Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ПАЗАР СЕ ПРОБУЖДА

Българският животозастрахователен пазар постепенно се събужда. И особено видимо е раздвижването му през 2005-та. Отчасти то се дължи на въведения от държавата лицензионен режим, благодарение на който родилният силов белег на професията след промените окончателно е изчистен. Нещо повече, предоставените от държавата данъчни облекчения - за клиентите и за работодателите, също допринасят за съживяването му. Резултатът е: нови правила на играта, които в крайна сметка успокояват и стабилизират пазара. В историята остават драстичните колебания в данъчното третиране, когато в рамките на една година вноските по застраховките Живот ту биваха освобождавани от данъци сто на сто, ту се отиваше в обратната крайност. Застрахователите се надяват, че установеното статукво от последните години ще се задържи по-дълго, за да могат да наваксат пропуснатото доверие.
Макар и семпли, данъчните преференции се отразяват върху развитието на животозастрахователния бизнес. Законодателят постанови данъкът върху облагаемия общ доход на физическите лица, които имат животозастраховки, да бъде намален до 10%, а за работодателите - с по 40 лв. месечно за всяко застраховано или осигурено лице, или с 480 лв. за годината. Правилата се отнасят както за животозастраховането, така и за доброволните пенсионни и здравни осигуровки, което предоставя сравнително добра възможност фирмите да спестяват средства, които са освободени от данък печалба и от еднократни данъци и могат да бъдат пренасочени за социални проекти и програми.
Третата причина за пролетното затопляне в животозастраховането са нарастващите доходи на населението, особено в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и т.н. От камбанарията на животозастрахователите ясно се вижда сравнително заможната обществена прослойка, която получава добри и постоянни доходи. В нейните редици са банкерите, застрахователите, адвокатите, дори лекарите (въпреки че постоянно се оплакват от безпаричие), които са в състояние редовно да заделят пари за осигурителни и застрахователни вноски. Инерцията обаче е мощен фактор, а
българинът все още не може да преодолее комплексите си
Като става дума за застраховане, българската градация на ценностите е в следния ред: първо колата, след това къщата и имота и накрая, ако останат пари, осигуряваме здравето, старините си и накрая и живота си.
По непотвърдени статистически данни ръстът на приходите за 2005 г. на единадесетте лицензирани животозастрахователни компании у нас е около 46%, а общият им премиен приход надхвърля 100 млн. лева. Председателят на съвета на директорите на Витоша живот Георги Георгиев казва, че компанията, която ръководи, е повишила приходите си с 92%, които от 4.8 млн. лв. за 2004 г. са достигнали сумата 9.3 млн. лв. за 2005 година. Успяхме да увеличим пазарния си дял с почти 2%, като от 4.8% за 2004 г. постигнахме 6.23% - за 2005-а, поясни още Георгиев. Той коментира, че ако преди години животозастрахователните агенти са застраховали масово работниците във фабрики и заводи и покриваемостта в животозастраховането е била почти стопроцентова, то сега при новия стопански ландшафт ситуацията е радикално променена. В малкото останали производствени предприятия, които работят с ограничен персонал,
собствениците рядко допускат застрахователни агенти
Сериозни поражения върху животозастрахователния бизнес е оставила и хиперинфлацията от края на 1996-а и началото на 1997 г., която не само изяде спестяванията и събираните застрахователни спестовни вноски, но и рязко отблъсна хората от животозастраховането.
От разнообразната гама животозастрахователни продукти относително добър прием на пазара имат рисковите застраховки, които гарантират потребителя им срещу събития, застрашаващи живота и здравето му. Чувствително нарасна търсенето на личните застраховки при пътувания в чужбина, както и тези за спортистите.
Новият основен закон за застраховането - кодексът, регламентира
къде и как могат да се влагат натрупаните резерви
Законодателят постановява неограничени възможности за инвестиции само в държавни ценни книжа (ДЦК), които обаче са все по-малко като обем.
Ако средствата се влагат в банкови депозити, изискването е те да бъдат разпределени в различни банки, за да са защитени при евентуален фалит на някоя от кредитните институции.
Застрахователните резерви могат да се инвестират и в корпоративни дългови книжа - ипотечни облигации на банки или на търговски дружества, включително и в акции, като размерът на инвестираните във финансовите инструменти средства е процентно лимитиран.
