Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗОСТАВЕНИТЕ ДЕЦА - ЗАРЯЗАНИ И ПО ЗАКОН

Напоследък почти всичко случващо се в страната ни все повече ни кара да си задаваме въпроса дали всъщност живеем в държава.
Всекидневие вече са новините за трагедиите с малолетни в т. нар. домове за изоставени деца. То не бяха мизерни картини от тези инак претенциозно наречени социални заведения, то не бяха истории за блудства, изнасилвания, побоища, че дори и убийства. Цялото журналистическо братство се впусна да разследва условията на живот в домовете, които, оказа се, не могат да бъдат сравнени и с тези в Средновековието. Честа практика в тези приюти било извратени типове да търсят детска плът, до която безпрепятствено се добирали поради липсата на всякакъв контрол върху живота на децата. А обичайните им дейности се свеждали до няколко древни занаята - просия, кражби и проституция. Всички тези потресаващи истории заливат читателите, слушателите и зрителите на всеки кръгъл час от деня. Но всъщност за тези проблеми ни светна не българско, а чуждо разследване. Филмът на ББС за децата от Могилино направи България известна в целия свят. След него последваха скандалните клипове с участието на бургаски сираци, които са реклама на филма Баклава. Натровени бяха деца с миша отрова, единадесетгодишно момиченце полетя от третия етаж на Дома за деца, лишени от родителска грижа Петко Р. Славейков в София. А трагедията с убийството в Трън подлудяваше обществото дни наред...
В този ред на мисли - скоро друг такъв дом - Асен Златаров в столичния квартал Надежда, може да влезе в световния видеообмен с ужасяващите изповеди на възпитаниците си. Ето някои от тях.
Обикновена делнична нощ
Часът е 22.45, сряда, 2 април. Пред входа на един от работещите до късно през нощта супермаркети в Надежда посетителите са малко. Но няколко очевидно безпризорни деца обикалят пред входа и молят оределите купувачи за някоя и друга стотинка. Придружават ги... две кучета. Всичко това става на стотина метра от техния дом - за отглеждане на деца без родителски надзор Асен Златаров с директор Зоя Соколова.
Децата ни предупреждават да се пазим от кучетата, но бързат да ни поискат и по някоя стотинка. Купуваме им вафли, даваме им малко пари и те стават разговорливи. Двамата са на по девет години. (Момиче и момче - имената им ще спестим, за да не ги погне директорката.) Разказват ни как никой не ги ограничава да излизат по улиците. Пука им за нас, казва едното дете. Всеки може да излезе, когато си поиска. Уж са ни казали да се прибираме до 23 часа, ама ако искаш може и да не се прибереш цяла нощ - добавя другото. -От наште мнозина скитат, просят - пред Фантастико и Била - кво да правим и на нас ни се иска да можем да си купим нещо по-така. Харчим всичко, защото иначе ще ни вземат парите.
Оказва се, че когато се приберат в дома, има възпитатели, които прибират изкараното, за да им купуват подаръци - шампоани например. Децата бързат да ни успокоят, че те са от добрите и не са като някои, които правят лоши неща. Някои проституират - разказва едното - ей тука, обикаля един и ни кара да му правим с...ки, ч...ии, дава... по левче. Той и от нас е искал, ама ние веднъж му казахме да ни купи сладолед, а после избягахме... смее се малчуганът. - Тоя постоянно ни следи. Вчера ни гони с едно желязо, щото не сме си били изпълнили обещанието... Децата ни разказаха как много от връстниците им от дома ходели до другия край на града и се прибирали на сутринта. После разказвали как си намират батковци и чичковци, които им дават парички и така нощ след нощ... (редакцията притежава целия запис с изповедта на хлапетата).
