабинета Станишев дадоха зелена улица на проектоспоразумения между България и десет острова, асоциирани територии на Великобритания и на Холандия. Става дума за широко известните като офшорни зони Гърнси, Джърси, Ман, Холандски Антили, Аруба, Ангила, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Кралство Монтсерат, острови Тьоркс и Кайкос (които са извън Европейския съюз, но са зависими територии на Великобритания и Холандия).
Договорено е първоначалният данък върху лихвите, които българи получават от спестяванията си на остров Ман и Британските Вирджински острови, да е 15 процента. Предвижда се от 2008 г. той да бъде повишен на 20%, а от 2011 г. - на 35 процента. Ще бъдат облагани също доходите от влогове в банки и инвестициите в облигации. Според проектите с Аруба, Ангила, Кралство Монтсерат и Каймановите острови се предвижда само обмен на информация за доходите от спестявания. Взаимно облагане на доходите от спестявания ще има с териториите Гърнси, Джърси, остров Ман, Холандски Антили, Британски Вирджински острови, островите Тьоркс и Кайкос. Освен това 75% от събрания на остров Ман и останалите територии данък върху лихвите на българи ще влиза в държавния бюджет. Останалите 25% от налозите ще остават за хазната на територията, където са събрани.
Всъщност така България направи
първите стъпки по изпълнението на Директива 2003/48 на Европейския съюз (ЕС)
която ангажира страните да предоставят помежду си информация за доходите от лихви, които получават на тяхна територия чуждестранни граждани. Наричаната още Директива за спестяванията се отнася основно до банковата тайна и в най-общи линии стопява данъчната конкуренция в Европейския съюз. В съответствие с нейните текстове всички банки са длъжни да изпращат на правителствата си информация за своите клиенти и за техните сметки.
Облагането на лихвите е свързано и с преодоляването на някои възможности за бягство от данъци. Всъщност държавите членки на ЕС са раздвоени по въпроса дали лихвите от спестявания трябва да се облагат с данък, или не. Една от причините е, че се наблюдава изтичане на спестявания към страните, където няма облагане на лихвите. Друг негативен ефект, който е възможен, е двойното данъчно облагане - то се извършва както в страната на получаване на лихвата, така и в страната, където получателят на лихвата е данъчно регистриран.
Всъщност цитираната директива гарантира на европейците, че могат да внасят спестяванията си там, където смятат, че условията са най-изгодни, без да плащат данъци върху дохода от тях в страната, в която живеят. А обменът на информация е задължителен, за да не губят държавите членки полагащите им се приходи от облагане на своите граждани.
Директивата предвижда банките от страните членки, където се изплащат лихвите, да предоставят съответната информация на данъчните власти на страните членки, където са данъчно регистрирани получателите на лихвите. Целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Изключение е направено за три държави членки на ЕС (Австрия, Белгия и Люксембург), в които банковата тайна се третира по по-особен начин, затова те са временно освободени от задължението да предоставят банкова информация за изплатените лихви. Поради това тези страни запазват временно стария режим на облагане и събират данък върху лихвите при източника на дохода (в момента 20%). Той обаче се разпределя в съотношение 1:3 между страната, където се изплаща лихвата (Австрия, Белгия или Люксембург), и страната, където плаща данъци получателят на лихвата.
За България нормите на директивата са императивни
Друг е въпросът, че страната ни може да информира държавите, където се облагат тези доходи. Така няма да се допусне бягство от плащане на данъци в страни, където спестяванията се облагат. При този режим на прилагане на директивата не съществува задължение да се налага данък лихва.
Другият вариант, за да се спазят изискванията на ЕС, е да се въведе режимът на държавите, които нямат задължение да предават информация за лихвения доход, а вместо това налагат данък при източника (от 15% до 35% във времето). Част от този данък се превежда на държавата, в която се намира получателят на дохода.
Вторият подход е изключен за България, тъй като по време на преговорите по присъединяването страната ни не е поискала дерогации по изпълнението й. Затова и в мониторинговия доклад на ЕК за 2005-а на страната ни се препоръчва да започне подготвителни действия, за да гарантира ефективния обмен на информация за доходите от спестявания до присъединяването ни към съюза.
Друга подробност е обстоятелството, че за да изпълни Директивата до 2007 г., България
трябва да изравни данъчното третиране на доходите от лихви на местни и чуждестранни лица
В момента доходите от лихви на българите не се облагат, а тези на чужденците се облагат с 15% данък при източника (ЗКПО чл.34, ал.4). В случая са възможни два подхода. Или правителството да започне да облага доходите от лихвите на българските граждани, или да премахне данъците върху депозитите на чуждестранните физически лица. Ясно е, че в първия случай приходите в хазната ще се увеличат, докато във втория ще намалеят.
Засега политическото решение клони към премахване на облагането върху спестяванията на чужденците. Това е записано и в законопроекта за облагане на доходите на физическите лица, който вече е приет от правителството. Съществуват обаче и други специфични въпроси, свързани с налозите, за които засега българската страна не коментира. Европейската комисия се стреми към хармонизиране на облагането на доходите от пенсии, лихви и дивиденти. Целта при доходите от пенсиите е да не се стигне до дискриминация по национален признак и да се гарантира свободното движение на работната сила, а при доходите от лихви и дивиденти - да не се затрудни функционирането на единния вътрешен пазар и по-специално свободното движение на капитал.

Информацията, която трябва да събират и предоставят институциите, които извършват плащанията по лихвите, е следната:
- самоличност и местоживеене на бенефициента;
- наименование и адрес на плащащата лихви институция;
- номер на сметката на бенефициента или, ако липсва такъв, идентификация на задължението;
- информация за лихвеното плащане;
- данъчен номер, ако има такъв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във