Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗТОКЪТ, ЗАПАДЪТ И ПРОПАСТТА МЕЖДУ ТЯХ

Стандартната дефиниция на Световната банка за бедността е доход под един долар на ден. Но в бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа, където отоплението и облеклото струват повече, този праг е 2.15 долара на ден. Все повече хора вече изскачат над тази линия. Само за периода между 1998 и 2003 г. доходите на повече от 40 милиона души от някогашния Източен блок са надхвърлили прага на бедността. Други 60 милиона обаче все още си остават под него.
В най-добре развиващата се страна от региона - Унгария, почти няма хора, живеещи в мизерия. В Таджикистан, опашкаря в класацията, под линията на бедността са 70 на сто от населението. Основният въпрос сега обаче е друг: кои от бившите соцстрани имат шанс да настигнат Запада в рамките на едно поколение и кои ще си останат бедни до самия край на ХХI век.
Най-слънчев е пейзажът за осемте нови членки
на Евросъюза плюс Хърватия, която води преговори за присъединяване към общността. Тези държави успяха да постигнат две много важни неща. Първо, засилиха външната търговия, която е пряко свързана с икономическия ръст (таб. 1). Конкуренцията на чуждестранните фирми (било на местния, било на международните пазари) сериозно повишава производителността. Второто достижение на тези страни, макар и трудно за статистическо измерване, е не по-малко важно - това е създаването на онези институции, които позволяват капитализма да функционира, изграждат доверие към държавата, озаптяват алчните чиновници и защитават частната собственост. Много се спори защо някои страни превъзхождат останалите в тази област. Главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Стивън Фрайс подчертава като ключови фактори политическата конкурентност и правовото управление, при което некадърните политици и чиновници рискуват да загубят работата си, а корумпираните отиват в затвора.
Да се даде количествено измерение на тези фактори е трудно, разбира се. Единият от възможните начини за оценка е да се погледнат банките. Те могат да процъфтяват само когато всички споменати институции са налице и работят. Задължително условие за банкирането е и частните фирми, и самите кредитори да имат пълно доверие в способността на държавата да гарантира стабилна бизнес среда. Поначало
ръстът в банковия сектор води до процъфтяване
и на останалите отрасли - преместването на парите от куфарчетата в банковите сметки винаги стимулира развитието на икономиката. Взаимовръзката между ръста в кредитирането и икономическия растеж личи ясно от таблица 2.
Страните от Централна Европа и Прибалтика постигнаха значителен икономически ръст в последното десетилетие и до голяма степен наваксаха изгубеното при комунизма. Словения отдавна вече е по-богата от някои стари членки на ЕС, като Португалия например. Балтийските тигри регистрират годишно повишение на БВП от 8 на сто и повече. При този темп жизненият им стандарт ще се повиши двойно през следващите десет години.
Според последния доклад на ЕБВР за региона обаче дори най-бързо развиващите се източноевропейски държави значително изостават в осъвременяването на митническите и трудовите кодекси, на данъчните и съдебните системи и така нататък. Единственото изключение е Словакия, която през последната година е напреднала значително в тази област. Общата картина за региона е такава: всички блага идват от частния сектор - обобщава Стивън Фрайс. - Държавният сектор е изостанал далеч назад.
Докладът показва и друго:
членството в ЕС стимулира търговията
Този факт доста учудва наблюдатели като Вилем Бойтер, предишния главен икономист на ЕБВР. Аз лично смятах, че подписаните преди години споразумения за свободна търговия вече са изчерпали потенциала за ръст в този сектор. Оказва се обаче, че много инвеститори не са смеели да влагат пари, преди тези страни да станат пълноправни членки на ЕС, обяснява Бойтер.
Европейското членство обаче понякога дава и негативни резултати. Естония, която Бойтер и много от колегите му сочат като най-конкурентоспособната икономика в целия ЕС, след приемането си в общността трябваше насила да приеме селскостопанските субсидии и протекционистичната политика към фермерите. Естонският пазар на труда, който бе напълно либерализиран доскоро, също
страда от регулацията на Евросъюза
Засега не е ясно какъв ще е ефектът от еврочленството върху публичната администрация в бившите социалистически страни. Според някои експерти допълнителният надзор отвън ще стресне бюрократите. Песимистите обаче смятат, че в европейското законодателство чиновниците само ще намерят допълнителни вратички и законови уловки, за да източват средства от безпомощните фирми и граждани.