Този разказ, колкото и шокиращ да е, едва ли ще бъде новина. Странното в случая е, че въпреки цялата публичност на проблема нещата продължават по старому и нищо не се променя. Въпреки че през декември миналата година кметът на община Надежда - Димитър Димов, изпраща доклад до Бойко Борисов, в който изказва тревогата си от случващото се в този дом. Току-що встъпилият в длъжност районен началник е шашардисан от заливащите го почти всеки ден купища сигнали за проблеми, свързани с Асен Златаров. Пращат ги както граждани, така и учители и директори на училищата, в които тези деца би трябвало да учат, от социални работници, ментори, от детската педагогическа стая и полицията. Естеството им е различно - от системно непосещаване на учебни часове, през лошата материална база в самия дом, до просията и проституцията, които практикуват неговите обитатели. Докладът на районния кмет е последван от проверка в дома. В протокола от нея ясно и категорично са отбелязани доста смущаващи обстоятелства. Помещенията са видимо занемарени, децата са наблъскани в преградени стаички с размери на тоалетна, лоша е хигиената по коридорите и още по-лоша - в стаите на децата. Проверката установява обаче, че крилото на администрацията е доста по-добре поддържано. На всичкото отгоре
в дома е настанена и... фондация
Тя се казва Стъпка по стъпка и е регистрирана още през 1998 г. като организация с нестопанска цел, а нейна управляваща е... директорката на училището Зоя Соколова. Тя работела с холандската организация Спирит по различни програми и чрез нея се осигурявали 48 000 евро годишно, които домът усвоявал. Интересното в случая е, че от месечните 4000 евро 2500 се разпределяли като заплата за осем допълнителни щатни бройки в дома. Останалата сума отивала за обучение на педагозите, за ремонти и консумативи. Никъде не става ясно как точно са разходвани тези средства. В тия времена на човек най-напред му идва въпросът дали директорката не е осигурила един доста приличен доход за допълнителните бройки на възпитателите и на самата себе си? Самият кмет на района - Димитър Димов, силно се съмнява в прозрачността при реализацията им. Проверката, назначена от кмета Борисов, установява още, че броят на децата по списък е 63, но 13 от тях не живеят в дома, а едно е на амбулаторно обслужване. Нарушения са установени и в сметките при осигуряването на дневните дажби за хранене (т.нар. оклади). В тях са включвани и суми от даренията, но без реално дажбите да се увеличават, а повечето средства са потъвали някъде.
Интересно е и че, когато започват проверките,
холандците са изнервени
Те искат обяснения, заплашват, че ще спрат финансирането и се опитват да държат отговорни районния кмет и Столичната община, че се бъркат в работата им. Оплакали се дори на посланика си и той също се поинтересувал защо ги проверяват. Тук неминуемо идва въпросът дали ако българска фондация се настанеше в Холандия, щеше да бъде абсолютно независима от нейните институции?! Така или иначе, въпреки натиска отгоре фондацията вече е изведена от дома, каза за в. БАНКЕРЪ Мина Владимирова, директор на дирекция Социални дейности в общината, а Зоя Соколова ще напусне поста си на 14 април, когато изтича предизвестието й.
Дали обаче това ще промени нещата...? И дали не разказваме поредната история за поредния дом, която едва ли ще се различава от сагата на следващия? Както и да го кажем, не можем да подминем факта, че всички се сещаме за уродливите страни от нашата действителност едва когато мърсотията изплува на повърхността.
А за дъното, за тинята
от която тя тръгва, така и никой не говори.
Както всичко в нашата страна, и решенията за промени се вземат от чиновниците, законите се пишат от хора, които често не са и стъпвали на подобни места.
Ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че домът е от списъка, който Министерството на образованието предаде на общините. Това стана с промяната в Закона за изменение и допълнение на закона за Народната просвета. Тя бе обнародвана на 22 декември 2006 г. и влезе в сила от 1 януари миналата година. Реално тези домове бяха предадени (почти като инвентар) в началото на 2007 година. Кметовете трябваше да поемат управлението им и отговорността за тях. Поеха ги... Нормативният акт промени собствеността, но дали хората, които работят в тези домове, са подготвени за доста по-различния вид дейност, който ги чака? До този момент това бяха образователни заведения (независимо че там се изпращат и деца с увреждания). И изведнъж се превърнаха в специализирани социални заведения. Но дали в тях има необходимия квалифициран персонал за този вид работа и дали с прехвърлянето на отговорността върху общините ще се решат трупаните с години проблеми? Практиката показва друго... Само на територията на столицата има шест такива дома - три за деца от 3 до 7 години и три за тези от 7 до 18 години. Според хората от общинската администрация, на чието подчинение са прехвърлени, те са ги приели в трагично състояние както по отношение на материалните условия, така и по отношение на назначения в тях персонал. В същото време обаче по закон (пък и става дума за живи хора) този персонал трудно може да бъде подменен, защото хората са с вече сключени трудови договори. Дълго време възпитателите в тези домове реално не са знаели, че прехвърлянето им не е само на книга, а е необходимо да се превъплътят в ролята в истински социални работници (ако могат).
Парадоксите са няколко
С прехвърлянето към общините тези домове минават под юрисдикцията на местните дирекции Социални дейности. Кметствата са задължени да поемат ангажимента за въвеждане на социалната услуга грижа за деца, лишени от родителска грижа, но през миналата година в бюджетите им въобще не са били предвидени подобни средства. Разбира, се държавата се измъква с обтекаемата формула всяко дете си върви с парите. Но всъщност за какво реално става дума?
Държавата делегира определени средства чрез т.нар. единен стандарт, което на човешки език означава, че тя определя какви пари се отпускат на едно дете. Според нейния стандарт в такава институция годишно се полагат по 3974 лева за питомец. В тези пари обаче се включват освен издръжката му (храна, лекарства и дрехи) и дневните му, също и разходите за заплати на служителите, както и всички комунално-битови разходи на съответното заведение. Е, държавата си е измила ръцете, като благородно е позволила тази сума да бъде увеличена, но... от фондовете на общината.
