Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖИВОТЪТ Е ПО-СИЛЕН ОТ ВСЯКАКЪВ ФАР И ВСЯКАКВИ ИСПИ

Леден душ за управляващите. Така може да се определи долетялата през седмицата от Брюксел новина, че Европейската комисия окончателно отрязва 220 млн. евро за България по предприсъединителната програма ФАР. Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и Изпълнителната агенция ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които трябваше да получат тези пари, пък се простиха окончателно с отнетите им през лятото акредитации. Така държавата стана първият член на Общността, лишен от правото да получава средства по европейските фондове.
Ударът безспорно е сериозен, тъй като губим над една трета от 658-те милиона евро, предвидени по предприсъединителната програма за периода 2004 - 2007-а. Въпросните 220 млн. евро са по меморандумите за 2005-а и 2006-а. Първият от тях е на обща стойност над 231 млн. евро, като парите са насочени към 12 основни приоритета - Политически критерии, Вътрешен пазар и икономика, Земеделие, Транспорт, Заетост, социална политика и образование, Околна среда, Енергетика, Правосъдие и вътрешни работи, Митници и финанси, Административна реформа и капацитет, Икономическо и социално сближаване и Неразпределен пакет за институционално изграждане. Все пак повечето от средствата са били договорени навреме, така че само малка част от тях ще изгорят. Далеч по-големият шамар е по меморандума за 2006-а. Той е за 212 млн. и според данните на финансовото ведомство към 31 октомври тази година са договорени едва 12.6 млн. от тях. Останалите пари няма как да бъдат пренасочени към други програми, тъй като срокът за усвояването им изтича на 30 ноември и те ще влязат в бюджета на Евросъюза.
Отделно спрени остават други 340 млн. евро, които вече са договорени, но страната ни не е загубила напълно шансовете си да ги получи. Съгласно регламентите на Общността те могат да бъдат използвани три години след приключване на договарянето, т.е. до края на 2009-а. На практика незасегнати от санкциите на Брюксел са само около 98 млн. евро. Това са 31.5 млн. евро от Преходния финансов инструмент, който се явява наследник на програма ФАР в условията на членство на България в ЕС, а останалите пари се управляват от другите две изпълнителни агенции, които имат акредитации по предприсъединителната програма - към Министерството на труда и социалната политика и към Министерството на икономиката и енергетиката.
Лошата вест за спрените милиони бе поднесена официално с писмо от шефа на Генерална дирекция Разширяване Майкъл Лий до националния ръководител по еврофондовете и заместник-министър на финансите Димитър Ивановски. В него се посочва, че не е потърсена сметка нито от отговорните лица в администрацията, нито в средите на провинилите се изпълнители на договори.
Решението на Европейската комисия е взето след внимателен анализ на фактите и подаваните от България данни. За първи път страна-членка на общността, е лишена от тези фондове, но мярката е наложителна, защото целта ни е да защитаваме финансовите интереси на гражданите от Европейският съюз, в това число и на българите. Все още има нередности, злоупотреби, конфликти на интереси и недостиг на персонал, който да работи по усвояването и контрола на средствата, подчерта и Кристина Наги - говорител на еврокомисаря по разширяването Оли Рен.
Кой каквото и да си приказва у нас, европейските институции имат всички основания да отправят подобни обвинения към управниците ни. Повече от година е очевадно как България среща сериозни проблеми с усвояването на парите от предприсъединителните фондове, а единствените виновници се оказаха държавният съкровищник Гергана Беремска и зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски, които през лятото подадоха оставки като ръководители на изпълнителните агенции по програма ФАР съответно във финансовото и в строителното ведомство. В същото време още се бавят съдебните мерки срещу две от най-провинилите се фигури - бившия шеф на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите Любомир Тушанов и изпълнителният екс директор на скандалния фонд Републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев. Да не говорим за търсенето на отговорност от министри.
При създалата се ситуация реакциите на властта отново бяха доста неадекватни. Като обидено дете министър-председателят Сергей Станишев заяви от Германия: Понякога Брюксел е несправедлив към България. Знаците, че страната ни не е третирана по същия начин като останалите, може да доведат до значителни политически рискове.
Няма да коментирам и думичка, докато не се върне г-жа Плугчиева и не ми даде официална информация, бе първоначалният коментар на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Ден по-късно той явно премисли и сподели пред журналисти: Eвропейската комисия показва мускули към България, за да подскаже на някой нещо друго. Считам, че това решение е взето на друга основа, а не на база на това, което е направено или не е направено.
Вицепремиерът Миглена Плугчиева бе дълбоко обидена и огорчена: Категорично съм разочарована, не приемам това решение и не смятам, че е правилно да се обвързват всички усилия на държавата с резултатите от съдебната система. През последните шест месеца служителите в двете агенции положиха изключителни усилия, за да могат да отстранят допуснатите през годините слабости и да отговорят на изискванията на Европейската комисия... Това е неаргументирано решение. То може да се отрази зле на реформаторските сили и да подхрани евроскептицизма в България.
На амбразурата най-неочаквано застана червеният депутат Младен Червеняков, който заяви на всеослушание: И двамата министри, които са пряко отговорни за тези две агенции, са направили според мен всичко, което е зависело от тях. Естествено, не може да искате всеки един министър да носи отговорност за всичко онова, което става в цялото ведомство, особено когато има съответни ресорни ръководители и съответни управляващи, координиращи, одитиращи органи, сертифициращи органи за тези европейски проекти.
Върхът на глупостта бе изказването на евродепутата от групата на ПЕС Евгени Кирилов, че възнамерява да призове Европейската сметна палата да провери как вървят проектите, които се утвърждават по линия на Генерална дирекция Разширяване на Еврокомисията, тъй като имал съмнения за работата й.
Да се правят управляващите сега на ущипани е, меко казано, несериозно - още в средата на юни на тях им бе ясно, че много трудно ще замажат очите на Брюксел с палиативните мерки, които взимат. Нека не забравяме, че точно по това време с решение на зам.-министъра на финансите Димитър Ивановски доброволно бе спряно финансирането на десет проекта по програма ФАР за 88.4 млн. евро, за които отговаряше фонд Републиканска пътна инфраструктура. Още тогава, вместо да пишат набързо планове за действия с уж конкретни мерки, Станишев и Плугчиева трябваше да поискат оставките на всички, които допуснаха да се стигне до гафа с парите по ФАР. И които упорито си затваряха очите докато Веселин Георгиев като шеф на пътния фонд предоставяше поръчки на няколко избрани фирми (и най-вече на тези на брат си).
Само ефективни мерки можеха да заличат констатираните от Еврокомисията в юлския й доклад за напредъка на България сериозни слабости в системите за управление и контрол, редица нередности, подозрения за измами, конфликти на интереси между управлението на програма ФАР и изпълнителите.
Още по-неприятно е, че държавата май няма да се размине само с този шамар. Перспективата да се простим и със спрените 144 млн. евро по ИСПА е изключително сериозна, което на практика ще блокира доизграждането на ключовата магистрала Люлин. За капак тепърва предстои да получим по линия на Кохезионния фонд около 1.3 млрд. евро и ако и те бъдат блокирани, спокойно може да се простим с идеите за модерна пътна инфраструктура.
Както отбеляза обаче министър Гагаузов, след като Еврокомисията замрази парите по ФАР и ИСПА: Животът е по-силен от всякакъв ФАР и всякакви ИСПИ.