Ограничението за инвестиции в чужбина е валидно до датата на приемането на България в Европейския съюз, след което застрахователните компании ще могат безпрепятствено да търсят по-висока доходност и зад граница. Песимистите обаче се опасяват, че спестените пари на българите
ще работят за чуждестранните икономики
Но тъй като икономическото пространство на обединена Европа ще е общо, можем да очакваме и реципрочен ефект - чуждите спестовни пари да работят за нашата икономика, ако тя, разбира се, е в състояние да им осигури достатъчно висока доходност. Новият Кодекс за застраховането отваря широко вратата пред българските застрахователи, които, ако поискат, могат да работят в Европа, както и европейските у нас. По-вероятно обаче е да се случи второто, прогнозират експерти. При всички случаи парите в условията на общия европейски пазар ще работят за икономиките, които им създават по-добри условия да се умножават.
Балансът между високия доход и риска
Доходността на българския животозастрахователен пазар в момента е по-висока от средната за Европа.
Но е факт също, че основната грижа на висшите мениджъри в животозастраховането е да намерят баланса между високия доход и риска - двете страни на един и същ медал. Особено като се знае, че върху разпределяния от застрахователите доход влияят много различни фактори. Застрахователните доходи например са по-високи в сравнение с банковите депозити, тъй като инвестираните суми са по-големи и може да се договори по-добра доходност. Застрахователите могат да разпределят и част от икономиите, които са получили от рисковите премии, когато не трябва да плащат за застрахователно събитие.
Парадоксите
Продуктите, които животозастрахователните компании предлагат, са почти аналогични с тези на здравноосигурителните дружества, което ще рече, че законодателят просто е допуснал дублиране на дейностите. Това, разбира се, не би било проблем в условията на всеки добре развит пазар, но когато той тепърва прохожда - като българския, съревнованието по-често губят здравноосигурителните дружества. А обяснението е следното: разходната част при здравното застраховане и осигуряване е висока, заради честите плащания на обезщетения, което предопределя анемичните финансови резултати в края на годината.
Здравните осигурителни и застрахователни фондове всъщност нямат достатъчно натрупан ресурс. По тази причина никой от тях не поема риска да предложи на пазара конкурентно ниски цени, което би сторил, ако разчита на голям осигурителен, респ. застрахователен обхват в далечна перспектива. А това е така и защото обезщетенията за здравноосигурените или здравнозастрахованите започват да се изплащат от следващия месец, след като е направена първата вноска. Мнозина от специалистите в тази сфера смятат, че компаниите биха могли да получат глътка въздух, ако се процедира както при пенсионното осигуряване и се даде възможност на хората да избират между държавния здравен осигурител - здравната каса, и доброволното здравно осигуряване.
Другият вариант да се избегне дублирането на доброволната здравна защита е като тя бъде оставена изцяло в прерогативите на животозастрахователите. Тогава може би най-сетне ще се види светлина и в тунела на здравната реформа, коментират професионалистите.
Парадоксално е здравнозастрахованият да плаща два пъти за една и съща медицинска услуга - например за хирургическа интервенция. Веднъж той е задължително здравноосигурен от държавната структура, но си е и направил допълнителна доброволна здравна застраховка или осигуровка. Но ако я ползва, когато заболее, услугата се заплаща от частните животозастрахователни или здравноосигурителни компании. А здравната каса спестява парите, които би трябвало да заплати от задължителното здравно осигуряване. Този парадокс, според застрахователите, би могъл да се избегне, ако се създаде механизъм, чрез който частните животозастрахователни или здравноосигурителни компании получават част от средствата, предвидени от здравната каса за съответните клинични пътеки, тъй като те вече са поели разходите за лечението.
Всяка конкуренция, когато е лоялна, е благотворна за развитието на пазара, а създаването на нови животозастрахователни компании - на Ей Ай Джи и гръцката Етники, с участието на ОББ; на холандската финансова група Ай Ен Джи, както и на Животозастрахователния институт на ЗК Лев Инс, вещае в най-скоро време още по-напрегната и оспорвана надпревара. Експерти пък предричат началото на нови консолидационни процеси сред местните застрахователи като защитен рефлекс срещу задаващите се европейски реалности. Според добре осведомени източници някои чуждестранни компании като Юреко например вече се оглеждат за апетитни хапки от българския животозастрахователен пазар, който безспорно е с голям потенциал. Така че интересното очевидно тепърва предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във