Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Жп гарите гонят последния влак

Железопътният транспорт у нас отдавна е в девета глуха - подвижният състав е достоен само за музеите, релсите не позволяват по-висока средна скорост от 30-40 км в час, а гарите са като големи обществени тоалетни. В същото време Европа е категорична, че в бъдеще ще подпомага основно развитието на железниците за сметка на автомобилния транспорт. Мотивите за това са съвсем резонни - влаковете са по-екологични, по-бързи, и не на-последно място, превозват повече товари и пътници. Но ние както винаги мислим наопаки и залагаме всичко на магистралите. Пред заплахата да ни отрежат финансирането за следващия програмен период обаче управниците ни като че ли започнаха да схващат за какво иде реч.


Идната седмица например трябва да бъде обявена тръжната процедура за цялостната реконструкция на жп гарата в Бургас. Документите за нея бяха изпратени в средата на ноември за одобрение в Брюксел, тъй като 75% от предвидените 13 млн. лв. идват по оперативната програма Транспорт. От Националната компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) обясняват, че проектът се е забавил и заради съгласувателни процедури с Министерството на културата и местната община. Причината е, че построената през 1929-а гара е паметник на културата. Също така тя е част и от проекта Супер Бургас, който обединява морската, авто и жп гарите и цели да отвори града към морето чрез изграждане на зона за обществен достъп. А за да се случи всичко това, ще се наложи да бъдат построени и нови авто- и морски пътнически терминал.


Иначе фасадата на бургаската гара ще запази сегашния си облик, но отвътре тя ще бъде изцяло обновена. Основната идея е старото здание да се приведе в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. В момента чакалните са трудноотпляеми, въпреки че разходите за ток и парно не са никак малки. Намеренията са след цялостното обновяване на покрива върху него да се монтират фотоволтаични панели, които до голяма степен трябва да покрият нуждите от електроенергия. Вътре в самата сграда и около гаровото пространство пък ще бъдат обособени магазини, заведения за хранене, зона за отдих и център за информация и закупуване на билети за всички видове транспорт. Ще има и безплатен Wi-Fi достъп до интернет.


Все още обаче не е ясно кога всички тези планове ще се превърнат в реалност. Ако процедурата бъде обявена в срок, то някъде през февруари 2013-а ще станат ясни и кандидатите за ремонта. Само че е малко вероятно договорът с изпълнителя да бъде подписан преди лятото. Съвсем друг е въпросът и какъв ще е срокът за самата модернизация.


В доста по-напреднал етап е обновяването на Столичната централна гара. До дни се очаква да бъдат отворени ценовите оферти на фирмите, които се включиха в обявената от НКЖИ през септември обществена поръчка за 40 млн. лева. Мераклиите да правят ремонта на едно от най-големите и емблематични здания на София са шест. Сред тях е обединението ГБС-Централна гара София, в което влизат Главболгарстрой, сливенското дружество Водстрой 98 и Промишлено строителство Холдинг. Турският холдинг Доуш заедно с българската СК -13 Трансстрой също участва в наддаването. Двете фирми построиха участъка от метрото от надлез Надеждадо бул. Патриарх Евтимий. В надпреварата е и сдружението Централна гара София 2012. Зад него отново стоят компании, работили по подземната железница - Станилов и Трейс груп холд, както и Джи Пи групООД.


Чуждестранното участие продължава с австрийската Щрабаг, играеща заедно с архитектурното студио Архитектоника, което през 2008-а спечели конкурса за нов облик на софийската Централна гара. Не е за пропускане и фактът, че студиото се управлява от брата на главния архитект на София Петър Диков - Калин. Документи е подало и обединението между Балканстрой и словенската фирма Реминг Консулт. Самостоятелно се включи в търга единствено гръцката Терна, която работи и по проекта за реконструкция на жп линията от Пловдив до Свиленград.


Очаква се оценителната комисия да разгледа предложенията на претендентите до средата на февруари 2013-а и още същия месец да определи победителя. Реалното строителство трябва да тръгне от средата на следващата година и да приключи за най-много 26 месеца. Иначе плановете са повече от амбициозни - ремонт на външната фасада, за да се постигне по-голяма осветеност на зданието, обновяване на пероните, нови ескалатори, чакални на няколко нива и съоръжения за трудноподвижни хора, плюс удобна връзка с втория лъч на столичното метро. Голяма част от помещенията ще се топлят от слънчева енергия, която и в този случай ще идва от фотоволтаици, монтирани на покрива.


Засега най-неясна остава съдбата на централната гара в Пловдив. Тя е строена през 1873-а и също като бургаската е архитектурна забележителност. Още в средата на 2008 г. бе проведен конкурс за избор на проекти за модернизацията й чрез публично-частно партньорство, но с идването на кризата тези намерения бързо се изпариха. Едва тази есен Министерският съвет откри нова процедура - този път за отдаването на гарата на концесия. Срокът на бъдещия договор ще е 35 години, като сред задълженията на новия собственик ще са и изграждането на автогара, два ескалатора, три пътнически асансьора, както и многофункционална обслужваща сграда с помещения за спедиция и пощенски услуги, обществени тоалетни, офиси, хотел и търговски обекти. Изискването е инвестициите за първите четири години да са не по-малко от 9.38 млн. лв. без ДДС. Концесионер обаче още не е избран и въобще няма яснота кога ще стане това.


Частен инвеститор ще се търси и за жп гарата във Варна, но и там съществен напредък засега няма. Иначе самата сграда е в доста добро състояние и има европейски вид, след като през 2004-а и 2005-а бе реконструирана заедно с площада около нея за 6.2 млн. лева. Напълно обновена бе покривната конструкция, подменени бяха електрическите, отоплителните, вентилационните и ВиК инсталациите, фасадата бе боядисана, а часовниковата кула - ремонтирана. Също така бяха преустроени чакалнята, центърът за предварителна продажба на билети и кафенето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във