В Литва най-силно стимулиран от членството е бил секторът на недвижимите имоти, коментира Угниус Трумпа от Института за свободен пазар във Вилнюс. Рязко повишените от европейските акцизи цени на цигарите пък са дошли като дар Божи за местните контрабандисти.
Още по-голям проблем се очертава при реформирането на най-комплексните звена на обществения сектор: здравеопазването и образованието. Работодателите в тези страни все повече се оплакват от недостиг на кадри, особено на специалисти в търговията и производството. Образователните системи просто не произвеждат нужния тип квалифицирани работници. Успоредно с това те видимо западат - и средните оценки в училище, също като показателите на здравната система, непрекъснато се влошават, подчертава Стивън Фрайс. Според него здравеопазването и образованието на Изток си остават
най-близо до мисленето от епохата на комунизма
- старомодни, неефективни, сякаш имунизирани към всякаква конкуренция. В онези държави, които по-рано либерализираха висшето образование, частните университети вече започват да действат на нивото на западноевропейските. Но средните училища в почти всички страни от бившия Източен блок продължават да залагат на запаметяването вместо на творческото мислене. Това не само е лошо за конкурентоспособността, но и поощрява измамите и корупцията.
В интерес на истината дори някои западноевропейски държави срещат сериозни трудности с реформирането на здравния и просветния сектор. За разлика от тях обаче бившите соцстрани нямат никакво време за губене - те спешно се нуждаят от бърз икономически ръст и подобряване качеството на услугите, за да предотвратят емиграцията и загубата на най-добрите си умове. Освен това трябва да засилят и конкурентоспособността, за да не губят международните си пазари.
Колкото до онези страни от някогашния Източен блок, които остават извън Евросъюза, и при тях има лъч светлина. Дванайсетте екссъветски републики например са най-бързо развиващата се част от бившия соцлагер. Разбира се, това се държи отчасти на повишените цени на горивата и отчасти на факта, че по принцип при по-бедните страни растежът е по-бърз. За разлика от по-богатите им съседи, в тези държави растежът създава повече работни места, отколкото реструктурирането закрива. Заплатите, социалните помощи и пенсиите там си остават все така ниски, но вече се изплащат редовно.
Тези скромни плюсове обаче най-често остават в сянката на големите проблеми. Обществените услуги в тези държави издъхват от безпаричие. Грузия харчи за здравеопазване по-малко от 1% от брутния си вътрешен продукт, докато в Хърватия например този показател е 7 на сто. В някои от бившите съветски републики дори такива елементарни нужди на населението, като водоснабдяване, електроснабдяване и средно образование, започват да стават труднодостъпни.
Най-големият проблем за момента е липсата на добра работа. В Киргизстан например делът на заетите в селското стопанство е скочил от 35 на сто през 1990 г. до цели 55 на сто днес - просто защото
работните места в индустрията са изчезнали
(за сравнение в Чехия процентът на фермерите е паднал наполовина за последното десетилетие - до едва 5 на сто). А нови почти не се създават. Докато в богатите страни работодателите се оплакват предимно от прекалената регулация на пазара на труда, в бившия СССР главният проблем е свръхкорумпираната бюрокрация.
Като цяло обаче споровете около икономическия преход, които се разгоряха силно в средата на 90-те, сега са утихнали. Вече никой не се съмнява, че макроикономическата стабилност, насърчаването на търговията, силните институции и либерализацията на цените са задължителните условия за успеха. Проблемът е, че онези страни, които най-отчаяно се нуждаят от реформи и икономически растеж, обикновено имат и най-слабите институции, най-лошото географско положение и най-неуслужливите съседи. А това намалява значително шансовете им да се изплъзнат от хватката на бедността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във