Неминуемо идва въпросът: ако в столицата дал бог възможности и тези пари все пак могат да бъдат намерени, то какво ще се случи с домовете в отдалечените райони и малките общини. Решението често е просто - закриване на дома и прехвърляне на децата в друго селище - разбирай най-често в София. Но ако един от тези малчугани бъде прехвърлен от Горна Оряховица например в Благоевград (защото само там има места), как ще може на това дете да се гарантира, че то някога ще може да се върне при родителите си. Защото в крайна сметка това са домове за временно настаняване, а не за пребиваване доживот и целта е децата да бъдат върнати в семействата си и отговорността за тяхното отглеждане да бъде основно на родителите. За това обаче никой не мисли.
В същото време не може да не напомним, че в края на миналата година правителството обяви, а парламентът му разреши да изразходва спешно близо 1.4 млрд. лв. от бюджетния излишък за важни народополезни дела. Може би част от колосалната сума наистина бе изразходвана по предназначение. Но не можеше ли вместо мотоциклетния воаяж в Монако, който някак си премиер-министърът неглижира, някой лев да отиде за тези домове.
(За по-непаметливите - министрите Румен Петков, Асен Гагаузов, заместник финансовият министър Кирил Ананиев и шефът на ДАМС Весела Лечева се разходиха в княжеството на разноски на федерацията по мотоциклетизъм, която при разпределението на бюджетния излишък получи... 3.9 млн. лева.) Толкова за отношението на държавата към тези деца.
Друга показателна справка - от едно решение на предишния общински съвет в столицата става ясно, че миналата година за една инак безспорно необходима дейност - обучение на кучета водачи за инвалиди, СОС е определил бюджет от 76 000 лв. за четири кучета, или по 19 000 лв. годишно за едно куче. Коментарът също е излишен. Подобни парадокси могат да бъдат открити в не една сфера от живота ни, но когато става дума за деца, наистина нещата придобиват доста уродлив вид. Още повече когато в страната около 10 000 млади хора са обект именно на този вид грижа.
Тази година в бюджета на столицата вече са заложени 9 млн. лв. за социалните домове. Други 1.5 млн. лв. трябва да отидат за квалификация и преквалификация на персонала в тях. Не е изключено да дойдат пари и от проекти на ЕС в тази сфера, но въпреки всичко кметствата едва ли скоро ще успеят да оправят бакиите в тези заведения, просто защото
работата е изначално сбъркана
Защото нещата не се изчерпват само с наличието на пари. Реално връзката между институциите я няма. Министерството на труда и социалните грижи създава методиките, Агенцията за закрила на детето дава предписанията и издава заповедите, с които настанява децата в тези домове, Министерството на финансите превежда парите по единния стандарт, а пък за кметовете остава задължението да се погрижат за всичко останало.
Общинският съветник Анета Георгиева, член на постоянната комисия по Европейска интеграция и връзки с гражданското общество, на комисията по здравеопазване и социална политика и на комисията по местно самоуправление и нормативна уредба в Столичния общински съвет, заяви за БАНКЕРЪ: Трусовете в системата просто са заложени законодателно. Не може една държава, чиито управляващи твърдят, че водят социална политика, да се отнася с т.нар. деца в риск по начина, който това става у нас. Нека не забравяме, че настаняването в тези социални заведения е временна мярка и там те трябва да бъдат защитени. Трябва да се прави всичко възможно тези деца да бъдат върнати в нормална среда, а не да бъдат прехвърляни от дом в дом и да създаваме социални инвалиди. А какво се получава? Някои от децата влизат в такива заведения още с раждането си, после биват прехвърляни в следващото етапно - за деца от 3 до 7 години. Като навършат и тази възраст, Агенцията за закрила на детето отново издава заповеди и ги прехвърля по-нататък - в дом за деца от 7 до 18 г. и... който както оцелее. Родителите нямат грижи за тяхното отглеждане и не се интересуват, а санкции за това няма. В закона ясно е казано, че временното настаняване е за три месеца. Но агенцията отново и отново издава настанителни заповеди, и така с години. В същото време се ограничава възможността тези деца да бъдат осиновявани, ако родителите им не ги търсят. Парадоксалното е, че е достатъчно родителите на тези деца просто да вдигнат телефона и да попитат в края на шестте месеца, определени от закона - как е?. И детето вече се води потърсено. Въртим се в един омагьосан кръг, заключава Анета Георгиева.
И докато всички се вълнуваме, но предимно на страниците на вестниците и в ефира на електронните медии, подобна държавна политика всъщност продуцира... бъдещи крадци, джебчии и проститутки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във