Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗСТРАДАНОТО ПЪЛНОЛЕТИЕ НА ЙЕЛЕНА ДОКИЧ

Едва ли има и дузина спортисти, които да са преминавали през толкова преобразования за толкова кратко време, като Йелена Докич. Тя бе австралийка, после сръбкиня, след това отново австралийка; за някакви си две години извървя пътя от обещаващ млад талант до бивше величие; и сега, в може би най-важната трансформация в живота си, тя се раздели по юридически път с тираничния си баща Дамир и на 22 години най-после може да заживее като свободен човек.

Впрочем свободата й не е от най-евтините - самият Дамир призна в интервю за Сидни Морнинг Хералд, че Йелена му е платила 1.3 млн. щ. долара, за да се оттегли доброволно като неин мениджър. Тези пари, както и всичко, припечелено преди това от дъщеря му, Докич-старши вложи в недвижими имоти в родната си Сърбия. В момента той, жена му и големият му син живеят в огромна ферма (280 декара) недалеч от Белград и стопанисват собствена спиртоварна. Бившият боксьор и шофьор на ТИР признава, че
от две години не е разговарял с Йелена
освен по съдебни въпроси. Бих искал тя да се обажда от време на време, твърди той.
Самата Йелена все още потреперва, когато чуе името на баща си. Едва ли някой би я обвинил заради това - в края на краищата става дума за човека, чието дивашко поведение доведе до изхвърлянето му от тениса за шест месеца и от когото собствената му дъщеря до такава степен се смущаваше, че изрично помоли да не му се издава акредитация за Откритото първенство на Австралия.
В интерес на истината Йелена никога не посмя да обвини публично татко си в каквито и да било издевателства. Но слуховете за тях се чуваха навсякъде, подхранвани обилно впрочем от изявите на самия Дамир - като се почне от сензационните му
разкрития за лесбийски банди в съблекалните
и се приключи с изнудваческата цена на рибата в официалния ресторант на US Open (тъкмо последният скандал, придружен от люти закани за физическа разправа, най-накрая донесе наказание за Докич-старши). Специалистите са категорични, че тъкмо лудостите и тираничният характер на бащата са попречили на Йелена да използва в пълна степен несъмнения си талант. Колкото повече буйстваше Дамир, толкова по-ниско падаше дъщеря му. От номер 4 в света тя се свлече до номер 450, а миналия август съвсем прекъсна кариерата си и се посвети на една-едничка задача - да се откъсне от баща си.
Имах нужда да подредя нещата. Кариерата ми се сгромолясваше, а личният ми живот беше пълна каша - признава Йелена. - Дадох си сметка, че докато продължава така, не мога да играя нормално тенис. Някои проблеми имат свойството да се натрупват, докато стигнат точката, в която не можеш вече да вървиш напред. Докич не е склонна да навлиза в подробности за кашата в личния си живот, но дава ясно да се разбере, че става дума за отношенията с родителя й. Има граница на нещата, които човек може да понесе. Когато си на 10 години, е едно, а когато вече си навършил 20 и си пълнолетен, зрял човек - съвсем друго. Положението не се подобряваше с нищо, затова трябваше да направя някаква голяма промяна.
Първият ход към тази промяна бе решението на Йелена отново да се състезава за Австралия - страната, която даде приют на нея, брат й Саво и родителите й, бегълци от войната в Югославия.
Докич скъса с втората си родина
през 2001-ва, когато баща й Дамир в един характерен изблик на нерви обвини Австралийската федерация по тенис, че е нагласила жребия на Australian Open, за да прати дъщеря му срещу Линдзи Дейвънпорт още в първия кръг. След този скандал Йелена започна да се състезава за Сърбия и Черна гора. Тогава нямах никакъв контрол върху събитията, решенията се вземаха без мен, признава тя днес, след като отношенията с австралийската федерация са благополучно изгладени.
Първоначално и медиите, и запалянковците в Австралия реагираха с известно недоверие на нейното разкаяние. Йелена обаче бързо им доказа колко сериозни са намеренията и амбициите й - тя предпочете да изиграе три напрегнати плейофни мача за уайлд-кард за Откритото първенство на Австралия, вместо да приеме предложения й наготово от федерацията. Исках да съм спокойна, че съм заслужила правото да играя тук, обясни Докич в навечерието на мача си от първия кръг с Виржини Разано. Вероятно тъкмо този й ход спечели на нейна страна публиката - трибуните в Мелбърн, които само допреди месец бяха готови да я освиркат, сега я аплодираха по-горещо от всякога. Подкрепата им не стигна - Йелена игра добре и дори пропусна три мачбола, но в крайна сметка отстъпи на Разано. След мача Докич призна, че никога в живота си не е била толкова разочарована. Според експертите обаче нейното завръщане в големия тенис е подчертано оптимистично.
Дори и след голямото й падение едва ли някой ще оспори таланта й. Според Мартина Хингис Докич все още принадлежи към най-добрите тенисистки в света. Хингис знае най-добре - тъкмо тя стана първата жертва на Йелена на Уимбълдън през 1999-а, когато едва 16-годишната Докич разби тогавашната шампионка с 6:2, 6:0 в първия кръг. По онова време австралийката бе едва 129-а в ранглистата - и до ден днешен тя си остава най-ниско класираната тенисистка, побеждавала поставен под номер 1 на турнир от Големия шлем.
А 1999-а не бе чак толкова отдавна. Споменът от подобни подвизи е все още достатъчно пресен, за да дава на Йелена кураж, че може да се завърне на върха. Наистина вярвам, че ме чака добро бъдеще. През последните шест месеца успях да разчистя неразбориите в живота си и най-после имам някаква стабилна основа - споделя Докич, която живее в Монте Карло с приятеля си Тин Бикич. - Вече се чувствам достатъчно спокойна, за да започна
отново да изпитвам удоволствие от тениса
За пръв път от много време сутрин се будя с желанието да отида и да тренирам. При тази мотивация и дисциплина е само въпрос на време отново да започна да играя на добро ниво. Йелена признава, че мечтата й е да се върне отново в Топ 10, но и влизане в Топ 30 до края на 2006-а би било добро постижение. В момента австралийката е 370-а в света. Най-хубавото е, че в момента нямам нито какво да защитавам, нито какво да губя. Мога само да спечеля. Освен това аз още на 16 преживях нещата, които други преживяват на 24 или 25 години. Още съм само на 22, значи имам предостатъчно години пред себе си.
Докич не крие, че
главният й вдъхновител е Мери Пиърс
Между двете има много общо - и французойката в ранните си години бе в сянката на тираничния си баща Джим Пиърс, а сега се радва на невероятен ренесанс в кариерата си. Мисля, че Мери е прекрасен пример за следване - признава Йелена. - На нея съвсем видимо й личи, че се е справила с проблемите и сега изпитва чисто удоволствие от играта. А това неизбежно се отразява и на резултатите. Разбира се, между двете има и една съществена разлика - Пиърс започна своето голямо завръщане от несравнимо по-добра позиция в сравнение с Докич. На етническата сръбкиня й остава много път, преди да мисли за челната десетка в ранглистата. Но мисълта за предстоящите трудности вече не я смущава. Знам, че започвам от самото дъно - признава тя. - Но разликата е, че аз вече съм била на върха и знам, че мога да го изкача. За пръв път всичко зависи само от мен самата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във