10-те проекта по ФАР със спряно финансиране през юли тази година.
1. Рехабилитация и частична реконструкция на път II-19 участък Симитли - Разлог - Садово.
Финансиране 15.1 млн. евро: Програма ФАР - 45.63%; Държавен бюджет - 54.37%.
Изпълнител: Консорциум Месста-България; Надзор: Фирма BCEOM - Франция.

2. Рехабилитация и частична реконструкция на път II-19 Разлог - Банско - Гоце Делчев - Садово.
Финансиране 10.3 млн. евро: Програма ФАР - 71.82%; Държавен бюджет - 28.18%.
Изпълнител: фирма Продефтики- Гърция; Надзор: Фирма BCEOM - Франция.

3. Строителство на втора тръба на тунел при км 327 на път Е-79 (околовръстен път на Дупница).
Финансиране 5.5 млн. евро: Програма ФАР - 60.59%; Държавен бюджет - 39.41%.
Изпълнител: Тинса Ерко, Турция; Надзор: МотМакдоналд.

4. Строителство на подходен път до ГКПП-Илинден край Рудозем
Финансиране 7.7 млн .евро: Програма ФАР - 63.71%; Държавен бюджет - 36.29%.
Изпълнител : Смесено дружество на българско-австрийския консорциум РУДОЗЕМ с главен изпълнител Щрабаг Австрия.

5. Строителство на път E-85 от Ново село до магистрала Марица.
Финансиране 11.6 млн. евро: Програма ФАР - 67%; Държавен бюджет - 33%.
Изпълнител: Консорциум Пътни строежи и Мостстрой - България.

6. Рехабилитация на път II-34 Плевен - Никопол.
Финансиране 12.5 млн. евро: Програма ФАР - 37.77%; Държавен бюджет - 62.23%.
Изпълнител: ПИ ЕС АЙ - ООД България

7. Строителство на път Малко Търново - ГКПП с Турция; околовръстен път на Малко Търново.
Финансиране 4.9 млн. евро: Програма ФАР - 46.8 %; Държавен бюджет - 53.2%.
Изпълнител: REIMO, Чехия

8. Рехабилитация на път II-86 Соколовци - Смолян - Средногорци.
Финансиране: Програма ФАР - 45.15%; Държавен бюджет - 54.85%.
Изпълнител: Сдружение ENTECHNOS S.A. - Гърция, Партньори: ACTIS S.A. - Гърция, АМ Черно море АД - България

9. Рехабилитация на път II-81 от Монтана до Лом.
Финансиране 5.8 млн. евро: Програма ФАР - 75%; Държавен бюджет - 25%.
Изпълнител: Пътстрой - 92 АД - България

10. Повишаване на безопасността на път E-79, Дупница - Кулата.
Няма данни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във